Лехчево се намира в Северозападна България. Голямо, равнинно, с течаща покрай него р. Огоста. Приветливо, голямо, чисто и уютно българско село, преди години многобройно и оживено, сега не толкова, за съжаление.
Прекарах там 2 години от детството си благодарение на приятна авантюра на баща ми и желание да смени обстановката. Да остави кариера и градски живот, да се откъсне от объркана и голяма София с цялото семейство и да се отдаде на любимата си докторска професия, лов, риболов, писане, четене на любими автори и живот близо до земята и корените. След тези 2 години се върнахме, защото ме чакаше училище, а и градът започна да липсва на всички ни, но този период считам за най-ценен от моето детство. Сега къщата е празна, родителите ми и ние я ползваме само през ваканциите, но няколкото дни там успяват да ме заредят за цяла година.
Била съм прекалено малка (около 4-5 годишна), за да си спомням заминаването и конкретни подробности, но помня най-важните неща.
Помня честите гости и многобройни семейни приятели на масата под ореха.
Помня огромния зелен двор, който не можеш да обхванеш с поглед и бялото куче Рекси, което винаги лаеше по мен.
Помня признателните пациенти на баща ми, които носеха каквото имат на разположение – зеленчуци, кофи плодове, прясно месо или яйца, в знак на благодарност за грижите му.
Помня одеялото на поляната пред къщата, стария ВЕФ до мен и куклите, които ми правеха компания. Помня игрите с братовчедите ми, с които организирахме цели спектакли, с костюми и реплики.
Помня ловния дом с огромната сенчеста тераса и стаята за бридж.
Помня звука на грамофона, който се носеше от гостната когато заспивах.
Помня детските списания, за които бях абонирана и чаках с нетърпение в пощенската кутия.
Помня радостта, която изпитвах, че не е нужно майка ми специално да ме извежда в парка, деляха ме едва няколко стъпала.
Помня малките зайчета и котета, които се раждаха непрекъснато и обичах да разнасям с мен и галя. Помня стария зимник, в който заключих без да искам едно приятелче, докато не дойде баба му да го освободи.
Помня пъдпъдъците в патладжан и цвета на домашно вино.
Помня толкова много неща, толкова отдавна и толкова далеч…
Винаги съм обичала да се връщам там, и сама, и в компания. Но най-хубавата компания тази година беше дъщеря ми. Да я виждам как си играе на същите места, на които съм го правила и аз, ме накара да изтръпна. За миг си се представих отново малка, с нея, на поляната, под звуците на стария ВЕФ… Нещата се повтарят, циклично и необратимо…
Тогава пиех лимонада, четях „Приключенията на Лукчо“, карах първото си колело без помощни и разглеждах филмче на диапозитиви. Сега пия мента с мляко, чета Айн Ранд, карам колело за възрастни, ровя из стари снимки и мисля прекалено много. Детската ми реплика „Тук е по-близо от вътре до вън“ сега разбирам и с ново, по-образно значение.
Обичам да се връщам там с любимите ми хора и да чувам скърцането на дървената порта, обичам хамака под сянката на ореха и мириса от цепенето на дърва, обичам току-що окосената трева и хладните стаи през лятото.
И искам да запечатам всичко точно така в съзнанието си. До следващия път.
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
@TwoHungryPeople 
Ех, Мария, ето че ме изненада! С мои приятелки много сме си говорили за това да живеем на село и да се махнем от София, дори търсих земя в близко до София село, за да строим къща там и т.н., но да направиш това по време на социализма, ето ти напредничав и интересен начин на мислене.
Много ми хареса разказът и снимките ти. Винаги съм казвала на мъжа ми, че селските (разбирай не-Софийски) мои корени са може би най-хубавото нещо в мен. Виждам, че и ти си стъпила на здрави основи, а от там – свят и високо колкото щеш! Ох, разписала съм се днес. Приятни дни и благодаря за споделеното 🙂
Lele, vse edno az sum prekarala detstvoto si tam:) ..i priklu4eniqta na Luk4o, i spisaniqta Veseljie Kartinki, i limonadata :))) Mersi za tova priqtno vru6tane v detstvoto! A Martina prosto nqma ravna – v kakvato i poza da q snima6, subujda u men nepreodolimo jelanie da q gu6kam i celuvam!:) Pozdravi
PS: izvinqvam se za pisaneto na latinica i izpolzvaneto na 4 i 6:). Ama taka e kato nqmam kirilica…
Хубаво и много искренно си го разказала, Мария. Чудесни снимки и спомени от детството. Прекрасно е, когато можеш да го споделиш с любими хора, а най-важното че дъщеря ти може да се докосне до емоциите, старинните вещи и пропити с много детски глъч стаи и играчки.
Прекрасно е, че можеш да осигуриш на дъщеря си емоцията "отивам на село". Това ще бъдат едни от най-хубавите и спомени. :))
Мира,наистина си беше авантюра в онези години, всички отиваха към града, ние пък към село:-) Чудесни са ми спомените, незаменими! Поздрави!
Рени, нали! Чудно си беше тогава, безгрижно, лежерно… Поздрави от нас и на теб!:-)
Дани, благодаря! наистина местата с минало зареждат!
Флор, така е. Сега позлваме къщата само през ваканциите, но и това е хубава възможност за "селски"емоции:-)
Поздрави на всички и благодаря за коментарите!
Ех, Мария, трогна ме с разказа си….
