Преди 20-30 години за това не се говореше, мажехме се с някакви мейнстрийм олиа за тен с втори фактор и въобще не го мислехме, важното беше да си загорял, възможно най-шоколадов. За щастие тази мода отмина отдавна, стреснахме се доста и взехме да ползваме продукти с надеждна защита, висок фактор, не само през ваканциите, ами целогодишно.
Нали знаете, че има два типа хора – едните скачат да купуват прехвалените неща на мига, другите скептично сумтят „Какво толкова се прехласват всички, поредния хайп“. Е, аз съм от вторите.
Робот за чорапи все още не е изобретен (очаквам такъв, който засича единичните и ги събира с половинките им), но този успешно се справя с останалото.
В ситуация като сегашната, една от най-приоритетните домашни задачи се оказва да почистваме бързо, качествено и редовно.
Шестгодишната русалка Мая е героинята (колкото Матеа:-), която оживява в прелестните илюстрации на Петя Евлогиева. Страхотни, детайлни, невероятно красиви рисунки и цялостно оформление.
Картите са в удобна кутия от твърд картон с магнит, лесни за прибиране и изваждане, благодарение на сатенените панделки, хитро сложени на дъното.
Тренират паметта (мемори игра), както и въображението – има супер забавни въпроси и предизвикателства: кажи го с русалски глас, повтори изражението на русалката от картата, т.н.
За каква възраст са картите? В описанието е споменато над 5, само ще кажа, че щом куриерът ги донесе, момичетата (6 и 11 г) играха дълго време без да им стане скучно, а и не се скараха нито веднъж, чуваше се само кикотене от поляната.
*Картите са ни предоставени от издателството.
Идейният генератор Дарина Димитрова, авторът Цветелина Вътева и илюстраторът Кристина Михайлова (предпечат – Миглена Чернаева, дизайн – Ани Милкова) са създали едно интересно, възпитателно (колкото и суховато да звучи думата) и полезно издание за деца над 3 г., което обхваща много и важни теми: опазването на околната среда, любовта към природата, ролята на семейството, отношенията между родителите, приятелската подкрепа, работата в екип, здравословното хранене, приемането на различните, равноправието на децата с увреждания, устойчивия начин на живот. Може би това струпване на послания звучи прекалено наситено за една детска книга, но историята е достатъчно интересна и темите не тежат.
Приключението е с неочакван ход, обрати, изненадващи герои с оригинални имена, също с вградени послания – вещицата Нехая, например, или Княз Гняс. За децата е хем забавна тази игра на думи, хем добавя към общата идея.
На места намирам, че има излишно разтягане на повествованието, децата са с достатъчно развито въображение и не са нужни прекалени обяснения, но авторката така е преценила и това е съвсем ок.
Книгата е интригуваща с вградените за посаждане семена, което за децата е страшно предизвикателство – да научат указанията (има ги в началото на книгата), да изберат съд, да обработят почвата, да надпишат и подредят всичко, пък и така да се погрижат за посевите, че те да покълнат и оцелеят. Семената са в пресован картон във формата на цветни саксии, което намирам за очарователно. Първата страница пък, посланието към родителите, е с вградени ядливи цветя, които са страхотни за украса, а и много любопитни за всяко дете „Ама как така ще ядем цветя?!“
Ако се справите добре със земеделската част може след някой и друг месец да имате марули, домати, сладки чушлета, репички и моркови. Би било интересно в следващо издание да има зеленолистни и/или пресни подправки, повечето деца не са им особени почитатели и не ги разпознават ясно, та би било полезно.
Ние вече засадихме мини градинката, чакаме хубаво време и слънце, за да извадим саксиите и, защо не, да нарежем първата си за годината салата собствено производство.
Повече за „Бобо Бермундо и Отряд ПиПеР“, идеята, екипа и реализацията можете да прочетете в сайта на Plantaboo и в тяхната FB страница
*Книгата ни беше предоставена от издателите.
