Спомените, които можеш да пипнеш

Ако изобщо има смисъл от социалните мрежи и тяхната ежедневна употреба, може би това е по-отчетливото съхраняване на спомените и моментите, които си струва да пазим – за себе си и най-близките, не за нета и аудиторията.

Стотиците кадри обаче ежедневно потъват в архивите на профилите ни – доза споделяне, която не можем да вземем в ръце, да закачим на стената, да приберем в албум, да пипнем, да подарим. Хартията коренно променя усещането, дава чувство за сигурност, изпълва сетивата и притъпява виртуалността, в която плуваме по навик, и която на моменти се оказва доста хлъзгава.

Момичетата се забавляваха много с новия мултифункционален принтер HP DeskJet Ink Advantage 3785, който е съвсем лесен за ползване, приятен на вид и удобно компактен. Фотохартията е самозалепваща се (HP Social Media Snapshot) , което улеснява подредбата на снимките по стени, мебели, тетрадки и албуми – хитра работа. Освен изображения от социалните мрежи, принтерът действа и с обикновени документи, сканира и копира, т.е. пасва и на формат домашен офис. С помощта на приложението HP Social Media Shapshot директно изпращате любимите си кадри на хартия чрез wi-fi – достижения на техниката в името на класическите спомени.

Избираш, отпечатваш с един бутон, залепваш където си поискаш. Децата бяха способни да го правят цял ден, ако хартията не беше свършила. При това не се скараха нито веднъж. Спомените имат магическа сила.

*Публикацията е със съдействието на HP България, а принтерът ни беше предоставен за тест. Повече информация за продукта=>

HP LaMartinia 3

 

 

 

 

HP LaMartinia 8

 

 

 

/3 Коментари/by
В залата

В залата

Сама реши да ходи. После имаше намерение да се отказва. Правели едно и също, скучно й било. Помолих я да си помисли и да ни каже. „Оставам“, дойде и промърмори. Не бях стъпвала в залата. Не защото не ме интересува, просто това си беше нейна територия. Понякога разказваше, по-често не, аз и не разпитвах. Всеки път, когато ставаше въпрос за „художествената“, очите й грейваха.
Снимах ги през един от дългите почивни уикенди. Само 4 деца. Великолепно късно слънце като прожектор. Седях си в единия ъгъл и не смеех да гъкна. Съсредоточени, вглъбени, мотивирани и сериозни малки същества, обсебени от това, което правят. Космическа концентрация на любов и светлина. Крачета по чорапи и скърцащ дъсчен под. На 6 години светът едва започва. Чак ти се иска да си на тяхно място…
 

/0 Коментари/by
Плажно парти за трима

Плажно парти за трима

Август. Имам рожден ден. Отново. Решавам, че не искам гости и маси, а тесен кръг от трима. На море.

Имаме доброто намерение да си починем и планираме цели две седмици. Не съм издържала толкова дълго от времето на станциите и комплетата. Август е кофти, но обстоятелствата принуждават. Имаме наше място на юг постоянно на разположение, така че резервациите не са проблем. Светва ми идея тип „Плажен пикник“. Един от тримата се въодушевява, другият не, ще трябва да мъкне нещо. Както и да е, ентусиазмът ме е обзел и идеята набъбва. Кошници, декорация, одеяло, свещи, бамбукови пръчки, скара, риба, шампанско, малко снимки за спомен, идилия край вълните, чудно. Обаче плановете  понякога имат свой живот. Някои критични моменти при провеждане на плажен пикник:
– локацията – най-сигурният начин да ви забележат от километри е да разпръснете свещи из скалите. Плажът, който е на 5 минути от нас е леко див, без заведения и спасители и никой не можеше да предположи, че към 19 вечерта цялото южно Черноморие ще се изсипе на вечерна разходка по официални джапанки. Тумби, семейства и случайно събрани групи плавно и бавно се разхождаха над главите ни и с нескрито любопитство се чудеха какво всъщност правим. Понеже от пътя горе не се вижда добре, дори с надничане зад храстите, решаваха да слязат край водата и ни зяпаха буквално от 50 см. На няколко пъти вместо „Happy birthday“ на дъската ми идваше да напиша информация за нашия „пърформанс“. Да не се напрягат хората.
– декорацията – ако правите някога подобно парти, използвайте по-стабилен вариант. Рибки от вестник на канап не са удачно решение. Първо, че привличат допълнително внимание, второ излитат много лесно, трето заплитат се жестоко.
– снимките за спомен – със забравено ISO на 1200, никой не желаеше да се снима, влезе пясък навсякъде, непрекъснато се спъвах в дългата си рокля, и тук провал.
– напитките – никой не очаква да са ледено студени цяла вечер, но през деня беше толкова горещо, че шампанското за три минути стана напълно негодно за пиене. Бяхме забравили и чаши, о, свещена тъпота! Кофичката поне влезе в употреба.
– храната – риба естествено, на море сме. Не желаем да застрашаваме плажа и мъкнем портативна скара за еднократна употреба. Запалване – трудно, клонящо към невъзможно, духа много. Риба – неизвестна. Заради топлите черноморски води рибарите вадеха малко попчета и някаква странна раирана риба, за която имахме съмнение, че става за ядене, но все пак взехме заради идеята. Съмненията се потвърдиха. Забравихме прибори, сол и мазнина, уморените рибки залепнаха фатално за скарата и бяха изхвърлени.
През цялото това време освен минувачи, ни налазиха и най-разнообразни буболечки, които хапеха. Мартина изпадна в някакъв луд радостен екстаз, Т. се изнерви жестоко, а всички дружно останахме гладни и жадни. Събрахме си реквизита и унило се понесохме към вкъщи. Най-смисленото, което успяхме да направим беше старателната оборка на плажа. Ако не друго, посмяхме се доста и със сигурност няма да забравим този рожден ден.
/7 Коментари/by