Пък аз уж съм от дълбоката провинция, обаче градско чедо, расло в блок, никога не съм имала село, не познавам волните игри по дворовете….така са и моите деца, защото пък мъжа ми е н-то поколение софиянец. А,и когато преди няколко години зарязахме жилище на пъпа на Сф и дойдохме да живеем тук, в къща с двор, направо се стрясках от ходенето на котки по покрива, от катеричките и таралежите, които минават непрестанно по двора, от прекрасните природни звуци се плашех, луда работа…свикнах бързо! И вече, това е моят свят и утеха…
Уф, че съм бъбрива днес! Сори…
С усмивка
Мария, радвам се, че съм предизвикала емоции:-) Общо-взето както свикне човек. В момента си мисля, че не бих сменила центъра на София за нищо на света, но кой знае след няколко години на какво мнение ще съм:-) Ако София беше добре организиран град, с удоволствие бих се преместила на тишина и спокойствие, надявам се скоро да се подобри положение с трафика и паркирането!
Сърдечни поздрави и благодаря за коментараи вниманието!
Толкова познато…и като емоция, и като атмосфера, и като преживяване.Разказът ти ме върне и в моите детски години, прекарани на село. С всяка изминала година ми става все по-носталгично, но пък имам прекрасни спомени.Както и ти,то е очевидно от настроението,което създават прекрасните ти снимки:)
Мартинка е много сладка.Да ти е здрава!
Приказен разказ и снимки. Тъкмо се прибирам от родното село на баща ми и твоята публикация е в пълен синхрон с носталгията ми по свършилото патуване и голямата любов към това мое кътче от рая. По някога е хубаво човек да "презареди" батериите на някое тихо място, където хората и времето се движат в собствен кръговрат
Страхотен разказ, представих си всяко нещо, все едно съм била там.
Благодаря ти, накара ме да се замисля и за моето детство!
Не съм живяла толкова дълго някъде извън града, но съм ходила на гости на бабите и дядовците, и си спомням колко хубаво беше това време.
Желая ти всичко най-добро!
Мики, разчувства ме, да знаеш!..
Ралица
Много приятен и малко носталгичен разказ. Хубаво е, че имате такова местенце, към което винаги може да се върнете, а и да заведете малката. Аз съм израсла в този край и за съжаление хората вече го наричат СеверозападНАЛА България 🙁
Just Lina, какво хубаво съвпадение, това са места с енергия и с нищо незаменими:-)
Ирена, радвам се, че съм успяла да предам внушение:-)
Кали, да, времената бяха други, но аз пазя хубавите спомени и всяко посещение ми носи много такива. Старая се да се абстрахирам от проблемите там и да виждам хубавото във всичко:-)
Ралиии, и аз се разчуствах, че ти си се разчувствала:-))
Поздрави на всички и благодаря за вниманието!
Мария, много приятно четиво, леко носталгично, но пък с емоции. Снимките чудни, особено някои, направо прекрасни.
Не бях влизала от известно време при теб, сменила си дизайна? Може ли да кажа, че предишния повече ми харесваше 🙂
Хммм, ето кой не ме чете:-))Луис, благодаря, много ми е скъпо това място, сигурно затова са се получили снимките:-)
Дизайнът е от седмица някъде – почти същия, само имам раздели по теми и ново лого, с което лаишки експериментирам и го сменям през 2-3 дни:-))Като задобрея малко с фотошопа, пак ще се напъна:-))Кое не ти харесва – шрифта, пеперудата, или всичко накуп?:-)) Поздрави!
просто предишния стил ми харесваше повече – минималистичен, графичен, и някак си много ти подхождаше. Шрифтът, чистотата на дизайна – някак много уцелено и премерено беше всичко. Не че сега е фру-фру, просто споделям мнение.
Много благодаря за което! Аз се лутам от фру-фру към минимализъм, затова и логото така:-))) Шегувам се, просто искам сама да го направя и имам точна визия как трябва да изглежда, само че техническите ми умения не ми позволяват да го постигна :-)) Работя по въпроса де:-) Поздрави и благодаря за мнението, мн ми е полезно винаги!
всеки път ме изненадваш с написаното от теб- с интерес ровя из блога ти в компанията на следобедното кафе- все така мила моя – фотографке лична ))
Радвам се, Ирен:-))
Ми не зная коя сте но аз съм от Лехчево.Георги Теофилов се казвам.Просто искам да Ви похваля за описанието което сте направила за нашето село БРАВО!То вече не е това което беше преди години но Ви благодаря отново.И като си дойдете на село потърсете ме да се срещнем нали сме уж селски 🙂
Георги, благодаря за коментара! Непременно ще ви потърся непременно, поздрави!
Поздрави за страхотното представяне на нашето село Лехчево, има още красоти , който трябва да снимаш и да покажеш. Където и да ходя , никое място не ме зарежда с толкова енергия и положителни емоции, както в Лехчево.Когато си идвате потърсете и мен Мария Николова, да пием по едно кафе на село.
Благодаря, Мария, абсолютно права сте! Това лято имам намерение да направя подробен репортаж:-) С най-голямо удоволствие ще ви се обадя:-)
Като дете прекарвах всяко лято на село с баба и дядо. Спомням си, че в началото все мрънках, но като станеше време да си ходя не исках…Най-хубавите ми спомени! Как съжалявам, че с все по-малко хора мога да ги споделя! Помня миризмата на всичко там, помня вкуса на прясната водица от кладенеца, дебелата сянка пред къщата и звънченето на каручките, кукуригането на петлетата и топлите вечери навън…мечтая да се върна там един ден и да го изживея отново.. 😉 Ах, Мария, умееш да пресъздаваш емоции виртуално, това си е дарба! Благодаря!
тук е по-близо от вътре до вън, и небето е по-близко и синьо, а тревата по-сочна и зелена… вътрешна стая – спомените ти са толкова цветни и ярки, усмихващи
богат човек е, който пази такива ухания, картини, думи и преживявания
несравнимо богата си ти с твоите две села
беше ми удоволствие да вляза и поостана