Снимки: Ваня Филипова, Culinary with me

  В началото на април Институт Сервантес за пореден път стана домакин на едно интересно, поучително и вкусно събитие. Миналата година инициативата беше посветена на средиземноморската диета, тази – на зехтина. Този всемогъщ продукт, който се използва за превенцията на рак, при кардиологични и стомашно-чревни проблеми и присъства почти във всяко средиземноморско ястие, от супата до десерта.

  Мероприятието беше, както винаги, организирано на ниво, с приятни гости, оригинална форма на поднасяне и достатъчно информация. Започнахме с неангажираща испанска закуска на последния етаж на Института. Ако не се сещате какво съдържа тя:

– препечена филия пълнозърнест хляб

– обилно поливащ филията зехтин екстра върджин
– доматена салца над зехтина
– хамон над салцата
– кафе или чай
– плод според сезона
– фреш
– кисело мляко или друг млечен продукт

Ако й отдадете достатъчно внимание с любими хора, този тип закуска може да се превърне в енергичен старт на деня или чудесен неделен брънч.

  Последва кратък филм за зехтина и лекция за добива, свойствата  и качествата му. На плюсовете на тази чудодейна мазнина няма да се спирам подробно, можете да си направите изводи само покрай факта, че в Испания съществуват цели институтиции за зехтина! Испанците разбират от това, страната е най-големият производител и износител в света, много пред Италия и Гърция. Доктор Хосе Лопес Миранда, научен директор на  Испанския специализиран център за изследване на зехтина и здравето ни разказа подробно защо трябва да консумираме ежедневно зехтин, с какво той превъзхожда другите мазнини и как помага на тялото ни да функционира добре.








Понякога крайно ползените неща могат да бъдат и крайно вкусни. Това установихме по време на дегустацията заедно с Алберто Моя Карафа – шеф-готвач, специалист в средиземноморската диета и собственик на над 5 ресторанта в Мадрид и Барселона, водещ на телевизионни предавания и кулинарни рубрики в пресата.
  Мда, дегустацията на зехтин прилича на тази на вино. В чаши със столче, придружени от зелена ябълка и вода за неутрализиране на вкуса. Дегустирането започва със затопляне на чашата с ръка и покриването й с длан, за да се развият и усетят по-добре ароматите. Три прекрасни нюанса на зеленото и невероятна свежест. За да усетите вкуса, можете да отпиете малка глътка, да опитате с лъжичка или да полеете залък хляб. Бяха ни представени три вида зехтин: арбекина, охибланка и пикуал. И трите невероятно вкусни ароматни и свежи.
 Зехтините могат да бъдат купажни (от различи сортове маслини), във вариращи нюанси на зеленото, по-сладникави или по-пикантни, горчиви или плодови, с дъх на трева, бадем, ябълка и салата от домати, за различни ястия и продукти. Пържените в зехтин ннеща стават по-леки и вкусни, тъй като мазнината не прониква във вътрешността и образува фина хрупкава коричка. Зехтинът овкусява толкова добре, че често няма нужда от допълнителни добавки.
 Освен, че прекарахме приятно 2 часа, се убедихме за пореден път, че малките удоволствия правят голямото удовлетворение. Закуска с любими хора, струйка ароматен зехтин всеки ден, движение, спорт, по чаша-две вино вечер, средиземноморска лежерност вместо балканска угриженост и сме чисто нови!

Благодарим на Институт Сервантес за интригуващото преживяване и чакаме нови събития!:-)

Още за събитието можете да прочетете в:
Sofia Live
Jazz FM
Culinary with me
Ana Dinkova

    В Лион бях ходила преди години, съвсем набързо, не си спомнях почти нищо. Този път пак беше набързо, но все пак успях да направя снимков материал за архива. По работа, съвсем експресно, с малко време за разходки и снимки.
   През цялото време беше сиво и прихлупено, последния ден заваля и дъжд. Не обичам дългите и подробни пътеписи, тип „Мило дневниче“, така че накратко – кокетен малък център по поречието на две реки – Сона и Рона, широка периферия и обилен трафик (за прекосяване от единия до другия край на града ни беше необходим около час и половина), красива стара част , прекрасни дантелени фасади и малки ресторантчета в ретро рустик стил.
  Лион е известен с много неща. С братя Люмиер, Божолето, базиликата, операта и кулинарията – смята се за гастрономическия център на Франция и втория по икономическа сила град след Париж. Аз лично най-много харесвам местоположението му – близо до Италия и Швейцария, на почти еднакво разстояние от Лазурния бряг и Париж – невероятно удобен за дълги уикенди където си поискаш.
  Имах един ден за снимки, половината от който валя тих и напоителен дъждец. Надявам се следващия път да ни огрее малко слънце и да се развихря:-)

С риск да ви досадя, продължавам с френската тема. Петанк. Правилата на играта няма да обяснявам, ако искате повече информация – тук. Метални топки, пясък, малко дървено топче и французи, това е общо взето. С корени още в 8-9 век, петанк днес е национален спорт във Франция. Не бях присъствала на живо и когато попаднахме на площадката в Jardin du Luxemburg в Париж, с интерес седнахме да наблюдаваме.
За атмосферата иде реч. Слънчев летен следобед, шарена сянка, няколко усмихнати играчи и цяла група зрители по металните столчета наоколо. С книга, кафе или приятел. Абсолютна лежерност и безвремие.
Играчите са с отиграна походка и маниери, професионално екипирани. Очевидно всички се познават. Поздравяват се и разменят по няколко думи. Тренират. Истинската игра не е започнала. Усмихват се и личи, че им е страшно приятно. Харесва им, че ги снимам. Позират и ми кимат с глава като някаква форма на одобрение и поздрав. Зрителите също са приятни хора в добро настроение.
Най-харизматичният играч е петдесет и няколко годишен мъж с бяла дълга коса. С уверени плавни движения и достолепна осанка се носи из площадката. Дава кратки обяснения и продължава съсредоточено да тренира. Явно обича да го наблюдават почти толкова, колкото обича петанк. Присъединяват се и още хора. Чаровна жена с поло шърт около петдесетте също е от професионалистите. Не знаех, че и жените се включват активно в играта.
Пристига колоритен зрител със сламена шапка, хавайска риза на неприлично големи бели цветя на ярко червен фон и внушителна лула. Поздравява с три целувки по бузата всички играчи. Вижда, че снимам, усмихва ми се и сваля шапка за поздрав. Усмихвам му се и аз и се сещам, че нямам шапка, която да сваля, а само диадема с цвете. Язък, щеше да е много френско:-))
Атмосферата е толкова дружелюбна, че направо ми идва да хвърля апарата и да размятам хаотично нечии топки (да се разбира буквално, в контекста на играта:-)) Снимките са лоши, така се зашеметих, че до края не успях да наглася настройките. Почти схванах правилата. Има си похвати на хвърляне и нужда от майсторлък. Специални кърпи, с които се бършат топките. Магнити, с които вдигането им от земята е по-лесно.
В близкото кафене се събират още хора и се присъединяват към зрителите.
Тръгваме си. Мина ми през ума да вляза и разцелувам всички играчи, но се спрях навреме.
Изключително приятен следобед. Люксембургската градина е приказна.Времето чудесно. А петанк е стилен начин за прекарване на свободните минути или обедната почивка. Определено по френски.