Стотиците жаби, чифтосващи се като обезумели в езерото.
Зеленият мъх по камъните, който наподобяваше постелка за баня.
Домашното сладко, което никога преди не бях опитвала, а имаше така познат вкус.
Семейството от четирима, което засичахме на всяка закуска.
Осми март в онзи нов ресторант. Когато нямаше достатъчно менюта и когато вече подозирах.
Двете черти, появили се почти по същото време на годината, както миналия път.
Къщичката с пушещ комин, която един мил барман така старателно изрисува върху капучиното ми.
Грозните цифри, които изправиха интуицията ми на нокти.
Гласът, който постоянно ми говореше „Спокойно, всичко е както всъщност трябва да бъде.“
Малката църква с калдъръмения стръмен двор, която вече затваряше и изчака само нас.
Живата бира, която ми миришеше на грейпфрут.
Пастетът от сурово телешко, така апетитен, но забранен.
Корабчето по залез с кръжащите чайки, които нямаше с какво да почерпим.
Двата дървени фотьойла на балкона в розовата сграда.
Същата хотелска стая, в която преди 6 години бяхме двама, а сега вече почти четирима.
Нашият любим малък ресторант с печен октопод, който не работеше. Само той на цялата улица. В събота.
Червената кожена чанта за бърз багаж и кратки отсъствия.
Гълъбът, който влезе три пъти през прозореца на болничната стая.
Изгорелият телевизор.
Банката, която капеше винаги толкова бавно.
Двамата мили стажант-лекари, които не проявиха интерес към легло номер 3, защото „Там всичко изглежда наред“.
Двете късметчета с надпис *щастие* от кафетата в картонена чаша.
Любимата ми супа от коприва в кутия и плик.
10-те секунди между моя въпрос и отговора на служителката по телефона.
Шестте думи, които ми идва да татуирам на ръката си.
После: „Ама защо плачеш?!“ „От щастие…“.
Покрай плановете за Индия бях чела, че ноември е идеален период за посещения – времето е сухо и целият месец е изпълен с празници и ритуали.
Толкова хубаво си го казала 🙂
Лека бременност и дано всичко да мине безпроблемно! Бъдете здрави и много щастливи цялото семейство! 🙂
Тя Индия няма да избяга :). След някоя и друга година тъкмо ще отидете четиримата 🙂
Лека и безпроблемна докрая!
Сърдечни поздрави!
Prekrasna prikaza! Leka bremenost
Индия е пак там и ще те чака. Сега се наслаждавай на прекрасните моменти, че под сърцето ти расте нов живот.
Ах, тази втора бременност… Колко познато ми звучи всичко… сякаш беше вчера – и неосъщественото пътуване в чужбина есента, и болницата, и бавно капещите банки с разтвори. А тази година той ще е първокласник 🙂
Изпращам ти хубави мисли и заредени с обич благопожелания!
Всичко ще бъде наред, Мария! 🙂
красиво, толкова красиво!
индия е нищо в сравнение с гласа на бебето! има време и за индия. сигурно сте чели, но се сетих за "шантарам" – интересно написана е. няма нищо общо с бебета, но ще е добър изход от индия.
яна
начинът, по който споделяш, винаги ме кара да се вълнувам много силно… или се смея, или си поплаквам… сега и двете:)))така е с вълшебните приказки, героят все преминава през изпитания и следва знаци, видими само за него… а развръзката винаги носи щастие и бележи появата на нови приказни герои:))) прегръдки, Мария…
Прекрасен разказ!
Лека и безпроблемна бременност!
Много красиво си го написала! Лека бременност и много, много усмивки и хубави моменти! А пък и Индия и другите места, където искаш да отидеш стоят и чакат един отбор от четирима (-:
Какво може да ви пожелае човек? Всичко си имате- здраве, щастие, благоденствие. Пожелавам ви да го запазите, да го цените и да му се радвате всеки ден.
И мен разплака… Too many things…
Препрочитам отново и отново, толкова красиво си го написала. Лека бременност!