Archive for category: ХРАНА

Карибската кухня като цяло не се отличава кой знае с какво разнообразие – месо, риба и предимно въглехидратни гарнитури. Сладкото е в абсолютно всичко – сосове, маринати, салати. Яхния с месо и сладък сос, с гарнитура от банан в карамел, ориз и сладко хлебче, например – човек трудно може да държи някаква слабовъглехидратна линия там, основните неща са тестени и/или пържени.

Но в Колумбия, за разлика от Куба, да кажем, уличната храна е много по-разнообразна, вкусна и ароматна.

Като цяло не мога да си представя пътуване с Макдоналдс меню или в търсене на италианска храна. Не че не сме чакали на опашка за пица, уморени от риба+ориз, но да посетиш дадено място и да не опиташ местните вкусове си е чисто престъпление.

Обожаваме да пробваме, децата включително, като цяло консумираме малки количества, но да дегустираме сме винаги готови. Не се притесняваме от храна, приготвена в тиган на улицата или забъркана в полеви условия. Досега, с едно изключение, и то в ресторант, не сме имали неприятни стомашни преживявания. Историята показва, че непретенциозните, неугледни и дори съмнителни улични готвачи са ни осигурявали най-вкусните кулинарни преживявания. Затова и събрах нашите фаворите сред колумбийските вкусове. На някои от нещата дори нямам снимка, предпочитаме да хапваме, а не да снимаме.

Ceviche – нашият абсолютен победител. За разлика от перуанското севиче (със сурови морски продукти или риба), колумбийското се приготвя с варени скариди (може и стриди, рапани, калмари, др.) Изключително вкусно предястие, което се продава буквално навсякъде по улиците на крайбрежните карибски градове. Опитахме севиче и в класически ресторант (прекалено доматено), както и в бистро (прекалено кисело), но най-доброто беше на 5 минути от квартирата ни, от количка, приготвяно на същото място и по същия начин от 60 години насам (!).

В стиропорени чашки в различен размер, прави се на момента, и е абсолютна вкусова експлозия. Скаридите се разбъркват по специфичен начин с червен, ситно нарязан лук, кетчуп, сол, сок от лайм, табаско и майонеза, плюс още някоя тайна съставка, сервира се със солени кракери на пластмасови столчета на улицата. За децата беше невероятно вкусно, не пропускахме да си вземем при всяко минаване. А най-хубавото е, че успях да наподобя почти същия вкус и вкъщи, скоро ще споделя рецептата.

Bandeja Paisa (бандеха пайса) – националното ястие-емблема на Колумбия, от областта Antioquía, една порция от това типично, супер калорично, но много вкусно огромно нещо стигаше направо за четирима ни. Яйце, пържен банан, половин авокадо (безумно вкусно и сочно!), ориз, кайма, препържени свински гърди, два вида наденички, червен боб, салата (зелена, зеле или варени картофи с моркови) – брънч, закуска, обяд, вечеря – може да се хапва по всяко време. Всеки го приготвя по свой начин, но комбинацията между всички продукти е супер хармонична винаги.

Плодове – захарни, сочни, топли, ароматни – нищо не може да се сравни с купичка току-що обелени и нарязани зрели тропически плодове. На цена под 1 лев можеш да хапваш по всяко време манго, папая, диня, ананас – смесени или поотделно. Количките с продавачи на плодове са едно от най-живописните неща по карибското крайбрежие. Абсолютен фаворит на децата, обожаваха ги. В супермаркетите също имаше богато разнообразие от най-различни, чиито имена дори не знаем, но пробвахме с удоволствие.

Фрешове и сокове – кокосов орех, портокали (най-различни сортове), мандарини или просто няколко лайма със захар и вода – няма такъв кеф. Изстискани пред теб, свежи и натурални вкусове, които те засищат за часове. В Колумбия ги приготвят с вода или мляко, и двата вида са превъзходни. Нашите любими бяха от lulo, маракуя, лайм и ананас. 

