Най-странните неща, които децата правят, необяснимите им страхове, чудати фантазии, умения и изказвания.

Дали са наистина странни, или просто ние не ги разбираме, това не е съвсем ясно. Благодаря на всички, които споделиха!

СТРАХУВА СЕ:
♥От ръбовете на чорапи и чорапогащници. Трябва задължително преди да се обуе да придърпа ръбовете нагоре.
♥Мая, 6 г. –  от копчета
♥Мартина, 6г. – от копчета. Не носи ризи и жилетки, защото имат копчета.
 ♥5г. 6м. – не обича шума от прахосмукачката. Когато беше по-малка, избягваше в друга стая. От повече от година е предприела нова тактика – пее много силно, за да я надвика. Настава истинска какофония, когато трябва да почистя в нейно присъствие.
♥Дея, 1г. 4м.- страх я е от музикални инструменти. Вкъщи имаме саксофон и хармоника. Започваше да плаче всеки път, щом някой засвири на тях. Замахваше да ги удари сякаш мисли, че са живи и ни нараняват. Трябваше да галим и целуваме саксофона, за да свикне с него. Хармониката просто я скрихме. 

ПРАВИ:
2 г.- изразява се предимно с писъци и много подрежда – какво ли не, на всевъзможни места.
♥Йоан, 7 г. – когато изпитва някаква емоция, маха с ръце, все едно ще литне.
♥1г. 2м.  – когато сме на гости у родителите ми, синът ми щом види мои картини (на цветя) по стените, започва да ги сочи и да се смее, пищейки. Без никой преди това да му е обяснявал нещо за тях.
♥10 м. – плаче преди сън
♥Димитър, 4г. –  превръща всеки 2 клечки/солети/гризини/сламки в „чистачки“ и имитира движението им с думите swish-swish.
♥3г.6м  – пред всички се преструва, че не обича кучето ни. Но когато никой не гледа, или поне той така си мисли, я гали и прегръща.
♥5 г. – подскача си по улиците и си пее на висок глас без да й пука от хората наоколо. Иска ми се понякога и аз да се чувствам свободна като нея.
♥Гого, 1г. 1м. –  доста често идва да ме гушне и да ме захапе за носа. Предполагам, че това е неговият начин да ме целуне.
♥Елина, 5 г – всяка вечер иска да й пожелая да сънува, че яде ГАЛЕТА. На рождени дни, преди да дойде тортата тя плаче, защото си е наумила, че торта НЕ ЯДЕ.
♥Детелин, 4 г. – един ден заяви, че става вегетарианец. И наистина спря да яде месо. Никой от семейството ни не е вегетарианец. 
♥Александра, 3г. 6м. – всъщност яденето на храни с различен вкус не е ново или чак толкова странно, но комбинациите са потресаващи – торта с много сметана и крем брюле+маслини, палачинка с конфитюр + кюфте вътре, наскоро и цаца + кексче.
♥Мая, 6 г. – има нетърпимост към всякакви дрехи веднага след като се приберем отнякъде. Абсолютно всичко се хвърля със замах във всевъзможни посоки, докато не остане единствено по т.нар. гащи Това е официалното облекло у дома всеки сезон. Нищо не може да я накара да се облече, дори при посещението на някого, така че вече за никой от близките полуголата Мая не е изненада. Имаме една съседка, която с повод и без повод ни подарява бикини, за да ни вижда всеки път в различно облекло.
♥Мелина, 11 м.  – много държи седалката на детския пластмасов фотьойл (за прибиране на дребни играчки) да е винаги отворена. Щом види седалката затворена, Мелина надава вой и пълзешком се втурва да я отвори. 
♥Матеа, 1г. 3м. – яде гумички на моливи. 

КАЗВА:
Цвета, 3 г. –  заварих я да реве с всички сили в една от стаите: „..Лива-а… застото ти някой ден ще умле-е-е-ш, а-а-а..“ и в паниката изобщо не забелязах шишето с препарат за стъкла, което е разляла по пода. Сигурно… в израз на същата мъка.
♥Цвета, 9 г. – „Гледай, тъжно ли ти е, мамо, забелязваш ли как съм пораснала? Гледай! По краката ми се познава как съм се променила. Така е то, децата се уголемяват, разпра ми се целият чорап.“
♥Мира, 10 г. – на опашка за обяд в столовата: „А повторение от супата давате ли?“
♥Мария, 6 г. – кока-колата е много вредна за черния бъбрек.
♥6 г. – преди няколко дни ми сподели следното: „Аз никога не лъжа, само когато ме хванеш.“
♥7 г. – „А аз какво правя най-добре?“ – „Готвиш, снимаш, обичаш…“. 
♥Тошко – пожелание за рождения ден на баща си: „Честит рожден ден, красив си!“ 
♥София – попита дали ни е приятно да живеем с нея и дали бихме я сменили с друго дете.    
♥Борис, 5 г. –  използва думи, които не са в ежедневния му речник и е чул не повече от веднъж. Миналата година, на един от откритите уроци в градината, беше много разсеян и невнимателен. След края изстрелях едно „Много съм разочарована от теб!“. На следващата година, отново на открит урок, се обръща към мен и ми казва: „А ти, този път Чарочарована ли си от мен?“. Може да не е запомнил самата дума правилно, но я използва на точното място и в правилния контекст.

