В снежна декемврийска седмица с един куп ограничения и промени на дневен ред, може би ни се струва, че всичко е с главата надолу и светът е към свършване, но като че ли не осъзнаваме с какви удобства разполагаме.

Приказки за смели момичета се завръща с една поредица от мини истории, която ми хрумна докато бяхме на село, а Матеа я прие с ентусиазъм и всъщност даде идеите.

Не са приказки или литературни произведения, но кой пък е казал, че не може и така.

Много често сме свикнали да чуваме „не е женско занимание“, „избери си нещо за момичета“, „това е момчешки спорт“ и други подобни. Шампионката по скейтборд Скай Браун, която е едва на 12, наскоро беше казала: „Дори да практикуваш наглед момчешки спортове, пак можеш да си нежна и женствена“. Съвсем вярно. Затова решихме да изобразим няколко професии и занимания, които момичетата могат да вършат също толкова добре, облечени в бебешко розово или барби цикламено и без да им пука особено.

Днешната тема не влиза особено в идеята, защото инструктор жена не е необичайно, но Матеа е страхотен почитател  на йогата и беше настоятелна да започнем с това. Преди години купих тези карти в кутия и те станаха едно от най-любимите ѝ неща, носи ги навсякъде, правим заедно позите по тях, а в детската градина, докато посещаваше часовете на Албена, с удивление разбра, че и тя има същите.

Този каменен кош, стара стопанска сграда, стана нещо като ритрийт център, както е модерно да се казва сега. Вързахме хамака, качихме малката детска масичка с пособия за рисуване, дори в най-големите жеги горе подухваше и беше прохладно. За момичетата беше супер забавно, че се качват по дървена стълба, гледат целия двор отвисоко, а Ерик доста нескопосано се опитва да ги стигне. Матеа толкова се въодушеви докато снимахме, че по едно време се притесних да не тупне отгоре. Йогите нищо не ги плаши явно, почти владеят левитацията, дори постелка нямаше време да сложи. 

Към снимките добавих от мен няколко основни неща, които често забравяме (и аз в това число), а са ключово важни – с йога, без йога, за големи и малки смели момичета, във всеки един момент или ситуация.

Този път рубриката Приказки за смели момичета е в малко по-различен вариант – вдъхновена от цели две наши любими книги.

Той беше очарователен. И се смееше. И търсеше приятел. Мъничък. С руси коси. От друга планета. Матеа!
Тя пък – грижовна, със загадъчна усмивка, понякога строга, но много добра, винаги справедлива и отговорна, страшно забавна, подредена и дяволита. Мартина!

Така разпределихме образите и подбрахме към тях някои от любимите си цитати. Нашият „малък принц“ е момиче, лисицата ни – плюшено мече, а пустинята – зелена поляна. До нея винаги има една малка „Мери Попинз“, която следи историите с боабаби, рози, пияници, бизнесмени и вулкани да не излизат извън контрол. Ролите понякога се сменят, но заговорническото сестринско пламъче в погледите е винаги налице.

А колкото до нас, възрастните, хубаво е да препрочитаме тези книги често, да си припомняме в коя Страна на приказките сме всъщност, защо цифрите не са толкова интересни и какво има на покрива на розовата къща.

В Storytel можете да чуете Малкият принц на български и Мери Попинз във версия на английски. Срещу стандартния месечен абонамент имате достъп и до цялата англоезична библиотека, която е много полезна за изучаващите език малки или големи приказни герои. Тук можете да тествате приложението в специален за читателите на LaMartinia удължен 30-дневен безплатен период.


*Публикацията е в партньорство със Storytel

Третото превъплъщение в Приказки за смели момичета е в една от любимите ни героини – Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче или просто Пипи.

Наскоро я препрочетохме и отново много се смяхме, май никога няма да ни омръзне. Не искахме да имитираме Пипи или да я претворяваме дословно, а само да напомним за енергията и заряда на тази знаменита героиня, което всъщност не беше трудно – Мартина си е Пипи и в реалния живот – в групата на момчетата, първа за всякакви активности и спортове, смела и динамична, винаги готова за приключения и малки геройства.

Снимах я на село, в края на лятото, когато все още беше на 9 (възрастта на Пипи в книгата) и луничките личаха по-отчетливо, вярвам, че снимките ще ѝ бъдат мил спомен след години.

На нашата Пипи не ѝ пречи да събира листа с тежко гребло, да се катери по оградата, да се хвърля във вълните на океана, да виси на палма, да обикаля сама с колело из село, да сваля топка от върха на дървото, да се придвижва на ръце и да прави циганско колело на пътя. И тази нейна смелост е една от причините толкова много да я обичаме.

Нашата Рапунцел не е затворена в кула, а седи в клоните на малката ябълка.

Не е с коса до земята, но пък има същите пшеничени кичури.

В нейната приказка няма разбойник, защото самата тя си пада разбойничка.

Язди колело, вместо кон – умее го дори с дълга лилава рокля (от кака е).  

Не се надвесва през малкото прозорче, защото знае, че е опасно.

Ходи по цял ден без обувки, най-хубаво било да ходиш бос, казва тя.

Стъпалата ѝ са черни, а подгъвът на роклята – скъсан, но това не пречи на малките приказни геройства.  

Пари се от коприва, пада по стълби, ожулва колене, хапят я комари, драскат я бодили  – Рапунцел продължава гордо и с финес да вилнее из големия двор.

Защото смелите момичета не се спират пред нищо♥

Приказки за смели момичета – Червената шапчица=>

Започвам тази поредица с истинско удоволствие и ентусиазъм. Хрумна ми да пресъздадем класически и популярни приказки в няколко снимки чрез образите на главните им героини, но с нов прочит.

Съвременни, смели, самостоятелни момичета, които се справят като в приказка с всички предизвикателства, не се страхуват да поемат инициативата и действат по свой начин. Принцесите и приказните героини вече нямат нужда от розови балдахини, шутове и придворни – държат съдбата в свои ръце, имат самочувствие, грижат се успешно за себе си и могат да се забавляват чудесно и сами.

Исках да въвлека децата в приключение, което ще им остане за спомен, а те приеха с радост. Разпределихме ролите за първите няколко сюжета, и двете нямат търпение за всеки следващ. Не бих ги накарала да правят нещо, което не им е забавно и в което не биха се включили с готовност – все пак трябва да е удоволствие за всички.

Първата част от поредицата е Червената шапчица – опитомила е „вълка“ и вече са приятели, няма нужда от ловец и охрана, справя се сама през гората и до училище, слуша рок и носи на баба си сок от бъз ( био, разбира се) и франзела от близката пекарна, кой има време да меси в днешно време.

По време на снимките беше адски смешно, защото Ерик постоянно скачаше и заемаше все неподходящи пози, а в този час куп минувачи решиха да се приберат точно по тази пътека. Държа да спомена, че баретата е на майка ми от 80-те – прекрасен филц и идеална за случая.

*Ако някой реши да взаимства идеята, да ми се обади – ще му предоставя деца, куче, реквизит и каквото друго му е нужно 😉