С риск да ви досадя, продължавам с френската тема. Петанк. Правилата на играта няма да обяснявам, ако искате повече информация – тук. Метални топки, пясък, малко дървено топче и французи, това е общо взето. С корени още в 8-9 век, петанк днес е национален спорт във Франция. Не бях присъствала на живо и когато попаднахме на площадката в Jardin du Luxemburg в Париж, с интерес седнахме да наблюдаваме.
За атмосферата иде реч. Слънчев летен следобед, шарена сянка, няколко усмихнати играчи и цяла група зрители по металните столчета наоколо. С книга, кафе или приятел. Абсолютна лежерност и безвремие.
Играчите са с отиграна походка и маниери, професионално екипирани. Очевидно всички се познават. Поздравяват се и разменят по няколко думи. Тренират. Истинската игра не е започнала. Усмихват се и личи, че им е страшно приятно. Харесва им, че ги снимам. Позират и ми кимат с глава като някаква форма на одобрение и поздрав. Зрителите също са приятни хора в добро настроение.
Най-харизматичният играч е петдесет и няколко годишен мъж с бяла дълга коса. С уверени плавни движения и достолепна осанка се носи из площадката. Дава кратки обяснения и продължава съсредоточено да тренира. Явно обича да го наблюдават почти толкова, колкото обича петанк. Присъединяват се и още хора. Чаровна жена с поло шърт около петдесетте също е от професионалистите. Не знаех, че и жените се включват активно в играта.
Пристига колоритен зрител със сламена шапка, хавайска риза на неприлично големи бели цветя на ярко червен фон и внушителна лула. Поздравява с три целувки по бузата всички играчи. Вижда, че снимам, усмихва ми се и сваля шапка за поздрав. Усмихвам му се и аз и се сещам, че нямам шапка, която да сваля, а само диадема с цвете. Язък, щеше да е много френско:-))
Атмосферата е толкова дружелюбна, че направо ми идва да хвърля апарата и да размятам хаотично нечии топки (да се разбира буквално, в контекста на играта:-)) Снимките са лоши, така се зашеметих, че до края не успях да наглася настройките. Почти схванах правилата. Има си похвати на хвърляне и нужда от майсторлък. Специални кърпи, с които се бършат топките. Магнити, с които вдигането им от земята е по-лесно.
В близкото кафене се събират още хора и се присъединяват към зрителите.
Тръгваме си. Мина ми през ума да вляза и разцелувам всички играчи, но се спрях навреме.
Изключително приятен следобед. Люксембургската градина е приказна.Времето чудесно. А петанк е стилен начин за прекарване на свободните минути или обедната почивка. Определено по френски. .JPG)
-horz.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
За първи път четох за тази игра в една любима книга и все още представите ми са свързани с образите, възникнали тогава, но въпреки това атмосферата е почти същата.
Много приятно!
И аз имам спомен, че жените не са можели да участват преди.
Felicidad, благодаря !!! Имам петанк, но съм играла само веднъж. Прочитайки текста обаче, ми дойде муза, така че още утре ще го пусна отново в употреба:)
Много увлекателен разказ и прекрасни снимки! Много обичам да наблюдавам играчите – хипнотизират ме. Определила си го много точно – като в някакво безвремие :).
Приятна съботна вечер и поздрави!
Риа, много завладяваща игра, наистина! Преди ми изглеждаше статична и скучна, но на живо си е съвсем друго:-)
Бимбо, после да споделяш прийоми;-)
Мира, има някаква магия в движенията, ти със сигурност си присъствала често на демонстрации:-)Поздрави на всички и благодаря за коментарите!
Мечтата ми – малка вила във френската провинция. През деня да пиша романи на дървена маса с изглед към лозето ми, а надвечер да ходя на селския площад и да играя петанак с френските дядовци. Да, ще бъда единствената жена, на която е позволено. 🙂
Ооо, Флор, ако ме вземеш с теб ще седя някъде из лозето и ще си блогвам тихичко:-)))Бих добавила колело с кошница и багета, покривка на каре, ледено розе(от лозето естествено) и креп със сладко от боровинки за закуска! Еххх:-)