Лехчево се намира в Северозападна България. Голямо, равнинно, с течаща покрай него р. Огоста. Приветливо, голямо, чисто и уютно българско село, преди години многобройно и оживено, сега не толкова, за съжаление.
Прекарах там 2 години от детството си благодарение на приятна авантюра на баща ми и желание да смени обстановката. Да остави кариера и градски живот, да се откъсне от объркана и голяма София с цялото семейство и да се отдаде на любимата си докторска професия, лов, риболов, писане, четене на любими автори и живот близо до земята и корените. След тези 2 години се върнахме, защото ме чакаше училище, а и градът започна да липсва на всички ни, но този период считам за най-ценен от моето детство. Сега къщата е празна, родителите ми и ние я ползваме само през ваканциите, но няколкото дни там успяват да ме заредят за цяла година.
Била съм прекалено малка (около 4-5 годишна), за да си спомням заминаването и конкретни подробности, но помня най-важните неща.
Помня честите гости и многобройни семейни приятели на масата под ореха.
Помня огромния зелен двор, който не можеш да обхванеш с поглед и бялото куче Рекси, което винаги лаеше по мен.
Помня признателните пациенти на баща ми, които носеха каквото имат на разположение – зеленчуци, кофи плодове, прясно месо или яйца, в знак на благодарност за грижите му.
Помня одеялото на поляната пред къщата, стария ВЕФ до мен и куклите, които ми правеха компания. Помня игрите с братовчедите ми, с които организирахме цели спектакли, с костюми и реплики.
Помня ловния дом с огромната сенчеста тераса и стаята за бридж.
Помня звука на грамофона, който се носеше от гостната когато заспивах.
Помня детските списания, за които бях абонирана и чаках с нетърпение в пощенската кутия.
Помня радостта, която изпитвах, че не е нужно майка ми специално да ме извежда в парка, деляха ме едва няколко стъпала.
Помня малките зайчета и котета, които се раждаха непрекъснато и обичах да разнасям с мен и галя. Помня стария зимник, в който заключих без да искам едно приятелче, докато не дойде баба му да го освободи.
Помня пъдпъдъците в патладжан и цвета на домашно вино.
Помня толкова много неща, толкова отдавна и толкова далеч…
Винаги съм обичала да се връщам там, и сама, и в компания. Но най-хубавата компания тази година беше дъщеря ми. Да я виждам как си играе на същите места, на които съм го правила и аз, ме накара да изтръпна. За миг си се представих отново малка, с нея, на поляната, под звуците на стария ВЕФ… Нещата се повтарят, циклично и необратимо…
Тогава пиех лимонада, четях “Приключенията на Лукчо”, карах първото си колело без помощни и разглеждах филмче на диапозитиви. Сега пия мента с мляко, чета Айн Ранд, карам колело за възрастни, ровя из стари снимки и мисля прекалено много. Детската ми реплика “Тук е по-близо от вътре до вън” сега разбирам и с ново, по-образно значение.
Обичам да се връщам там с любимите ми хора и да чувам скърцането на дървената порта, обичам хамака под сянката на ореха и мириса от цепенето на дърва, обичам току-що окосената трева и хладните стаи през лятото.
И искам да запечатам всичко точно така в съзнанието си. До следващия път.
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
Comments
Ех, Мария, ето че ме изненада! С мои приятелки много сме си говорили за това да живеем на село и да се махнем от София, дори търсих земя в близко до София село, за да строим къща там и т.н., но да направиш това по време на социализма, ето ти напредничав и интересен начин на мислене.
Много ми хареса разказът и снимките ти. Винаги съм казвала на мъжа ми, че селските (разбирай не-Софийски) мои корени са може би най-хубавото нещо в мен. Виждам, че и ти си стъпила на здрави основи, а от там – свят и високо колкото щеш! Ох, разписала съм се днес. Приятни дни и благодаря за споделеното 🙂
Lele, vse edno az sum prekarala detstvoto si tam:) ..i priklu4eniqta na Luk4o, i spisaniqta Veseljie Kartinki, i limonadata :))) Mersi za tova priqtno vru6tane v detstvoto! A Martina prosto nqma ravna – v kakvato i poza da q snima6, subujda u men nepreodolimo jelanie da q gu6kam i celuvam!:) Pozdravi
PS: izvinqvam se za pisaneto na latinica i izpolzvaneto na 4 i 6:). Ama taka e kato nqmam kirilica…
Хубаво и много искренно си го разказала, Мария. Чудесни снимки и спомени от детството. Прекрасно е, когато можеш да го споделиш с любими хора, а най-важното че дъщеря ти може да се докосне до емоциите, старинните вещи и пропити с много детски глъч стаи и играчки.
Прекрасно е, че можеш да осигуриш на дъщеря си емоцията "отивам на село". Това ще бъдат едни от най-хубавите и спомени. :))
Мира,наистина си беше авантюра в онези години, всички отиваха към града, ние пък към село:-) Чудесни са ми спомените, незаменими! Поздрави!
Рени, нали! Чудно си беше тогава, безгрижно, лежерно… Поздрави от нас и на теб!:-)
Дани, благодаря! наистина местата с минало зареждат!
Флор, така е. Сега позлваме къщата само през ваканциите, но и това е хубава възможност за "селски"емоции:-)
Поздрави на всички и благодаря за коментарите!
Ех, Мария, трогна ме с разказа си….
