farmhopping LaMartinia

От екипа на farmhopping се свързаха с мен, за да тествам платформата за поръчка на чиста храна от малки ферми до дома. Освен плодове и зеленчуци, асортиментът включва риба (от Балканите), месо, колбаси, чай, кафе, козметика, курсове, почивки и куп други неща.

В тази рубрика действам много избирателно и приемам единствено предложения, които ми допадат, без никакви компромиси.

Защо приех да тествам farmhopping:
малките ферми не са анонимни и просто споменати, а са описани с имена, лого, местоположение, кратка характеристика и снимки. Има личен момент, който в този тип платформи е много важен, поне за мен. Реални хора с реални лица и занимания. Освен от България, за обогатяване на асортимента има устойчиви ферми от Египет, Великобритания, др.
– знам колко е трудно и рисково отглеждането на плодове, зеленчуци и животни. Възхищавам се на хора, които произвеждат храна с двете си ръце и смятам, че трябва да ги подкрепяме и оценяваме подобаващо труда им. На всеки, който казва: „Това пък защо толкова струва?“ и „Какво толкова, гледаш там 5 кокошки и готово“ бих му връчила мотика, кофа и гумени ботуши, да видим какво ще мисли след няколко месеца.
– продуктите са сезонни, не се складират във фирмата, а минават директно от производителя към клиента – определено плюс и гаранция за прясна стока, която не се задържа по рафтове. Заради това доставката се извършва на третия ден след поръчката, не смятам, че е проблем.
– сайтът е бърз, интуитивен, лесен за употреба – задължително в онлайн търговията
– комуникацията с екипа беше адекватна, грамотна и любезна, което общо-взето е рядкост и удоволствие
– през лятото имаме привилегията да ползваме домашни плодове и зеленчуци от градината на родителите ми, но зимата определено нямаме вариант. Не държа на био/органик произход и сертификати, единственото определящ е ВКУСЪТ. Беше ми интересно да видя как работи такава платформа, не съм поръчвала досега. Знам за други подобни системи с абонамент, които честно казано не смятам за особено удачни.
– в тона на сайта няма излишен патос, прехласване и претенции, така характерни за подобни организации – определено голям плюс
ПОРЪЧКАТА
Предложих на екипа теста да бъде под формата на реална произволна поръчка, за да е по-честен и коректен и те приеха веднага. Избрах разнородни продукти в малки количества, а именно:
Заешки пастет, 350 г. Агро Сън – много вкусен истински пастет с подходящи подправки и хубава консистенция
Био кейл, 1 връзка Био ферма Софина – за първи път опитвам кейл и честно казано не съм очарована, но вкъщи го одобриха на салата с моркови, чери домати и авокадо.
Сурова кървавица, 300 Еко Ферма Мокрище – много вкусна, едро смляна, чудесна.

Малини, 400 гЕкоферма Палакария – децата ги изядоха за 10 минути, дори не успях да опитам

Лютеница, 380 мл  Екоферма Палакария – вкусна, едросмляна, сладни повечко за моя вкус, но хубава
Бяла багета с квас печена на табан, 1 бр. пекарна Биософ – не беше лоша, но очаквах повече от печен на дъното на пещта хляб
Картофи, 1 кг Ферма Крумови – вкусни
Пресни Яйца от пъдпъдък, 12 бр.  Шамбала – едвам смогнах да ги обеля, бяха изядени за секунди, пресни и вкусни
Поръчката се прави лесно и бързо, информацията се актуализира прилежно, уведомителен мейл със списъка покупки идва веднага, както и кога ще бъде направена доставката  – нямам забележки.
Датите на производство, годността и съдържанието са подробно описани и указани на опаковките. По подобие на други сайтове, ако привлечете към идеята нов клиент и той направи поръчка, и двамата получавате отстъпка – такива малки комплименти са винаги приятни.
Като цяло farmhopping e вариант за приятно и вкусно пазаруване, има наистина интересни продукти и предложения, от цяло яре, през трюфели, до домашен дижестив от шипки, каталогът ще се допълва и за в бъдеще.

Препоръки от мен: може да се помисли за брандирани опаковки и малки детайли, но това е по-скоро пожелателно. Също както и по-добри снимки, но аз съм прекалено взискателна по темата. Желая им успех, беше удоволствие да си сътрудничим.

*публикацията е подготвена със съдействието на Farmhopping. Мнението ми е абсолютно обективно и базирано на реална поръчка

Подправката

Пушен пипер – сладък, лют, червен, тъмен, със зехтин или без. Дълго време го игнорирах, мислейки си, че е неоправдано прехвален. Оказа се грешка. Придава невероятен аромат, пикантен вкус и съвсем нов образ на всеки продукт. Върху месо, сирена, салати или просто с току-що изпечен хляб.
Сминдух – несправедливо пренебрегван и в сянката на всички модерни екзотични подправки. Без да се комбинира, достатъчен е и самостоятелно. Върху бяло саламурено сирене и варени яйца.
Ароматът
Мислех, че след Black Orchid/Tom Ford не бих могла да харесам толкова силно друг парфюм. Е, появи се Velvet Orchid. Невероятен, запомнящ се, характерен, подобен на предшественика си, но и различен. С повече ванилия и цветя.
Старото ново място
Берлин. От местата, които си виждал и преди, но все едно не си. Многоцветен, разнолик, отворен град. Евтин, с чудесна храна, приятни хора, много деца, велосипеди, екстравагантни коси, великолепни паркове и заведения. Идеална разходка за дълъг уикенд.
Филмът
The Broken Circle Breakdown (2012). Много тежък, тъжен и драматичен. Филм за любовта във всичките й фази и разновидности. За различията и умението да ги стопяваме. Прекрасно заснет, великолепни актьори, чудесен саундтрак – истинско удоволствие.
Цветът

Сивото. В много богати нюанси, уютен и изящен.