УМЕЕ:
3г. 6м. – разви невероятен интерес към регистрационните номера на колите. За един-два месеца се научи да разпознава регистрационните букви на всички райони в Германия (живеем в Берлин). После му мина. Сега, на 7, гледа футбол и помни всички голове от мачове, които е гледал – в коя минута е паднал голът и кой футболист го е вкарал. Не вярвам скоро да му мине.
♥Радост, 4г. 6м. – в повечето случаи децата се затрудняват с изговарянето на „р“. И при нас беше така, до преди няколко месеца обаче. От момента, в който „р“ навлезе отчетливо и ясно в речника й, изгубихме „л“-то. И така в говора й се чува основно „р“. Например вместо „леле-леле“ – „рере-рере“, „лимон“-„римон“ и т.н. И сега сме шок и в търсене на изгубеното „л“.
♥Пише числата огледално.
♥2 г. – когато чухме първите думички look, stop, water, city, fire от двегодишния току-що проговарящ Михаил (казани абсолютно на място), се смеехме и … чакахме това да отмине. Но вече почти цяла година той обогатява речника си и то почти по равно на български и английски – „Bye, бабо, see you tomorrow” “Be careful, мамо” “Look, бабо, city town” “Down, enough” “Fire engine”. Нямаше да има нищо странно в това, но … никой не му говори на английски в семейството.

ФАНТАЗИРА:
2 г. – показва ми кои букви знае – на мама , на тати и т.н. Изведнъж на В ми казва мяу-мяу. Гледам и не разбирам…. А то какво било, като сложиш В-то легнало, изглежда като котешки очички.  
♥Мартина, сега на 6 г. – от 5 години има любима възглавничка, наречена Чака. Носи я навсякъде, вече прилича на парцал, скоро я съшихме от ленти плат и парчета пълнеж. Мартина твърди, че Чаката говори мноооого тихичко, винаги щом се стъмни.
♥Най-странното беше, когато посочи ъгъла на стаята и каза: там. Беше на годинка и малко. Питахме го какво има там и той каза: баба. Тръпки!
♥Ая, 2 г. 6м. – стана дума за планетите, казах й, че нашата планета се нарича Земя, а тя категорично ми заяви, че нейната планета се нарича Гойо. И така и до днес, когато вече е на 3г. 3м, тя не е от планетата Земя, а от Гойо, за където разказва всякакви странности.
♥Дара, 3 г. – Преди да заспи, ме кара да хващам с ръце светещите звездички, които летят около главата й. Много обича да гледа Луната, винаги отбелязва, че е видяла Месечко и колко точно е голям. Още не можеше да говори и ни го показваше.
 


0 Коментари
  1. Avatar
    Ilona Tzompova says:

    И Дани (4г.) има страх от копчета. Примирих се. В гардероба му няма дънки, ризи, жилетки…дори якетата са ни само с цип. Ако има копче, в никакъв случай да не се закопчава. 🙂

    Отговор
  2. Avatar
    Милена Ангелова says:

    Много от нещата, които малките Ви слънчица са казвали/правили са повод за доста сериозен размисъл за преди, сега и после…Изключително интерсен пост, благодаря Мария и да използвам повода, че пиша – Честита ПЕТ годишнина на мястото, където с огромно удоволствие и трепет + чисти крака и смирено сърце се вмъквам!

    Отговор
  3. Avatar
    Daniela Dineva says:

    Невероятно е колко са искрени и същевременно чисти мислите на децата. Две от любимите ми фрази, които изчетох – Тошко – пожелание за рождения ден на баща си: "Честит рожден ден, красив си!" и "Аз никога не лъжа, само когато ме хванеш."
    Благодаря ти, Мария!!!

    Отговор
  4. Avatar
    DK says:

    Това със страха от копчета ме изумява. Дъщеря ми години наред не искаше да сложи дреха, на която има копче. Не знаех и не бях чувала, че и други деца изпитват същото. Странно. Какво ли го провокира този страх. И до днес не мога да си го обясня, а тя ми казва единствено, че били "гадни " и " с дупка ".

    Отговор

Остави коментар

Споделете мнението си!
Влезте в профила си, за да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *