Август. Имам рожден ден. Отново. Решавам, че не искам гости и маси, а тесен кръг от трима. На море.
Имаме доброто намерение да си починем и планираме цели две седмици. Не съм издържала толкова дълго от времето на станциите и комплетата. Август е кофти, но обстоятелствата принуждават. Имаме наше място на юг постоянно на разположение, така че резервациите не са проблем. Светва ми идея тип „Плажен пикник“. Един от тримата се въодушевява, другият не, ще трябва да мъкне нещо. Както и да е, ентусиазмът ме е обзел и идеята набъбва. Кошници, декорация, одеяло, свещи, бамбукови пръчки, скара, риба, шампанско, малко снимки за спомен, идилия край вълните, чудно. Обаче плановете понякога имат свой живот. Някои критични моменти при провеждане на плажен пикник:
– локацията – най-сигурният начин да ви забележат от километри е да разпръснете свещи из скалите. Плажът, който е на 5 минути от нас е леко див, без заведения и спасители и никой не можеше да предположи, че към 19 вечерта цялото южно Черноморие ще се изсипе на вечерна разходка по официални джапанки. Тумби, семейства и случайно събрани групи плавно и бавно се разхождаха над главите ни и с нескрито любопитство се чудеха какво всъщност правим. Понеже от пътя горе не се вижда добре, дори с надничане зад храстите, решаваха да слязат край водата и ни зяпаха буквално от 50 см. На няколко пъти вместо „Happy birthday“ на дъската ми идваше да напиша информация за нашия „пърформанс“. Да не се напрягат хората.
.jpg)
.jpg)
– декорацията – ако правите някога подобно парти, използвайте по-стабилен вариант. Рибки от вестник на канап не са удачно решение. Първо, че привличат допълнително внимание, второ излитат много лесно, трето заплитат се жестоко.
.jpg)
– снимките за спомен – със забравено ISO на 1200, никой не желаеше да се снима, влезе пясък навсякъде, непрекъснато се спъвах в дългата си рокля, и тук провал.
– напитките – никой не очаква да са ледено студени цяла вечер, но през деня беше толкова горещо, че шампанското за три минути стана напълно негодно за пиене. Бяхме забравили и чаши, о, свещена тъпота! Кофичката поне влезе в употреба.
– храната – риба естествено, на море сме. Не желаем да застрашаваме плажа и мъкнем портативна скара за еднократна употреба. Запалване – трудно, клонящо към невъзможно, духа много. Риба – неизвестна. Заради топлите черноморски води рибарите вадеха малко попчета и някаква странна раирана риба, за която имахме съмнение, че става за ядене, но все пак взехме заради идеята. Съмненията се потвърдиха. Забравихме прибори, сол и мазнина, уморените рибки залепнаха фатално за скарата и бяха изхвърлени.
.jpg)
През цялото това време освен минувачи, ни налазиха и най-разнообразни буболечки, които хапеха. Мартина изпадна в някакъв луд радостен екстаз, Т. се изнерви жестоко, а всички дружно останахме гладни и жадни. Събрахме си реквизита и унило се понесохме към вкъщи. Най-смисленото, което успяхме да направим беше старателната оборка на плажа. Ако не друго, посмяхме се доста и със сигурност няма да забравим този рожден ден.
Януари е идеален за импровизирано repete! ;)Дори и само за да внесем малко лъчи от лятото!
Усмихнат ден!
хаха, да, на снега можем да постигнем още по-комичен ефект:-))
e колкото и да не се е получило на живо, поне снимките изглеждат се едно сте си направили най невероятния пикник на света, романтичен, семеен и т.н много се забавлявам на самоиронията която имаш. Най важното е че сте си изкарали забавно и незабравимо пък това че сте останали гладни и жадни няма да го помните. И аз съм любител на пикници, но за плажен мисля че няма да се навия много, стоя пясък… вятър и публика.
Прекрасни сте! Снимките също… целият пост го прочетох с голямо удоволствие!
Поздрави! 🙂
Мария, след тези комични разяснения едва ли някой друг би се навил на подобно нещо. Роклята е супер, имате много готини снимки оттам не ги видях всички тук 🙂 това е толкова в твой стил :*
Прелестни! Какъв по-добър начин да направиш рождения си ден незабравим.
Ей, че хубаво…или поне много хубав спомен вие е останал – и мил, и смешен, и незабравим 🙂