Напитката
Бялото вино – най-накрая успях да го харесам.
Грейпфрут Маргарита – пипкава за правене в  домашни условия, но пък о, колко приятна. 

Дрехата
Големият дебел пуловер, така нареченият оversized. Едва ли има по-удобна и прегръщаща дреха за зимата.
Обувката
Stiletto – започнах отново да нося висок тънък ток, оле! Задължително с остър връх, без платформа и без декорации.
Храната
Тиква – в солените й варианти.
Печена щука – изключително вкусна речна риба.
Панирана пърхутка – дори не знаех, че се яде. Страхотна.
Постановката

„Спящата красавица“ на Софийска опера и балет. Пищен и красив спектакъл, изваяни тела, извънземни движения, безупречни музиканти. Трябва да се види!

Българският автор
Георги Годподинов. Дълго време не посягах към него заради многото хвалебствия. Пожела ни чудеса по Коледа на Панаира на книгата.

Чуждестранният автор
Туве Янсон. Мъдра и интересна жена. Книгата за нея е на рафта.

Музиката
Gregory Porter  – великолепен топъл глас, носител на Grammy 2014 за Най-добър джаз вокален албум – Liquid Spirit.
„Лешникотрошачката“ на Чайковски – танци в хола с две усмихнати малки момичета.

Като малка имах касетка (хохо, много преди Тим Бъртън Алиса беше на касетки) с драматизация на „Алиса в страната на чудесата“ (запис тук). Любима, направо влизах в сюжета!

Участваха страхотни актьори – Жоржета Чакърова, Николай Бинев, Коста Цонев, Банко Банков. До ден днешен знам всички песни и почти всички реплики наизуст, представяте си колко пъти съм я слушала!  Домна Ганева играеше хълцащата Костенурка и освен, че казваше на Алиса „Ама че си тъпа!“, пееше една знакова песен за супата: „Су-па за вечеря, су-па за обяд … кой ще иска друго, щом дадат му супа, кой не дава всичко за паница СУПА!“.
И аз така – една супа винаги може да ме спечели. За щастие в последните години в тукашните заведенията изборът се обогатява. Освен пилешка, боб и таратор, вече се предлагат и доста други видове, а супатериите са в разцвета си.

Любимите ми, които напоследък съм приготвяла са тези по-долу. Наумила съм си една превъзходна царевична с див лук и кладница (от „Il picco sasso“), която скоро ще бъде реализирана.

Супите са само повод. Просто имах нужда да послушам Алиса, вътре е пълно с мъдри неща…

Супа от карфиол с чипс от бекон

Гъста зеленчукова крем-супа с чипс от колбас и салвия
 Супа от заешко с ориз, зеленчуци и  лют червен пипер
Доматена супа с мащерка
Супа от гъби със сметана и мащерка
*за „168 часа“
 
Освен за накити, сувенири, декорация на дома и като спомен от ваканция, рапаните могат да се използват и за … ядене. Естествено ако къщичката е с наличен обитател.
Рапаните са хищни морски охлюви в позната форма и украска, в Черно море се хранят основно с миди. В Япония и Корея месото им се счита за деликатес, в България все още е слабо позната храна. Рапани можете да уловите сами по време на лятната морска ваканция. Хващат се около скалисти брегове чрез гмуркане. На вкус наподобяват миди, скариди, раци.
Не пренебрегвайте рапаните и следващия път преди да приберете черупките им в багажа, опитайте какви са на вкус.
 
Начин на почистване и подготовка:
Живите рапани изчистете добре отвън от водорасли, налепи, пясък и нечистотии.
Уверете се, че са пълни и ги сварете без сол за около 5-10 минути, в зависимост от големината.
След сваряване, извадете вътрешността им. Отстранете горната черупка, която се намира на входа на раковината.
Спираловидният израстък в долната част на охлюва се яде и е много вкусен, отделете го.
От основното тяло отстранете обвивката, която е белезникава и слузеста, с горчив вкус.
Пригответе рапаните по предпочитан от вас начин.
 
Рапани могат да се приготвят във варианти, подобни на мидите:
 
С масло и чесън
Нарежете рапаните на парчета.
 В тиган с малко масло задушете скилидка чесън.
Отстранете я и изсипете месото. Разбъркайте добре, овкусете със сол, черен пипер и лимонов сок.
 Поръсете с копър.
Салата с лук
  Нарежете червен воден лук на ситно.
 Добавете месото от рапаните, лимонов сок, зехтин екстра върджин, сол, пипер, магданоз и копър.
Разбъркайте и сервирайте.
Натюр запечени на барбекю
 Нанижете целите рапани на бамбуков шиш.
 Запечете ги за секунди на силен огън.
 Полейте ги с пресен лимонов сок, овкусете със сол и черен пипер.
* Можете да ги приготвите и на супа, с ориз, на фурна – по същия начин както мидите, калмарите или скаридите. 
Не се страхувайте да експериментирате с храната, забавлявайте се и дегустирайте, дори да ви се струва абсурдно. И да не ви хареса, поне сте опитали.