Преди няколко години, докато обучавах група млади майки как да разпознават следродилната депресия и тревожност, една от жените вдигна ръка.

„От работата ми позволяват да си взема допълнителни две седмици платен отпуск по майчинство. Колебая се дали да приема. Ако се възползвам, ще се почувствам виновна към колегите си, които ще трябва да работят извънредно заради мен. Ако съм на работа, пак ще се чувствам зле, защото ще изгубя скъпоценно време с дъщеря си. “

Попитах я: „Съществува ли изобщо опция, която да не провокира у Вас вина?“

Като перинатален психиатър – специалист, който работи с жени адаптиращи се към майчинството – се срещам с пациентки, които използват вината си като защитно одеяло и носят саможертвата като почетна значка на ревера си. Ролята на мъченик невинаги се дължи на клинична депресия или тревожност, жените я приемат и  без диагностициран психологически проблем.

Не обвинявам тези майки, че са се завили с плаща на страданието. Да изглеждаш твърде уверен и на място може да ти донесе проблеми. Да оставиш децата в колата за три минути, докато си взимаш кафе, може да ескалира в сигнал до социалните, а да храниш бебето си с шише, без да кърмиш, може да ти донесе критика от непознати.

През 1996 г. Шарън Хейс, доктор на философските науки и социолог, въвежда термина „интензивно майчинство“, за да опише родителството, което е „ориентирано към детето, насочено към експертността, емоционално поглъщащо, трудоемко и финансово скъпо“. Оказва се, че все още живеем в свят, в който повечето майки, дори докато работят извън дома си, поемат сами основната част от домакинската работа. Пандемията още повече засилва този натиск.

Марта Бек, доктор по медицина, социолог и коуч, обучава жените повече от 20 години как да се освободят от натиска на обществото. В книгата си „Точка на пречупване: защо жените се изгубват и как да възвърнат живота си“, д-р Бек пише, че страданието, което някои жени изпитват, се дължи на противоречиви и несъвместими ценности. Д-р Бек пише, че „от една страна, добрата жена трябва да е готова да пожертва себе си в полза на семейството си. От друга, американките са научени да преследват мечтите си и да се открояват с личните си качества. Жените у нас имат неизпълнимата задача да „помирят противоречивата ценностна система на цялата ни култура“.

Този парадокс се проявява и в работата с моите пациентки. Наблюдавам майки, които правят чудеса от храброст, за да изкачват професионалната стълбица и в същото време да спазват неумолимите изисквания на майчинството. През цялото време се чувстват сякаш нищо не вършат както трябва и с право роптаят срещу тази непосилна тежест. Проучванията само потвърждават това явление –  за 2016 г. при 255 родители на малки деца от Южна Калифорния се установява, че майките чувстват значително повече вина на ниво семейство-работа и работа-семейство, отколкото бащите.

Въпреки че не съм майка, съм се грижила за деца и съм преминала през моите кризи. Покрай работата с психотерапевта си разбрах, че съм била завладяна от особена гордост, раздавайки се на максимум, докато не стигна до пълно изтощение. Никога не съм умеела да поставям граници. Това, което наблюдавам сега като психиатър, специализиран в психичното здраве на жените, са майки, които не си дават сметка за цената, която плащат, пристрастявайки се към саможертвата и се чувстват безсилни да спрат целия процес. Фактът, че жените са поощрявани за страданието си, допринася значително. От една страна да бъдеш мъченик означава да изпитваш болка и да жертваш себе си заради другите. От друга страна, става въпрос за някакъв вид признание и парадоксалното е, че то се състои в самозачеркване.

Ако сте майка, която се поддава на мъченичеството по-често, отколкото бихте искали, какво можете да направите?

Осъзнайте цената, която плащате.

