Ако попитате Матеа коя е най-добрата ѝ приятелка, дори няма да изчака въпроса докрая, а ще изстреля моментално ХРИСИ, РАЗБИРА СЕ!

Като две грахчета в шушулка, заедно вече четири години в детската, първи дружки, или, както е модерно да се казва сега, besties. Често се случва през ваканциите или когато Хриси отсъства Матеа да се разплаче внезапно и безутешно, защото ѝ липсва – до такава степен я обича.

И всъщност е толкова важно за всеки малък човек да има по един такъв приятел в градината, в училище или в квартала. Някой, на когото винаги можеш да разчиташ; някой, който те защитава, разсмива и утешава; с когото делите всичко, имате малки тайни, сърдите се и се сдобрявате за секунди; някой, за когото ще си спомняш дълги години и ще разказваш на децата си.

За Матеа, това е Хриси – момичето, с което са толкова различни визуално, но и толкова си приличат – малки, нежни, крехки и очарователно палави (Скорпион и двете). Ако сте виждали портрета на Ида и Рода от френския фотограф Jeanloup Sieff, тези момичета от 1963 г. силно наподобяват нашите тук, само че с 56 години разлика.

Освен че са по цял ден заедно в детската градина, често ги събираме да играят, а понякога правим и велики пижамени партита с преспиване. Хриси има две по-големи сестри, така че женският елемент доминира и в тяхното семейство. Редуваме гостуванията, този път беше у нас – със забавления до пълно изтощение, песни, танци, филми, вкусна вечеря по заявка и късна закуска, както традициите повеляват. В игрите включихме и новите магнити с екзотични животни на Danonino и много се смяхме с имитациите кое животно как прави, с догадките как изглежда и на какво прилича.

Любимо ми е да стоя около тях, без да участвам активно или да задавам въпроси, просто да слушам разговорите, шегите и разсъжденията им, как комуникират, как измислят ситуации и сюжети. Едно обикновено одеяло се превръща в магически плащ, кутията в маса, барабанът в трон, моливът във вълшебна пръчка, кучето Ерик в Звяра. И няма нужда от други герои, персонажи или чужди истории, те двете са си достатъчни, за да има приказка – тяхната си.♥

*Публикацията е в партньорство с Danonino и в статията има продуктово позициониране.

Fjällräven (Фиелревен) e марка, която никога не бях ползвала. Дизайнът на раниците ми е визуално познат, знам, че е скандинавска за туристическо оборудване, но нищо повече.

И когато от представителството им пожелаха да подарят по една раница за новата учебна година на момичетата, първо се консултирах с тях. „Ами да, мамо, знам ги, на кръговото съм ги виждала!“ Това модни столици Париж, Милано, Лондон, Ню Йорк – не важат – ако Мартина го е виждала на кръговото, значи нещото е яко. Етикет:  кръгово approved.

Купуваме често раници за всякакви нужди – градски, извънградски, училище, детска градина, ръчен багаж, планина, плаж, все за нещо трябват различни размери и видове (Матеа наследява тези на сестра си обикновено). Но точно такъв тип – лека, платнена – не бяхме ползвали.

Избраха си цвят и, честно казано, не очаквах такова вълнение и писъци на радост, когато ги получихме. То беше подскачане, стискане, пискане, голяма екзалтация. Оттогава и двете са постоянно с тях, а Мартина ще ползва нейната и за училище. „Много е удобна, мамо!“ По цял ден е навън с нея и засега издържа геройски на всички изпитания.

Историята на марката е много интересна, основана още в далечната 1960 от Оке Нордин в мазето му в Швеция. Fjällräven спазват етични и еко норми – произход на пуха и вълната, артикули от рециклирани пластмасови бутилки, без PFC импрегнация, др. Отделят средства по инициативата „Полярна лисица“ за финансиране на различни нестопански проекти, посветени на природата и животните. Организират и различни кампании като #2minutesbeachclean, #2minutesstreetclean. За мен беше изненадващо и колко цветове се предлагат от класическата KÅNKEN (създадена през 1978, когато проблемите с гърба на учениците става разпространенi) – колекциите и дизайнът им са се превърнали в истинско изкуство.