Емпанадас (empanadas colombianas) – тези пържени банички са разпространени из цяла Латинска Америка, приготвят се с различни пълнежи, в Колумбия със сос аjí picante (пресен лук, червена чушка, лайм, оцет, вода, кориандър, червен лук) и резени лайм. С Мартина се пристрастихме и имаше дни, в които хапвахме емпанадас за закуска и вечеря, толкова бяха вкусни. В комбинация с пикантния сос и свежия сок от лайм са наистина чудни. Купувахме си ги от едно и също място, в което продаваха само това – емпанадас с традиционен пълнеж от картофи и кайма+безалкохолни. Струваха под лев и с една се наяждаш доволно.

Limonada de coco/coconada -леден микс между лайм, захар и кокосово мляко, идеално разхладителна и освежаваща напитка, която се приготвя в повечето кафенета в Картахена. Много, много вкусна, заместваща десерт, със супер семпли съставки. Дори не смея да я наподобявам тук, просто няма да е същата.

Caldo/consomé de pajarilla – като един виден любител на супите, Матеа към средата на ваканцията отчаяно искаше СУПА, каквато и да е, просто да е супа. И попаднахме на тази с главно С – микс от черен пилешки дроб и сърчица, с цяло яйце вътре и гъст тъмен бульон. Изглежда и звучи бляк, но е безкрайно вкусна. Със струйка лайм (слагат го на всичко) и става бомба! Матеа хапваше с притворени очи и повтаряше „ОООникална е, мамо!“

Arepas – не успяхме да се влюбим в тяхната най-популярна улична храна, arepas, питки от царевично брашно с пълнеж от кашкавал, колбас, сирене, др. Самите питки се приготвят по най-различни начини, но колумбийците много обичат маргарина и го слагат богато вътре. Не харесваме този вкус, дори само от миризмата на сгорещен маргарин ми се повдига. Много са разпространени иначе, пред добрите места за арепас се вият дълги опашки, но определено не беше нашата храна.

 Arequipe (арекипе) – тяхната версия на dulce de leche, карамел, сгущенка, confiture de lait, manjar – същото. Не съм много по сладкото, но о, колко е вкусно това нещо! Слагат го навсякъде – между вафлени кори, в донъти, палачинки, кексове и пълнежи. Ние си го ядяхме директно с лъжичката или върху плод. Божествено!

Ром – с ванилия или класически, няма как да минем без него. С лед и лайм за мен, или с кола с кафе (тук не съм виждала да се продава). Фаворит ни беше този в Medellin – ароматен и във всякакви разфасовки (дори по литър в картонена кутия, lol).

Пържено пиле – „най-вкусното, което някога съм ял“, каза Тито и наистина беше уау. Хрупкава, лека и чудесно овкусена панировка и сочно месо. С лайм, разбира се, за свежест. Никакви киселини или неразположение, въпреки  неугледните места, където се приготвя.

Cocadas – когато един уличен търговец ни предложи да ги опитаме на плажа, се спогледахме с недоверие – някакви неугледни сладки в различни цветове, криви и рошави. Щом ги пробвахме обаче ококорихме очи от удоволствие. Рендосан и захаросан кокос с различни добавки – arequipe, маракуя, ананас, гуава. Захарни, но сочни, с натурална сладост и дъвчаща текстура – невероятно вкусен десерт, защо не и закуска. 

Какво си представяте, щом някой спомене „немска кухня“?

Вурст, сладко зеле и мачкани варени картофи, предполагам, поне на прима виста. Оказва се, обаче, че немската кухня е доста богата на рецепти, техники и компоненти във всеки един от регионите си. Разбира се, често присъстват типичните меса, кореноплодни, маринати, сосове и сладък привкус, но в крайна сметка всичко е въпрос на интерпретация, комбинации и въображение.

Германия всъщност е интересна посока за всеки, който харесва интригуващата храна и обича да опитва нови вкусове. На територията ѝ има над 300 ресторанта със звезди Мишлен, само по себе си красноречиво, че на тамошната кулинарната сцена се случват любопитни неща. Немската кухня не се изчерпва с къри вурст в картонена кутия и бира на Александерплац, или с вездесъщия Октоберфест, може много повече от това. Германия става все по-честа дестинация за любителите на хедонистични изживявания – от гурме локации, през традиционна регионална кухня, музикални фестивали с кулинарен акцент, винени форуми (13 винени района!), до рибени грил партита и тематични брънчове. *в сайта на Туристическия борд на Германия има актуална и подробна информация за всички събития до края на тази година и през цялата 2019.