Пък аз уж съм от дълбоката провинция, обаче градско чедо, расло в блок, никога не съм имала село, не познавам волните игри по дворовете….така са и моите деца, защото пък мъжа ми е н-то поколение софиянец. А,и когато преди няколко години зарязахме жилище на пъпа на Сф и дойдохме да живеем тук, в къща с двор, направо се стрясках от ходенето на котки по покрива, от катеричките и таралежите, които минават непрестанно по двора, от прекрасните природни звуци се плашех, луда работа…свикнах бързо! И вече, това е моят свят и утеха…
Уф, че съм бъбрива днес! Сори…
С усмивка
Мария, радвам се, че съм предизвикала емоции:-) Общо-взето както свикне човек. В момента си мисля, че не бих сменила центъра на София за нищо на света, но кой знае след няколко години на какво мнение ще съм:-) Ако София беше добре организиран град, с удоволствие бих се преместила на тишина и спокойствие, надявам се скоро да се подобри положение с трафика и паркирането!
Сърдечни поздрави и благодаря за коментараи вниманието!
Толкова познато…и като емоция, и като атмосфера, и като преживяване.Разказът ти ме върне и в моите детски години, прекарани на село. С всяка изминала година ми става все по-носталгично, но пък имам прекрасни спомени.Както и ти,то е очевидно от настроението,което създават прекрасните ти снимки:)
Мартинка е много сладка.Да ти е здрава!
Приказен разказ и снимки. Тъкмо се прибирам от родното село на баща ми и твоята публикация е в пълен синхрон с носталгията ми по свършилото патуване и голямата любов към това мое кътче от рая. По някога е хубаво човек да "презареди" батериите на някое тихо място, където хората и времето се движат в собствен кръговрат
Страхотен разказ, представих си всяко нещо, все едно съм била там.
Благодаря ти, накара ме да се замисля и за моето детство!
Не съм живяла толкова дълго някъде извън града, но съм ходила на гости на бабите и дядовците, и си спомням колко хубаво беше това време.
Желая ти всичко най-добро!
Мики, разчувства ме, да знаеш!..
Ралица
Много приятен и малко носталгичен разказ. Хубаво е, че имате такова местенце, към което винаги може да се върнете, а и да заведете малката. Аз съм израсла в този край и за съжаление хората вече го наричат СеверозападНАЛА България 🙁
Just Lina, какво хубаво съвпадение, това са места с енергия и с нищо незаменими:-)
Ирена, радвам се, че съм успяла да предам внушение:-)
Кали, да, времената бяха други, но аз пазя хубавите спомени и всяко посещение ми носи много такива. Старая се да се абстрахирам от проблемите там и да виждам хубавото във всичко:-)
Ралиии, и аз се разчуствах, че ти си се разчувствала:-))
Поздрави на всички и благодаря за вниманието!
Мария, много приятно четиво, леко носталгично, но пък с емоции. Снимките чудни, особено някои, направо прекрасни.
Не бях влизала от известно време при теб, сменила си дизайна? Може ли да кажа, че предишния повече ми харесваше 🙂
Хммм, ето кой не ме чете:-))Луис, благодаря, много ми е скъпо това място, сигурно затова са се получили снимките:-)
Дизайнът е от седмица някъде – почти същия, само имам раздели по теми и ново лого, с което лаишки експериментирам и го сменям през 2-3 дни:-))Като задобрея малко с фотошопа, пак ще се напъна:-))Кое не ти харесва – шрифта, пеперудата, или всичко накуп?:-)) Поздрави!
просто предишния стил ми харесваше повече – минималистичен, графичен, и някак си много ти подхождаше. Шрифтът, чистотата на дизайна – някак много уцелено и премерено беше всичко. Не че сега е фру-фру, просто споделям мнение.
Много благодаря за което! Аз се лутам от фру-фру към минимализъм, затова и логото така:-))) Шегувам се, просто искам сама да го направя и имам точна визия как трябва да изглежда, само че техническите ми умения не ми позволяват да го постигна :-)) Работя по въпроса де:-) Поздрави и благодаря за мнението, мн ми е полезно винаги!
всеки път ме изненадваш с написаното от теб- с интерес ровя из блога ти в компанията на следобедното кафе- все така мила моя – фотографке лична ))
Радвам се, Ирен:-))
Ми не зная коя сте но аз съм от Лехчево.Георги Теофилов се казвам.Просто искам да Ви похваля за описанието което сте направила за нашето село БРАВО!То вече не е това което беше преди години но Ви благодаря отново.И като си дойдете на село потърсете ме да се срещнем нали сме уж селски 🙂
Георги, благодаря за коментара! Непременно ще ви потърся непременно, поздрави!
Поздрави за страхотното представяне на нашето село Лехчево, има още красоти , който трябва да снимаш и да покажеш. Където и да ходя , никое място не ме зарежда с толкова енергия и положителни емоции, както в Лехчево.Когато си идвате потърсете и мен Мария Николова, да пием по едно кафе на село.
Благодаря, Мария, абсолютно права сте! Това лято имам намерение да направя подробен репортаж:-) С най-голямо удоволствие ще ви се обадя:-)
Като дете прекарвах всяко лято на село с баба и дядо. Спомням си, че в началото все мрънках, но като станеше време да си ходя не исках…Най-хубавите ми спомени! Как съжалявам, че с все по-малко хора мога да ги споделя! Помня миризмата на всичко там, помня вкуса на прясната водица от кладенеца, дебелата сянка пред къщата и звънченето на каручките, кукуригането на петлетата и топлите вечери навън…мечтая да се върна там един ден и да го изживея отново.. 😉 Ах, Мария, умееш да пресъздаваш емоции виртуално, това си е дарба! Благодаря!
тук е по-близо от вътре до вън, и небето е по-близко и синьо, а тревата по-сочна и зелена… вътрешна стая – спомените ти са толкова цветни и ярки, усмихващи
богат човек е, който пази такива ухания, картини, думи и преживявания
несравнимо богата си ти с твоите две села
беше ми удоволствие да вляза и поостана