Но най-важното от всичко, независимо от марката и екипировката, е да намираме повод да прекарваме максимално дълго време навън – в планината, до някой язовир, просто на поляна или разхождайки кучето – всяка минута сред природата е ценна и оставя трайни следи, дори в момента да не си даваме сметка за това.

*Раниците са ни предоставени от Fjällräven България.

Дни преди ваканцията всичко у дома е на тема „Океан“ – и багажът, и плановете, и игрите, и рисунките.

Банските, джапанките и поясите са подготвени, настроението – във фаза „крайно нетърпеливо очакване“, куфарите – почти стегнати. Всичко бълбука оживено като морско дъно – кой от радост, кой от преумора, кой от приповдигнати задачи в последната минута и срокове в червено, lol.

Kато по поръчка идва играта на Danonino, която освен забавна, е и опознавателна – дори на мен ми беше интересно и научих нови неща. Момичетата събраха магнитите, залепиха ги на съответните страници в книжката, инсталираха безплатното приложение Shazam и с помощта на добавената реалност се запознаха с всяко от животните поотделно. Истински мини океан на екрана! Риба-въдичар, скариди, китова акула, оТкопод и други интересни персонажи оживяват с движение, глас и кратка любопитна информация за местообитание, хранене и навици. 

Най-интригуващи за децата са морските костенурки, които се срещат на мястото, където отиваме, дори можеш да плуваш заедно с тях. Научиха, че живеят в топлите води и океановите рифове, женските снасят яйцата си на брега, хранят се с гъби и мекотели и някои от тях тежат цели 400 килограма. „Еха, почти колкото 10 Мартини!“, сметна набързо четвъртокласничката.

Съчетахме оцветяването, рисунките, кръстословицата и забавните задачи с проба на всички налични маски, шнорхели и очила, за да сме подготвени за срещата с морския свят и на живо. Съвсем скоро ще бълбукаме заедно!🐬🐠

*Публикацията е в партньорство с Danonino.

Матеа е от онези деца, които се спускат към всяко животно, независимо от вида му – крава, гъсеница, бездомно куче, пиле, пони, овца, коза, щраус, беше готова дори да се порадва на една отдавна прегазена на шосето змия.

Безстрашна и умилена, дори насреща да не са от най-сладките и безопасни екземпляри. Но те всички сякаш усещат добрите ѝ намерения и винаги са приятелски настроени, търпеливи и гальовни.

Не знам кое я направи такава любителка на животните – това, че ние ги обичаме безкрайно, летата на село или нейният характер, но да я наблюдава човек как общува с тях и им говори е истинско удоволствие. През топлите месеци возеше в камионче божи кравички из двора на детската градина, а на селския пазар остана истински разочарована, че не можем да вземем малкото жълто пате под мишница и да си го гледаме на поляната. Появата на Ерик за нея беше истински триумф на любовта ѝ към всичко с уши, лапи, човка или опашка, а сега са първи приятели, разбира се, със свои собствени тайни ритуали и разговори.

Когато получихме тази ферма на Lego Duplo, тя изпадна в истински екстаз, че може да аранжира, размества и да поставя в роля всеки от героите. Плевня с макара, къща с балкон (и вана!), куп животни на двора, даже трактор и вила за сено – истинска петгодишна фермерка! Конструкторът е лесен за редене от деца на нейната възраст, а и от по-малки, няма нужда от помощта на кака си, може да се справи съвсем сама. Докато разказваше измислената история си преговорихме кое животно за какво се отглежда, с какво помага и защо го харесваме – толкова важно за децата – да знаят откъде идват продуктите и колко труд се полага за всяко нещо.

