Минуси: почти няма, освен спорадични тръшкания, нежелание да си ляга и капризи от преумора. Но с това вече отдавна сме свикнали.
Някои неприятни неща, които могат да се случат с деца на път:
– да изпуснете полет. След 20 напрегнати разговора по телефона и няколко часа чакане едвам да ви натоварят на друг. В същия ден, но на тройна цена и от друго летище. Оммм.
– детето да се намокри от глава до пети, да се намаже с нещо лепкаво, да се напишка, да падне в ледено студена кална локва. Точно когато нямате резервни дрехи и сте далеч от цивилизацията.
– да му се приходи в тоалетна, разбира се когато наблизо няма опции. Въображение, здравей!
– да нямате резервни памперси в ръчния багаж
– да иска да е гушнато във вас на 40 градусова жега
– на няколко километра дистанция да забравите млякото, а вместо изворна вода за разтваряне да сте купили газирана
– да изпадне в истерия на възможно най-неподходящото място
Но пък всичко си заслужава след „А, мамо, помниш ли, когато…“
Ха-ха, Мария, разпознах членове на семейството ни в някои от възрастите :).
После идват 9-11 години, където тръшкането се сменя от предпубертетното цупене "оффффф, ама пак ли ще ходим да разлеждаме църква/музей/замък/резерват?!". Та пак викаш на помощ арсенала от въображение и надеждата, че все пак ще запомни нещо… и че може би след 10-15 години посещения по замъци и паркове, ще му хареса да пътува с теб 🙂
Хубав край на седмицата!