Юли миналата година.
Ваканция на любимо място, която ще запомним с ръждясалия пирон в крака на Мартина. С ниското кехлибарено слънце преди вечеря. С цвърчащото щастие върху конете. С малките пръстчета, заровени в гривата. С почти ураганния вятър при хижата. С любимото село Лебед и белите каменни гъби. С басейна рано сутрин и танците с оранжева жилетка. С Dixit на верандата. С безумно вкусния шаран, уловен от Тито. С четири чифта детски боси крака на поляната – Виктор, Алекс, Матеа и Мартина. На юг, където погледът стига далече, а простите неща имат вкус на зрял и сладък плод.
Мястото изглежда страхотно, басейна и конната база на едно място ли са, и ако не е тайна, как се казва местенцето.
Различни места са, но в един и същ район. Изпратете ми един имейл на mymartinia@gmail.com и ще върна информация 🙂