Ето и накратко историята на фермата на Матеа: „Имало едно време едни овци, и една крава, и една кокошка, и едно еленче (?!). Животните се наричали Ема, Йол, Нана и Лиза. Те са били много, много послушни. Те помагали на мъжа, готвили са, помагали са си един за друг, подреждали, правили каквото им кажат. Животните живеели в една градина. Жената се казвала Тина, мъжът Кевин, те са се омъжили. Ферми има на едно село, на което е къщата. Мъжът и жената помагали на животните – ако нещо не могат да се справят, ако са наранени… Всички били много сладки и много послушни. Имало и едни магаренца, които искали мляко, но не можели да пият от на кравата млякото, защото те не са крава, а те са магарета. Те са влезли в една къща, кокошката си е стояла там и си е спала. Приятни сънове! Нека бъдем добри! Приятно изкарване!“ (последното е микс от тържеството в детската градина, хаха)

А напролет тази лего ферма ще се превърне в подобна, но съвсем истинска – ако не в собствения ни двор, можем да видим всички герои в съседите или на паша край реката. Е, не знам дали ще открием магаренцата и Кевин, но и без тях става 🙂

*Публикацията е в партньорство с LEGO DUPLO.

Всички знаем колко се обичат сестрите, но и сме наясно, че между тях постоянно протича високо напрежение – 5 минути любов, 5 минути караница, това е общо-взето ритъмът им заедно.

От най-добри приятелки се превръщат в яростни врагове, за да потънат в прегръдки и комплименти неусетно след минути. И така нон-стоп. Затова им дължим от време на време почивка една от друга – да усетят липсата си, да осъзнаят, че са всъщност най-добри приятелки, а и ние да си отдъхнем от постоянната роля на арбитри.

Тази година Матеа си даде сметка за отсъствието на сестра си още на първия ден от зеленото ѝ училище и започна да подпитва през 5 минути: „Къде е кака? ЛиСпва ми…“. След това внезапно си припомняше, че се карат често и сменяше набързо темата. Сестри, какво да ги правиш…

Този път решихме да организираме на Мартина дребни изненади – малка промяна в стаята, нови книги за детската библиотека, картичка с посвещение, надписи с тебешир из целия балкон „Како, обичам те!“, летни попълнения за момичешкия гардероб, букет цветя на бюрото ѝ. Дали успяхме да зарадваме „кака“? Всичко е документирано във фотоисторията. А междувременно, дори в намален състав, се забавлявахме подобаващо, защото го владеем най-добре. Компания ни правиха моделите от последната колекция на Хайди Клум и Lidl #LETSLOVESUMMER.

Лятото едва сега започва, това му е най-хубавото на юни ♥

 

 

*Подготвихме фотоисторията със съдействието на Lidl Bulgaria и новата колекция на Heidi Klum #LetsLoveSummer, която ще бъде по магазините от 18 юни.

Този месец Матеа се появява във великденския онлайн каталог на Lidl. От мен – плана, снимките и думите, от нея – дизайна на яйцата и усмивките.

Празниците в нашето семейство през последните няколко години минават без напрежение, куп задължителни неща, обичайната лудница и хаос. Стараем се единствено в две неща – да бъдем заедно и да се забавляваме.

Ама това че не сме боядисали по някакъв нечуван приказен начин яйцата, или че не сме извадили елхата още ноември, или че нямаме 186 традиционни ястия на трапезата, или че холът ни не прилича на картинка от Pinterest – няма проблем. Споко, както казват децата, всичко е под контрол. Стремим се да не се изнервяме взаимно, нито да се влияем от това кой къде отишъл или как се приготвял със седмици – ние сме си ние, няма нужда да се сравняваме и да се състезаваме с другите. Разходки, почивка и време, пълноценно прекарано в компания на най-близките – това избираме, вместо да се изтощим от подготовка и да изплезим език от прзнични задачи.

