Лятото, в което 4 бебета намериха своите домове.

Може би нямаше да имат шанс, ако пътищата ни не се бяха пресекли. Кучетата – намерени до шосето, котето – само дошло, изпосталяло от глад.

Матеа тези дни писа съчинение за домашно и разказа тяхната история, толкова развълнувана и горда, че ги е спасила. Спомен за цял живот.

Лятото, в което бяхме като зоокът. Къпане, гушкане, игра, обич, целувки.

Нашите Ерик и Рибка – безкрайно толерантни към бебетата „навлеци“, въпреки че им отнемаха голяма част от вниманието.

Бебетата – толкова адаптивни, благодарни, умни, смешни, трогателно сладки.

Пазех тези бебешки снимки, за да ми напомнят за лятото, в което бяхме заедно всички и беше толкова хубаво. Не успях да подбера само няколко, всяка е ценна.

♥