Познавам Мария от 3 години, но откакто създаде блога си този февруари, смея да твърдя, че я познавам толкова добре, сякаш сме израснали заедно. Не пропускам нито една статия в LaMartinia и разбира се, се почуствах особено поласкана от поканата да гостувам в рубриката Гастрол.Още тогава нямах и капка съмнение с каква тема ще „гастролирам” – салонните танци. Наричат ги още стандартни и ballroom dances.
Не смятам да ви отегчавам с информация за това как и кога са възникнали, за целта си имаме добрия стар Google. Искам по-скоро да наблегна на значението им за мен и магията, която струи от движенията, музиката, танцовия ритъм и удоволствието от овациите на публиката.
До преди 4 години единствената асоциация, която правех със спортните танци, ме връщаше в трети клас. По това време в училище дойдоха едни лелички, които питаха кой има желание да се запише на спортни и кой на народни танци.
Тогава за съжаление родителите ми бяха чули от други родители, че този вид танци водел до разширяване ханша на момичетата(?!?). Вероятно от многото кълчене в ча–ча–ча!:-)) Затова семейно решихме да избера народните, които ако един ден се върна в България, съм решила да продължа.
Стандартните танци са 5 на брой: английски валс, танго, виенски валс, slow fox (или фокстрот) и куикстеп (който много се доближава до суинг). Всеки от тези танци има своя история и ключова дума. Английският валс е „наслада”, тангото е „страст”, виенският валс е „лекота”, фокстротът „независимост”, а куикстепът „пъргавост”.
Когато танцовата двойка е на високо ниво, тя успява да пресъздаде по оригинален начин всеки отделен такт от музиката чрез движения на тялото, мимики и изражение на лицето. Тогава двойката изглежда като едно цяло и вътрешната хармония между партньорите, както и хармонията им с музиката и публиката е пълна. Обожавам изкуството и хармонията във всяка форма и когато наблюдавам баланс на толкова нива едновременно, мога да кажа без да е пресилено, че достигам до усещане близо до нирвана. В случаите когато самата аз танцувам, чувството може да се сравни единствено с връхната точка при едни други, „хоризонтални” танци:–)) Случавало ми се е дори да ми потекат сълзите без видима причина, само при вида на танцуваща двойка. Дамата е като принцеса с най-прекрасната бална рокля, изящна прическа, сияеща в ръцете на красивия си кавалер. Двамата се носят плавно из дансинга, сливат се с музиката и излъчват грация, елегантност и недостижимост, която те изпълва с копнеж да си на тяхно място поне за миг.
Още от малка си спомням как непрекъснато рисувах принцеси и балерини с разперени рокли, богато украсени и обсипани със скъпоценни камъни. Вероятно затова, когато за първи път присъствах на един международен турнир у мен нахлуха всички онези спомени и мечти за великолепния, силен, величествен, надежден, грижовен и закрилящ, и…, и…., принц. С две думи онзи, който ще се отнася с мен като с истинска принцеса:-)
Та именно заради това за мен салонните танци са едно чисто сбъдване на приказка и осъществяване на детска мечта.
Тук е момента да спомена, че източноевропейците се числят към особено талантливите в този спорт. Ако на един западноевропеец или американец са му необходими 10 години за достигане на високо ниво, то на нас ни стигат 3-4! Даже аз (момент за самореклама;–)съм живия пример – няколко шампионски титли и много първи места в Германия само след 2 години тренировка и започване от нулата.
Препоръчвам този спорт на всички, които обичат да слушат музиката, подходяща за 5-те танца – всички песни на Франк Синатра, Готан проджект, Лаура Паузини, Ерос Рамацоти, Йохан Щраус, Моцарт и много други. Идеален е за поддържане на фигура, за добиване на изправена стойка и грациозна походка, за самочувствие на някое светско събитие или просто като релакс след стресиращ работен ден.
За да добиете представа за голямата роля на изкуството и въображението в тези танци, ви прилагам любимия ми клип– шоуто на световния шампион Mirko Gozzoli и неговата нова партньорка Edita Daniute:
http://www.youtube.com/watch?v=Xr4eWjZho6cИ няколко снимки от участията ми на турнири и първенства:
За мен беше голямо удоволствие да прочета тази публикация. Благодаря на Мария за чудесното запознанство и разбира се на Ирена за увлекателния разказ!
Мария, благодаря ти за интересната гостенка! Ирина, на теб благодаря за чудесния и увлекателен разказ, който толкова добре предава изяществото на салонните танци! Сърдечни поздрави и на двете ви :).
Трябва да си призная, че спорните танци не са моето нещо – прекалено напрежение, бързане и груби движения, но от разказа (и линка към видеото) на Ирена лъха нещо съвсем различно – финес, красота и любов към движението като израз на вътрешната й природа. Поздравления за постиженията на Ирена и за хубавия разказ, както и на теб Мария, че имах възможност да се докосна до тях!
Чудесен разказ, прекрасна гостенка и моя съименничка 🙂
Когато бях малка и пред мен стоеше въпроса дали да ходя на спортни или на народни танци.
Не си спомням защо, но и аз се записах на народни танци, и така 10 години.
Винаги са ме привличали спортните танци, искало ми се е да умея да ги танцувам, но и до ден днешен не мога.
Преди 2 години, реших да се запиша на салса, за жалост тренирах само 2 месеца, но определено ми харесаха ритъма и движенията. Може би някой ден пак ще се запиша.
Благодаря за възможността да се потопя в разказа на Ирена 🙂
Желая и на двете ви всичко най-добро!