Така ще направим и този Великден:

  • Решили сме яйцата да бъдат чисто бели, нарисувани с цветни флумастери от децата (а и от нас!). Хем ще се забавляваме, хем няма да цапаме цялата къща, хем ще вложим творчески елемент.
  • Козунаците ще бъдат от магазина или любима пекарна. Никой от нас не би се заврял доброволно в кухнята да меси с часове. А и със сигурност няма да ни се получи най-пухкавото тесто на света.
  • Украсата ще ограничим до дребни предмети и свежи сезонни цветя от пазара. Ще ги подредим във вази или ще направим красиви венци – за глава, маса, врата или стена. Могат да бъдат и от подръчни материали с произход парка или градината – напъпили клони, сухи клечки или интересни храсти с причудливи листа.

…..

Продължението на публикацията е тук=>

Някъде през октомври получих мило съобщение от едно момиче: какво ще кажете да ви снимам семейно?

Предпразнично? Заедно с Ерик? Абсурд, помислих си първоначално, в тоя налудничав период с детски рождени дни, коледни тържества, енергично куче-бебе, бачкане и срокове от днес за вчера просто няма как да ни се получи. След няколко седмици обаче същото момиче ми напомни за идеята, все така мило, и тогава осъзнах, че откакто се е родила Матеа, четиримата свестни общи снимки нямаме, още по-малко с новия, пети член на семейството, мосю Ерик. Действаме значи!

Разбрахме се за цветовете, деня, мястото и идеята – някак бързо и лесно се стиковахме, все едно се познаваме от години. А тя, Мария, милото снимащо момиче, се оказа прекрасна фея, която освен че снима чудесно, има куп други умения и добродетели, между които и търпение да омае три фурии.

В уречения ден, който се оказа най-топлия от декември, се явихме в центъра на селото, малко преди бурята да захлупи хълма. Мария ни посрещна с огромен боров венец във формата на сърце, лично изработен и декориран от нея за нас, в една приказна гора на 30-ина километра от София,  с магична светлина и … прогнози за дъжд. Е, свикнали сме, историята помни и други такива ненавременни превалявания по време на снимки.

Дъждът ни остави по-малко от час, през който деца и кучета тичаха, падаха (за малко в блатото!), ставаха, гониха се, пълниха реквизита със сухи треви, мрънкаха (естествено),но преди всичко се забавляваха. От целия ден ни остана страхотен спомен, едно ново и вдъхновяващо познанство и ценен материал за семейните архиви.

Благодарим от сърце на Мария за емоциите, както за фенера и светещата звезда, които децата отнесоха вкъщи с нейно позволение.

Работата на Mariya Jekova Photography можете да видите тук=>

А това сме ние.

 

Дойде онова време в годината, когато започват да валят коледните фотосесии и повечето фотографи са подредили студиата в очакване на джингъл белс настроение.

Има приятни аранжировки, има и авангардни решения, но има също дигитален сняг и изкуствен фон, тип фототапет от 80-те  – за всеки вкус по нещо. Известно е, че тези празници не възбуждат у мен кой знае какви емоции и вълнение, но преди две години Светлана беше наредила приказно помещение във Фабрика 126, все едно излязло от илюстрация на руски художник. Идята, тортата, медената къщичка, аксесоарите, целият реквизит беше нейно дело (с помощ от Ани), както винаги изпипани до последен детайл (имаше дори горски мъх, а елените от плат са шити пак от нея). Всички участници накрая получаваха малки подаръчета, също правени ръчно,  пихме чай и хапнахме от разкошния коледен сладкиши. Децата се забавляваха толкова много, че едвам ги накарах да си тръгнем.

Не си падам по масовите истерични мероприятия в края на годината, но тези снимки са ни страхотен спомен и цялото преживяване беше магическо – таксито в студа, сивотата около гарата, красотата вътре, празничните аромати и светлини, вълнението на децата и смеха през цялото време.

Коледата е възможна, трайте си. 

– Е, какво толкова, мамо, можем и сами да почистим, елементарно е. – каза Мартина, без да подозира, че се забърква в реална ситуация.

– Хайде бе, сериозно ли? Да пробваме?

Двете се споглеждат набързо:

– Ми хайде!

