Освен вдъхновението и желанието, каква част от развитието на един блог са партньорствата? Как подбираш с кого да си сътрудничиш? На какво държиш в подобен вид работа и кои граници не би прекрачила?
Винаги съм гледала на партньорствата като възможност за творчески скок и добавяне на стойност. Като начин да придобиеш нов опит, предизвикателство да създадеш нещо „повече“. Всички, които списваме блог знаем, колко много работа, енергия и време стои зад неговото поддържане и развитие.
За мен партньорствата са полезен начин да изградиш устойчив проект, който в същото време носи стойност за аудиторията и ти дава свобода за изразяване. В този смисъл подбирам партньори, които уважават стила и автентичния ми глас и които са отворени към експеримент.
Наскоро нескрития ми girl crush фотографът Jamie Beck, която в момента живее в района във Франция и създава едни от най-красивите и елегантни партньорства с брандове за мен, беше споделила личен опит как брандовете предварително искат да си гарантират резултати от сътрудничеството им без дори да са оценили творческата ѝ идея. Разбирам мотивите и на двете страни, но преди всичко блогването е артистичен и творчески процес, който за мен поддържа мястото живо и динамично. Ако го лишим и от душа се превръща просто в един красив каталог. А и все пак е добре да знаем значението на думата „партньорство“, нали така?
В този смисъл отказвам такива, които работят по калъп, не са гъвкави или се разминаваме в ценностите. Накратко, винаги когато получа покана за сътрудничество си задавам следните въпроси: „Това ще послужи ли на хората? Как да го направя полезно за тях и едновременно да подходя творчески и игриво? Ще науча ли нещо ново от тази опитност?“. Ако брандът подкрепи тази идея, мисля, че всички печелят.
Брандовете всъщност наясно ли са какво им носят партньорствата с блогъри (не инфлуенсъри)? Мислиш ли, че има прогрес в този тип отношения, повече взаимно уважение и достатъчно качествено съдържание като резултат? Виждаш ли достатъчно свежи идеи, старание и оригинален подход?
Аз далеч не съм специалист в тази област и имам поглед само от едната страна, но смятам, че има промяна и сферата се развива доста бурно. Моят опит сочи, че когато създаваш качествено съдържание, започваш да привличаш и качествени брандове със сходни ценности и нещата се случват естествено и елегантно.
Иначе, откровено, масовото съдържание не е на впечатляващо ниво, но това е така навсякъде! Еднакви композиции, филтри, словосъчетания, похвати и пози. Единици са случаите, в които съм си казала „Ех, че готина идея, как интересно са я разработили!“, а всъщност точно там е силата на колаборациите – да създадеш нещо ново, смело, неочаквано, да въвлечеш читателя и да му представиш нещо качествено, в замяна на неговото време и внимание. Иначе всички взаимно си губим времето.
Все пак вярвам, че от сътрудничествата могат да се родят много полезни и красиви идеи с благотворен резултат за всички страни. Относно брандовете, според мен добавената стойност за тях идва не с еднократната бомбастична статистика, а с дългосрочни усилия, добре подбрани партньори и градене на общност и доверие. Същото важи и за блогърите, впрочем.
Да се върнем към храната, как приемаш крайностите и времето, в което живеем – в една точка на планетата правим черен хляб с люцерна, защото белият е вреден, а в друга точка, като Йемен, например, хората не разполагат с базови продукти и се хранят с листа…
Живеем във време на абсурди. Само за по-малко от 10 години храната се превърна в новия култ и като всяка крайност, резултатите са повсеместни и разнообразни. Постоянно изникват иновативни храни, революционни режими, непознати досега хранителни разстройства, множество субгрупи – тотално нова култура! Няма правилно и грешно, просто е това, което е.
За скромния ми жизнен път съм минала през почти всички трендове и както обикновено се случва след като натрупаш повечко опит, се връщаш към простите и основни принципи. Това мъдро и дълголетно знание е най-мощното ми вдъхновение – не някакви супер екзотични и завъртяни неща, а проста и качествена храна. Даже често и аз рекламирам листа 😊
Та добре е да сме част от света и да бъдем отворени, експериментиращи и адаптивни, но в същото време да запазим устоите си и да подкрепяме тенденциите, които съответстват на базовите ни знания и убеждения. Които всъщност, що се отнася до храната, са доста сходни независимо от континента!
Наблюдавам все по-голям акцент върху локалната храна и устойчивото производство, което е, надявам се, общото ни бъдеще. В този смисъл иновацията в храненето е смислена и плодотворна, ако успее да интегрира няколко елемента – миналия опит и знание, простота, качество и грижа за природата.
Кои храни ти носят комфорт и уют?
Димящо къри, хрупкави курабийки, истински шоколад, чай от планинска мащерка.
Твоето вдъхновение днес:
Снимки: личен архив Михаела Белорешка
*Интервюто е част от поредица разговори със създатели и автори на лични онлайн проекти, които се отличават в блогосферата и които следя с удоволствие. Мисля, че е крайно време за дискусия по редица теми – за качественото съдържание, критичното мислене, критериите, отговорността, онлайн посланията, личния почерк, автентичното присъствие и идентичността.
Остави коментар
Споделете мнението си!Влезте в профила си, за да оставите коментар.