Четиригодишните искат да взимат радикални самостоятелни решения. „От утре можеш ли да ме отпишеш от детска? Нещо ми омръзна.“, „Искам да ми смените името. Мартина вече не ми харесва. Може да се казвам Ана. А най-добре Хана Монтана“, „Може ли да отидем да живеем в Африка? Там ходят боси и е по-удобно“, „Искаш ли вече аз да съм ти майка и да ти казвам какво да правиш?“.
В разговор с четиригодишни най-полезната реплика е „Да, добре.“ При използване на „няма“, „не може“, „в никакъв случай“ следват … драми.
Четиригодишните (момичета) признават нещо за красиво само ако е блестящо. Независимо дали става дума за рокля, обувки, острилка за моливи или корица на книга – колкото по-блестящо, толкова по-добре. Всичко друго е компромис, голям.
Ако предоставите избор за облекло на четиригодишно (момиче), отговорът ще е: рокля, рокля или … може някоя рокля. Желателно с презрамки, сатен, пайети, цветя, непременно дълга и евентуално розова.
Четиригодишните често сменят своето амплоа – от принцеса и фея, през нинджа, тигър и войник, до Спондж Боб, джудже и малко коте. Бъдете подготвени за изненади.
Четиригодишните вече могат да ви придружават на всякакъв тип мероприятия. Освен че леко ще ви изнервят, има опасност да заспят по средата и със сигурност ще са гладни там, където няма храна. Иначе са достойна компания и се вълнуват искрено.
Четиригодишните попиват всичко, което чуват вкъщи. Използват вашите „Това е и точка по въпроса“, „Не желая да обсъждам повече“, „Престани, дразниш ме“, „Хайде ако обичаш…“, „Не ме закачайте известно време“, „Абе яяяя, моля ти се“. Опитвате се да внимавате какво говорите, но не винаги ви се получава.
Четиригодишните говорят правилно, с малки изключения. Когато допуснат грешка, започват да се смеят смутено и да се удрят по челото „Ох, как обърках!“. В един момент започват да поправят вас. Което вече е малко досадно.
Четиригодишните имат ясна представа как искат да изглеждат. Ако се опитате да им пробутате някакъв стайлинг или аксесоар, трябва да преговаряте, да обяснявате защо и в краен случай да обещавате награди. Крайните случаи са чести. Например, когато четиригодишните искат да отидат на детска градина с фламенко рокля и корона, или на гости по пижама, или на 10 градуса по презрамки. Най-често сте доволни, че изобщо са облечени с … нещо.
Четиригодишните (момичета) носят чанта. Винаги. Различни размери, видове и модели – на гърба, през рамо, в ръка, на врата. В нея обикновено съхраняват най-необходимите неща – пари, червило, тик-так, 1-2 телефона, карта за фитнес (!), рисунка от детската градина, полу хербаризирани жълтурчета, носни кърпички, малки пластмасови фигурки. Чантата е изключително важна за цялостното поведение, без нея възникват проблеми.
Четиригодишните заговарят непознати, сядат на масата им, правят им смешки и …споделят доста лични неща от семейния ви живот. От най-безобидните до такива, които по принцип не би трябвало да бъдат споделяни. После да не се чудите на изумените погледи.
Настроенията на четиригодишните се колебаят между „Няма пък да правя каквото искаш, да знаеш!“ до „На вашите услуги, мадам“. За вас остава само да се нагаждате.
Четиригодишните все по-често показват, че не ви принадлежат. Ако сте мислели обратното – голяма грешка.
Колкото и да ви нервират вашите четиригодишни, бързо им прощавате и лесно ви минава. Защото знаете, че 4 ще трае кратко и нямате никакво време за губене…
Страхотнооо:)))Все едно за моето момиченце става дума:)) Към нейните любими фрази е и "Ще го направя при едно условие…" :))
Хубаво е да си на 4… Да е жива и здрава бъдещата кака и мама, за да я възпитава като досега. И татко, разбира се.
Поздрави на всички!
Много добре казано Мария!
Децата да толкова искрени и чисти, че все повече ми се иска да вдетинявам.
Прегръдки
Много хубаво и точно описание на 4 годишните девойки. 🙂
Ох, колко ми е познато :). Особено в частта за роклята с пайети и по възможност, розова и презрамки на 10 градуса 🙂
Поздрави и прегръдки!
Само да спомена, че и при 5-годишните положението е същото…така че въоражете се с търпение 🙂
и фотоапарат, литчета , моливи…
Хахахаха, защо си ми отвлякла детето? :)))))
Сутринта замина на градина в следния аутфит:
– тъмно сини чорапогащник и блуза, червена пола… (дотук… добре)
– един червен чорап до коляното и един къс бял (защото очевидно днес е Пипи Дългото Чорапче)
– на главата две опашки, а върху тях розово копринено шалче, прикрепени с шнолички (защото днес, разбира се, е Принцеса Пипи!)
Майка ми получава аритмия всеки път, като я види, и ми чете лекции как още не била достатъчно голяма, за да си избира сама дрехите. Ми да заповяда да я облича тя всяка Божа сутрин 😉
Твоето не знам дали съм отвлякла, но моето понякога ми идва да го подаря на случаен минувач:-))
Това с различните чорапи го прилагам и аз, виж, шалчето е новост, ще го предложа на Мартина:-))
tocno opisanie :)na 4 годишните
Точно така! А пък " жените" на 5 са просто очарователни!
Наслаждавайте се една на друга –
всеки миг е неповторим!
С поздрави от
една майка на момче
**
Страхотен блог – аз съм Ваш фен!