Ако не харесвате големи, шумни, мръсни, хаотични и прашни градове, вероятно и тези двата не са вашите.
Чувала съм много негативи за места от този тип, но истината е, че човек трябва добре да прецени защо отива там – ако знае, че обиколките не му носят радост и вълнение, по-добре да ги пропусне, независимо с деца или без. Ние ги обожаваме. Никога с набелязан план какво да видим, къде да пием кафе и кои са най-фотогеничните места, оставяме се да ни носи ритъмът на града. Всъщност най-сигурният начин да обезглавиш едно пътуване е да го разграфиш по минути и километри, да го направиш предвидимо, организирано и…скучно.
Galle е голям пристанищен град близо до Hikkaduwa, първата ни спирка. Изключително красив с белия си фар, прегърнат от палми, с широките светли улици и разнообразни фасади. Горещ, влажен и пренаселен, достатъчен ни беше ден да му се нарадваме. Взехме междуградски автобус, ултимативното екстремно преживяване – шофьорът гледаше телевизия, пушеше, говореше по телефон и караше с неприлична скорост на отворени врати. Беше супер адреналин, примесен с приятен шок. Точно в пиковата горещина се шмугнахме в случаен индийски ресторант, където просто се размазахме с кърита и плодови сокове. Без график, без напън да обиколим всичко и да снимам навсякъде. Гарата ми беше страшно интересна, но за малко да остана там, тръгването става с едно мощно повикване, което щях да пропусна, ако децата не ми се бяха разкрещяли да се качвам.