Не знам дали защото беше първото пандемично лято или защото Ръката беше подредилa всичко както трябва, но това се оказа една от най-магическите ни ваканции до онзи момент – юли-август 2020.

Всичко беше като сюжет на филм, режисирано и фотогенично – от бурята над Вароша, през залезите над скалите в Кошов, до галопиращия кон край Дуранкулашкото езеро.

Спирките ни бяха три – Ловеч/Горско Сливово, Русе/Кошов и Северното Черноморие/Дуранкулак. Набелязахме маршрута предварително и резервирахме само нощувките, останалото – импровизация.

За Горско Сливово съм разказвала много пъти – за гостоприемството на домакините ни Сашо и Бойка и магическата разходката из пчелина няма да се повтарям.

В Ловеч успяхме да видим Покрития мост, Ловешката крепост, Вароша, паметника и музея на Васил Левски, Етнографски комплекс Драшова и Рашова къщи, храм Успение Богородично. пропуснахме банята и два-три музея, но не може всичко. Защо харесахме Ловеч вече съм писала тук.

В района посетихме Крушунските водопади, Деветашката пещера, пещера Гарваница (съвсем близо до Горско Сливово, едвам я открихме, няма никакви табели), Къкринското ханче, разходихме се из Летница и Луковит. Още поне седмица можеше да бъде запълнена, но нямахме толкова време. Ненавсякъде вадих апарата, но сега, преглеждайки папките, се радвам, че все пак съм снимала. Няма да разказвам за местата, те са популярни и посещавани, няма скрити отбивки, 1001 тайни и невиждани кътчета, ние уцелихме дни без тълпи и беше просто чудно. Снимките оправих чак сега, обичам да ми отлежават – и в харддиска, и в съзнанието.