В Лион бях ходила преди години, съвсем набързо, не си спомнях почти нищо. Този път пак беше набързо, но все пак успях да направя снимков материал за архива. По работа, съвсем експресно, с малко време за разходки и снимки.
   През цялото време беше сиво и прихлупено, последния ден заваля и дъжд. Не обичам дългите и подробни пътеписи, тип „Мило дневниче“, така че накратко – кокетен малък център по поречието на две реки – Сона и Рона, широка периферия и обилен трафик (за прекосяване от единия до другия край на града ни беше необходим около час и половина), красива стара част , прекрасни дантелени фасади и малки ресторантчета в ретро рустик стил.
  Лион е известен с много неща. С братя Люмиер, Божолето, базиликата, операта и кулинарията – смята се за гастрономическия център на Франция и втория по икономическа сила град след Париж. Аз лично най-много харесвам местоположението му – близо до Италия и Швейцария, на почти еднакво разстояние от Лазурния бряг и Париж – невероятно удобен за дълги уикенди където си поискаш.
  Имах един ден за снимки, половината от който валя тих и напоителен дъждец. Надявам се следващия път да ни огрее малко слънце и да се развихря:-)

С риск да ви досадя, продължавам с френската тема. Петанк. Правилата на играта няма да обяснявам, ако искате повече информация – тук. Метални топки, пясък, малко дървено топче и французи, това е общо взето. С корени още в 8-9 век, петанк днес е национален спорт във Франция. Не бях присъствала на живо и когато попаднахме на площадката в Jardin du Luxemburg в Париж, с интерес седнахме да наблюдаваме.
За атмосферата иде реч. Слънчев летен следобед, шарена сянка, няколко усмихнати играчи и цяла група зрители по металните столчета наоколо. С книга, кафе или приятел. Абсолютна лежерност и безвремие.
Играчите са с отиграна походка и маниери, професионално екипирани. Очевидно всички се познават. Поздравяват се и разменят по няколко думи. Тренират. Истинската игра не е започнала. Усмихват се и личи, че им е страшно приятно. Харесва им, че ги снимам. Позират и ми кимат с глава като някаква форма на одобрение и поздрав. Зрителите също са приятни хора в добро настроение.
Най-харизматичният играч е петдесет и няколко годишен мъж с бяла дълга коса. С уверени плавни движения и достолепна осанка се носи из площадката. Дава кратки обяснения и продължава съсредоточено да тренира. Явно обича да го наблюдават почти толкова, колкото обича петанк. Присъединяват се и още хора. Чаровна жена с поло шърт около петдесетте също е от професионалистите. Не знаех, че и жените се включват активно в играта.
Пристига колоритен зрител със сламена шапка, хавайска риза на неприлично големи бели цветя на ярко червен фон и внушителна лула. Поздравява с три целувки по бузата всички играчи. Вижда, че снимам, усмихва ми се и сваля шапка за поздрав. Усмихвам му се и аз и се сещам, че нямам шапка, която да сваля, а само диадема с цвете. Язък, щеше да е много френско:-))
Атмосферата е толкова дружелюбна, че направо ми идва да хвърля апарата и да размятам хаотично нечии топки (да се разбира буквално, в контекста на играта:-)) Снимките са лоши, така се зашеметих, че до края не успях да наглася настройките. Почти схванах правилата. Има си похвати на хвърляне и нужда от майсторлък. Специални кърпи, с които се бършат топките. Магнити, с които вдигането им от земята е по-лесно.
В близкото кафене се събират още хора и се присъединяват към зрителите.
Тръгваме си. Мина ми през ума да вляза и разцелувам всички играчи, но се спрях навреме.
Изключително приятен следобед. Люксембургската градина е приказна.Времето чудесно. А петанк е стилен начин за прекарване на свободните минути или обедната почивка. Определено по френски.