На блогът на Нана попаднах преди няколко месеца покрай една тема за скрапбукинг. Е, не доразвих първоначалния си скрапбукинг порив, но пък продължавам да следя с голям кеф творенията на Нана. Неизчерпаемо въображение, усет за детайла и удачно съчетаване на принтове и цветове във всяко нещо, което излиза под ръцете й. Удивителното й чувство за хумор и естественост ще ви задържат в блога, дори никога преди това да не сте чували за скрапбукинг. Всеки елемент е на мястото си, допълва, декорира и акцентира. Във всяко нещо личи идеята, концепцията и желанието, с което се изработва. Невероятно е, че Нана прави тези неща толкова отскоро, представям си профи формата, в която ще е след няколко години. Искам от тук да й благодаря за участието, съдействието, цветната публикация и да й пожелая успех!:-)
Блогът на Нана, непременно го посетете! http://natknat.blogspot.com/

А сега е неин ред 😉
Автор на текста и фотографиите: Нана

Ако някой някога ми беше казал, че един ден ще живея на малък остров с по-малко от 15 хиляди жители, щях да се изсмея. Ако същият този някой ми беше казал и, че ще имам за хоби правене на картички, преди да е свършил изречението си, щях да съм припаднала от смях. Сега нито ми е смешно, нито ми е невероятно. Всъщност, се чувствам съвсем на място. Факт.
Да започнем с острова, а? (бележка на автора: ораничена съм до 5 страници А4 формат, та ще карам на кратко:) Този остров е като най-лошия кошмар, от който като се събудиш, ти се иска пак да си легнеш и да продължи…

Тц, тц, писах, писах, натиснах нещо и затрих всичко незапаметено. Ей, за това никога няма да мина на дигитален скрапбукинг. 3 часа работа ще отиват по дяволите за части от секундата с моите компютърно-клавиатурни умения. Не за друго, ами едно време бях пианистка и сега съм много бърза с натискането на копчетата (обикновено грешните). Това не го знаехте, а? 🙂

Островът е Isle of Lewis – Outer Hebrides, градът Stornoway. От там нататък питайте Гугъл, или просто заповядайте в моя блог, където има няколко публикации – 2 да сме точни. Едната е много скорошна и, ако обичате да четете развален английски, и гледате не особено добри снимки, няма да повярвате на късмета си!
Пак се отплеснах. Ей го на, 2 страници А4 свършиха, без да съм казала още какво правя тук.
Картички правя и други разни неща с хартийки. ВНИМАНИЕ, води до пристрастяване! Започваш ей така от нищото и в един момент си с двата крака вътре. По цял ден разглеждаш блогове, хартии, брадсове, панделки и по цяла нощ вътриш два листа хартия, обикновено неправилните размери, и се чудиш кое с кое да сложиш. Винаги съм обичала всичко свързано с канцеларски пособия. Химикалчета, тефтерчета, албумчета и какво ли не. В книжарница мога да прекарам половин ден, дори да е най-бедно заредената. Обичам миризмата на хартия и усещането когато я държиш, затова сега ми се струва съвсем на място и моето хоби. Някакси нормално беше един ден, просто да се занимавам с нещо подобно, или разбира се да работя в книжарница. Има време и за второто.
Всъщност започнах с една хартиена торта. Миналата година, долу горе по това време, бях запланувала голямо парти за рожденният ден на детето (за протокола – момче олмост файф). Къде другаде, ако не във форума на Бг-мама да намери човек идея за нещо различно и интересно?! Там попаднах на темата за скрапбукинг и видях една страхотна хартиена торта на Карилуис и я пожелах! Веднага! На момента! Е, не стана веднага, но след няколко часа съзерцаване на тези уникално красиви парченца, доразгледах темата и реших да пробвам и аз. На следващия ден въоръжена с голяма доза ентусиазъм и още толкова не знания, се „забих“ в местното хоби магазинче. Три часа не излязох! А, то едно такова мъничко 20 квадрата, но пък пълно ли пълно с хартии, елементи, панделки – о, рай! И така до днес. Вече една година, в която нито един път не съжалих, че си намерих хоби. Срещнах много нови виртуални приятели. Научих много неща и продължавам да се уча. От скоро продавам всичките си картички директно на магазин, който винаги е съгласен с цената, която кажа. Предстои ми отдавна замислен проект да стане реалност до няколко месеца, а имено водене на класове в града и още много мечти, чакащи удобното време и място. За мен се отвори един нов свят, весел, цветен и пълен с усмивки.

Абе, тоя последният абзац много сериозно звучи нещо…В блог пространството в нашите среди има едно животно наречено „sneak peek“ и смятам така да завърша тази публикация. Това е последният ми проект, който е малко по-голям и ще отнеме време. Ком бак по Коледа да го видите завършен!


Благодаря ви, че ме изчетохте и най-вече благодаря на Мария за поканата!

0 Коментари
  1. Avatar
    Milena says:

    Имаш си много атрактивен гост,Мария:)
    С артистичния си и веселяшки стил на писане,с прекрасните си картички,Нана освежи следобеда ми.
    Поздрави и на двете!

    Отговор
  2. Avatar
    Chiges says:

    Наистина прекрасен гост :). Никога не ми омръзва да чета Нана :).
    Чудесно местенце си имаш, Мария! И много интересно озвучено :).

    Отговор
  3. Avatar
    Диди Б says:

    Наистина,много интересен пост!
    Не съм разглеждала досега блога на Нана,но ще го направя с удоволствие,предвид красивите неща,които е показала тук и приятния стил на писане.
    И аз съм от любителите на миризмата на канцеларски материали,има голяма опасност да се запаля по темата,но ще внимавам да е само като наблюдател.
    Поздрави и за двете ви!
    🙂

    Отговор
  4. Avatar
    LaMartinia says:

    Диди, непременно надникни при Нана, невероятни красоти твори! Бях се запалила, накупих разни материали, направих 3-4 картички и това беше:))

    Отговор
  5. Avatar
    Irena says:

    Нана е страхотна, радвам се че отново четох поредната закачлива публикация написана точно в нейн стил, усмихвам се почти постоянно докато чета 🙂
    Радвам се че е била твой гост 🙂
    Желая и на 2-те ви всичко най-добро!

    Отговор

Остави коментар

Споделете мнението си!
Влезте в профила си, за да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *