Ако не харесвате големи, шумни, мръсни, хаотични и прашни градове, вероятно и тези двата не са вашите. 

Чувала съм много негативи за места от този тип, но истината е, че човек трябва добре да прецени защо отива там – ако знае, че обиколките не му носят радост и вълнение, по-добре да ги пропусне, независимо с деца или без. Ние ги обожаваме. Никога с набелязан план какво да видим, къде да пием кафе и кои са най-фотогеничните места, оставяме се да ни носи ритъмът на града. Всъщност най-сигурният начин да обезглавиш едно пътуване е да го разграфиш по минути и километри, да го направиш предвидимо, организирано и…скучно.

Galle е голям пристанищен град близо до Hikkaduwa, първата ни спирка. Изключително красив с белия си фар, прегърнат от палми, с широките светли улици и разнообразни фасади. Горещ, влажен и пренаселен, достатъчен ни беше ден да му се нарадваме. Взехме междуградски автобус, ултимативното екстремно преживяване – шофьорът гледаше телевизия, пушеше, говореше по телефон и караше с неприлична скорост на отворени врати. Беше супер адреналин, примесен с приятен шок. Точно в пиковата горещина се шмугнахме в случаен индийски ресторант, където просто се размазахме с кърита и плодови сокове. Без график, без напън да обиколим всичко и да снимам навсякъде. Гарата ми беше страшно интересна, но за малко да остана там, тръгването става с едно мощно повикване, което щях да пропусна, ако децата не ми се бяха разкрещяли да се качвам.

Коломбо е столицата на Шри Ланка, която на пристигане подминахме, но за накрая оставихме няколко нощувки. Резервирахме стая в покрайнините, за да не се завираме в самия град, а тя се оказа голяма колкото гарсониера, част от огромна къща в колониален стил с разкошен басейн и красива градина. Собствениците – група млади китайци, които цъкаха по цял ден на телефоните си и ни правеха чай, други гости не видяхме, но из коридорите имаше опънати малки палатки. Определено странно място, децата го харесаха страшно много.

Градът е хаотичен и супер натоварен, обиколихме основните храмове (православни и будистки), новата част, както и пазарския квартала около червено-бялата джамия, която е наистина впечатляваща. Открихме съвсем случайно невероятен рибен ресторант с десетилетна история, където просто останахме със запнала уста от виртуозната кухня. През останалото време просто се шляехме из улиците. На отиване с влак, на връщане с тук-тук, и двете траеха по 2 часа – влакът бавен и претъпкан, по шосетата пък трафикът беше невъобразим.

Последната вечер преди полета, изтощени от цял ден ходене в жегата, пристигнахме в къщата по тъмно и скочихме директно в басейна. Мартина тъкмо се беше научила да плува и демонстрираше гордо, чуваше се само вятърът в палмите и лека музика откъм къщата. Само ние четиримата. Спомен, към който и до днес момичетата се връщат и вероятно ще остане запечатан в архивите им.

© COPYRIGHT LAMARTINIA 2010 -2020

ALL RIGHTS RESERVED – Всички изображения и текстове, освен изрично упоменатите с източник, са собственост на LAMARTINIA.

Ползването им без позволение е абсолютно забранено и подлежи на законови санкции.

www.lamartinia.com