Съвсем не на шега им предоставих всички необходими атрибути за основно почистване – iRobot Roomba 896, гюдерия (ау, какво е това ужасно нещо?!), препарат за стъкла и четка за прах. Спестих стирката, прането, миенето на чинии и сортирането на дрехи, нека не прекаляваме с ентусиазма на децата.

Минути за размисъл, опит за организация, кратко скарване и лек хаос. Сестри Петкови в действие.

Подът е лесен – iRobot Roomba 896 e член на семейството и се справя абсолютно сам, с натискане на едно копче. А и говори, намира си пътя, не пада по стълби, качва се върху килими, спира за почивка, настройва се от мобилен телефон и отива до батерията СЪВСЕМ САМ!

 

Дори заобикаля купичките за храна на Ерик и други места, до които го програмираме да не ходи. Умен човек … пардон, робот.

Освен пода, трябва да подредим, да избършем прах, да почистим огледалата… друго?

 

Да се забавляваме, естествено. Това го умеем най-добре, дори по време на чистене.

Ерик малко пречи, защото постоянно иска да си играем, но някак ще го включим в работата. Само дето не сме сигурни точно как.

Оказа се, че чистенето хич не е лесна работа и човек бързо се изморява. Би било хубаво да има робот, който мие прозорци, прибира дрехи от пода и играчки по местата им, също да глади и да пише домашни. Упс, поувлякохме се. 

Все пак с добри помощници всичко се получава много по-лесно и бързо.

Остана ни време дори да полеем цветята – на това му се казва добра организация.

След кратко запознанство и малко лаене, Ерик се сприятели с iRobot. Крайно време е да му измислим истинско име, защото и той е част от семейството. Включва се сам, дори да ни няма вкъщи, събира трохи, косми, прах и боклуци, влиза даже под мебелите, единствено трябва да изпразваме контейнера от време на време. Не се изморява, не лае, не раздава заповеди и не прави забележки – идеалният домашен помощник. 

 

Свършихме добра работа, някои повече, други по-малко, но ще се направим, че не сме забелязали.

 

Разбрахме, че няма нищо страшно да се включваме в домашните задължения и освен за детската стая, да помагаме и в останалите задачи.

Защото е забавно. И защото заедно можем всичко.

*Публикацията е осъществена с любезното съдействие и неотменната домашна помощ на iRobot България

Ако изобщо има смисъл от социалните мрежи и тяхната ежедневна употреба, може би това е по-отчетливото съхраняване на спомените и моментите, които си струва да пазим – за себе си и най-близките, не за нета и аудиторията.

Стотиците кадри обаче ежедневно потъват в архивите на профилите ни – доза споделяне, която не можем да вземем в ръце, да закачим на стената, да приберем в албум, да пипнем, да подарим. Хартията коренно променя усещането, дава чувство за сигурност, изпълва сетивата и притъпява виртуалността, в която плуваме по навик, и която на моменти се оказва доста хлъзгава.

Момичетата се забавляваха много с новия мултифункционален принтер HP DeskJet Ink Advantage 3785, който е съвсем лесен за ползване, приятен на вид и удобно компактен. Фотохартията е самозалепваща се (HP Social Media Snapshot) , което улеснява подредбата на снимките по стени, мебели, тетрадки и албуми – хитра работа. Освен изображения от социалните мрежи, принтерът действа и с обикновени документи, сканира и копира, т.е. пасва и на формат домашен офис. С помощта на приложението HP Social Media Shapshot директно изпращате любимите си кадри на хартия чрез wi-fi – достижения на техниката в името на класическите спомени.

Избираш, отпечатваш с един бутон, залепваш където си поискаш. Децата бяха способни да го правят цял ден, ако хартията не беше свършила. При това не се скараха нито веднъж. Спомените имат магическа сила.

*Публикацията е със съдействието на HP България, а принтерът ни беше предоставен за тест. Повече информация за продукта=>

HP LaMartinia 3

 

 

 

 

HP LaMartinia 8