Според д-р Бек майките имат пълното право да се чувстват ядосани и жертва на съвременната култура, но уповавайки се на това страдание губят контрол. Тя се позовава на будизма и обяснява как „дилемата на съвременната жена е „koаn“ – неразрешим проблем, загадка без отговор. ” Колкото повече се отдавате на работата си, толкова повече виновни се чувствате към семейството си. Колкото повече поставяте семейството в предна позиция, толкова по-непълноценни се чувствате в работата си. Майките биват притискани все по-натясно, докато не им остане място за нищо друго, освен за гняв и безпомощност. Решението тук не е жените да правят повече или да са нещо повече. След като проблемът не се крие в самите нас, можем да предприемем активни стъпки за контрол над собствения си живот.

Дори и да не сте се увлекли по интензивното майчинство, а просто се опитвате да запазите някакво разумно равновесие, пак се намирате по средата на противоречащи си изисквания. Казано честно, това не е проблем, създаден от майките; напрежението се подсилва от липсата на задоволителни опции за отглеждането на деца и гъвкави схеми на родителски отпуск. Психическият стрес от този парадокс пречи на много майки да бъдат пълноценни в ролята си. Много от моите пациентки споделят, че жонглират с логистичния кошмар на модерното родителство и управляват семействата си, вместо да бъдат част от тях. Това води до отчужденост и отчаяние, а също така подсилва усещането за безпомощност у децата и партньора.

За да изследвате как мъченичеството влияе на живота ви, водете си записки, дневник за конкретни ситуации, в които сте пренебрегнали себе си, за да улесните живота на децата или партньора си. Ако вашите усилия са били признати, отбележете колко дълго са продължили знаците на признателност. След това проследете как сте се почувствали след случката и как се е променило отношението ви към семейството. Направете отделен списък за случаи, в които смятате да не се правите жертва, проследете мислите и чувствата си, както и поведението на вашето семейство.

Помирете се с вината.

Уча пациентите си да приемат вината като фонов шум. Когато се идентифицирате като мъченик, съзнателно или не, вие жертвате способността си да почувствате пълния набор от емоции. Вината не се състои в това какво избирате. Тя е просто позната територия за мозъка. Вината не бива да ви служи за компас. Може да е просто чувство, което познавате и съществува някъде там.

Малки стъпки към опознаване на собственото си тяло.

Д-р Бек предлага „да спрем да се раздаваме до безсилие, да престанем да анализираме прекалено. Решението е присъствие – тишина и реално физическо присъствие в помещението. ” Тя предлага да взимате дребни решения на микро ниво, които ви носят физическо облекчение. Например, когато се чудите дали да печете сладки за училищната екскурзия или да прекарате вечерта пред телевизора с любимото си шоу на Netflix, обърнете внимание на тялото си. При мисълта за кой вариант напрежението в раменете ви отслабва? Или пък ви носи въздишка на облекчение? Изберете опцията, която кара тялото ви да се чувства по-спокойно. Тези малки стъпки се надграждат една върху друга. Колкото по-свързани се чувствате с тялото си, толкова по-лесно е да вземате важни решения спокойно.

Научете се да казвате „не“, за да възвърнете контрола.

За съжаление, това, което се промотира като „грижа за себе си“, не решава проблема с майчинското мъченичество.  Именно тази „грижа за себе си“ се превръща в още една задача към списъка, а неизпълнението ѝ води отново до вина. Решението е да поставите граници и да си възвърнете контрола. Не очаквайте позволение от някого. Опитайте се да преразгледате седмичния си график и да намерите поне една ситуация, колкото и незначителна да е, в която имате свобода да упражните контрол и да обявите на глас своите лимити.

За майките освобождаването от мъченическия манталитет е повече изграждане на изцяло ново умение, отколкото значителна житейска промяна. То включва вашите собствени мисли, чувства и предпочитания. Не е някакъв лукс, а необходимост. И подарък, който само вие можете да си направите.

 

Д-р Pooja Lakshmin, M.D. е перинатален психиатър, специализиран в психичното здраве на жените; клиничен асистент по психиатрия в Медицинския университет Джордж Вашингтон. Работи над книга за тиранията на „грижата за себе си“.


Източник:  The New Work Times

Заглавна снимка: Светлана Стоянова

Write A Comment