Като втора спирка избрахме Русе, минавали сме от там на път за Букурещ, но не бяхме видели нищо от района. Винаги предпочитаме да отседнем извън града, за да разгледаме повече в околността без да зависим от трафик.

За нашите дати нямаше интересни самостоятелни къщи за нощуване, а ако попаднех на някоя подходяща, не приемаха домашни любимци. Милковата къща ми я препоръчаха (не помня кой, но му благодаря!), за щастие свободна за трите дни. А Кошов се оказа още едно магическо село в списъка. Къщата е в края на селото, обградена от скала, горичка, а отпред река – просто идеален пейзаж. Огромен двор, много цветя, басейн, градина с домати и голямо прространство за тичане на деца и кучета. В съседство се беше настанило варненско семейство с три деца, та имахме и супер приятна компания.

Селото е по средата и е удобно за разглеждане на забележителности, посетихте Басарбовския манастир, средновековната крепост в Червен (там баща ми е работил по разпределениее като млад лекар), пещера Орлова чука, Ивановските скални църкви и самото Русе. Не натъпкахме трите дни с активности, за да имаме време за бира и лимонада в двора на къщата, където беше пълен разкош. Двамата собственици са безкрайно мили, всичко правят сами, а баницата на Валя е един път.

Много, много ни хареса всичко, отново магически район с особен заряд. Русе е великолепен град, в класическите европейски традиции, там разгледахме природния музей (за другия нямахме сили, беше голяма жега), разходихме се край Дунава и хапнахме в чудно заведение, бивша жп гара, която ми заприлича на някоя хаванска кръчма, с овалните прозорци, колони и високите тавани.

Можехме да останем още поне 3 дни, но ни чакаше Дуранкулак.