В края на ноември с група съмишленици решихме да оборим всеобщото схващане, че немската храна е скучна и предколедно да отбележим темата. Поканихме един млад шеф, който готви с такава страст и желание, че може да запали буквално всеки за кулинарни геройства. Никола Крумов работи в добре познатия, легендарен дори, ресторант Chef`s. Роден е в Свищов и няма кулинарно образование, но толкова обича работата си, че всичко в кухнята му се отдава с впечатляваща лекота. Приема готвенето като изкуство, издига вкуса на пиадестал и може да се вихри часове, просто защото обожава това, което прави. Говорихме си на всякакви теми, свързани с храната – за тукашните заведения, ресторантьорския бизнес, продуктите, субпродуктите, претенциите, оползотворяването на остатъците и какво ли още не, но за това друг път, сега акцентът е Германия.

Поканихме Никола в една просторна домашна кухня и спретнахме заедно pop-up обяд за двама чревоугодници и ценители – Лучана и Любо. Може би сте ги виждали на някое от винените събития, защото освен хубавата храна, обожават и доброто вино. От пролет до есен пък можете да ги срещнете на някой тасоски плаж – постигнали са съвършенството с 3-4 месечен живот край брега. Но и за това друг път. Да се върнем към обяда. Събрахме се доста бохемска компания и, честно казано, няма нищо по-хубаво от група хора, които изпитват истинска наслада от вкуса, ароматите и цветовете в чинията. От нетърпението как ще се съчетаят подправките и отделните компоненти, и каква наслада ще донесат за небцето и душата.

Само споменахме на Никола темата и той се развихри, като включи типични и сезонни продукти на нов глас в следното wow меню:

Предястие: сарма от червено зеле с пълнеж от булгур, дюля, сушени кайсии, лук и телешки бульон. Винен сос с анасон, канела, черен пипер и портокалови кори. Сотирано в кленов сироп листно цвекло, пюре от печен чесън, пюре от тиква с джинджифил и чипс от кейл.

Основно: дует заешко – заешки балотин с плънка от карантия и предните бутчета, задушен в коняк и мащерка, завит в бекон и готвен на ниска температура. Задни бутчета – конфитирани в патешка мас и билки. Гарнитура – кестени и шалот конфи, фламбирани с коняк и билки. Сос „къри вурст“.

Десерт: поширана в бяло десертно вино, шафран и билки круша, пълнена с домашна гранола и печен шоколад.  Бита сметана с Марсала и мандарина. Сос с масло, бяло десертно вино и шафран.

Pop-up обяд или вечеря може да звучи претенциозно, но се оказва страшно приятно и задушевно преживяване. Ако искате да поканите гости у дома („в уюта на вашия дом“ – цитат от небезизвестната Изабел Басмаджиян, чиято кухня всъщност стана сцена на мероприятието), но не се чувствате уверени в уменията си или пък не ви се рискува да готвите специфични ястия за повече хора, каните си човек като Никола, който не само ще се справи с менюто, ами ще ви покаже рецептите и техниката, ще разкаже за продуктите и комбинациите, а и ще бъде един от гостите – истинско кулинарно парти на живо, което всички ще запомнят.

Как протече самия обяд и какви шедьоври излязоха изпод ръцете на Никола, можете да видите от фотоисторията. И аз бях там, и аз дегустирах, беше невероятно вкусно! Опитахме и две божествени немски вина – съвсем сухото Bonedry Riesling fon Buhl („сухо като скелет“ с 0,1 остатъчна захар) и полусухото, което обра овациите – Von Buhl ARMAND Kabinett. Вече имам рецепта за сармата (мой фаворит от трите ястия), която съвсем скоро ще приготвя, stay tuned.

Благодаря на всички замесени в този фойерверк от вкусове, аромати и настроение в снежния край на ноември. Наздраве за такива срещи с такива хора!

*Събитието и публикацията са подготвени в партньорство с Туристическия борд на Германия.