„Седмицата на мишлето“ е нова поредица за най-малките мишлета, пардон, деца, съвсем подходяща за ситуацията напоследък. „Не е необходимо да ти се случват невероятни приключения, за да бъде животът ти интересен! Всеки един ден може да е забавен и приятен – макар да си е ден като ден.“Съвсем актуално, нали! Серията книжки са за всеки ден от седмицата (засега издадени са само понеделник, вторник и сряда) с обикновени наглед неща като ремонт, готвене и спорт у дома. Мислех, че Матеа е голяма за такъв тип книжки, но тя направо се влюби в историите за „мишенцата“.
Форматът е малък и компактен, забелязала съм, че децата обожават подобни издания. Твърди, дебели страници, удобни и за най-малките ръчички. Илюстрациите на Кремена Ягодина са наистина невероятни, като принтове за стена биха били чудесни също. Текстовете на Катя Антонова са в стихотворна форма, мисля, че няма дете, което да не харесва римите, възприемат се по-лесно и привличат вниманието.
Мили, забавни и красиви издания, които се изчитат бързо и са много подходящи за съвсем малки деца преди сън. „Мамо, кажи на тези, които са я писали да направят за цялата седмица и ако може да има повече за четене!“ – това са препоръките на Матеа, присъединявам се 🙂
А ето и видео ревюто, което тя много държеше да направи. Това е и нашият поздрав към авторите, издателството, родителите и всички деца, които със сигурност знаят, че и обикновените дни могат да станат забавни.
*Книжките са ни предоставени от издателството. Можете да ги закупите онлайн от сайта на Рибка.
Особено от онези от нас, които са склонни да драматизират, да се прекалено тревожни, да приемат всяко нещо твърде лично и да изпадат в крайности, без да долавят нюансите.
Книгите са три: История с дупка, Черно-бяла история и Сърдита история. В любимия ми квадратен формат (въпреки че при подредба в библиотеката се включва по някое ОКР), тънки, бързи за четене и с прекрасни илюстрации от Мила Лозанова. Оформлението и самото книжно тяло са чудесни – традиция при Рибка.
И преди съм споменавала, че за мен определянето за подходяща възраст при детската литература не е нужно, тъй като зависи от детето, родителя, момента. Поредицата за Лиско Лис се чете лесно на малки деца (кратки текстове и богато илюстрирани страници), но на места има изрази и изречения, които искат някакво пояснение (пример: опонент), но това обогатява речника и всъщност не е недостатък. Любознателните деца задават въпроси и реагират на момента, което прави книгите интерактивни и общуването по-пълноценно.
Любима ми стана Сърдита история – за случаите, в които смятаме, че целият свят ни бойкотира и всяко нещо, което някой е казал или направил, задължително е насочено лично към нас, с единствената цел да ни съкруши, обиди, посече или натъжи. А всъщност светът не се върти около собствените ни персони и не е лошо от време на време да си го припомняме, ще си спестим много разочарования и негативи. Фаворит на Матеа е Черно-бяла история заради рождения ден и тояжката мечта.
Героите и ситуациите ми напомнят на Мечо Пух и 100-акровата гора, не знам дали е неволно или умишлено от страна на автора, но така или иначе в българската детска литература имаме нужда от повече мъдри животински персонажи, които ни припомнят истини чрез символи и семпли житейски примери, без да инфантилизират съдържанието, за да бъдат по-близо до детето. Те, децата, достатъчно бързо и успешно разбират и текстовете, които не са бъкани с умалителни и смляни наготово поуки.
Хубава, умна и забавна поредица (Лиско Листовете, както ги нарече Матеа), ще очакваме и следващите.
*Поредицата ни е предоставена от Издателство Рибка.
На козметиката на Eterina попаднах преди доста време, но не бях пробвала нито един техен продукт. Напоследък има бум на ръчно приготвената бутикова козметика и не мога да скрия, че гледам скептично на повечето подобни марки.
Шампоанът с шикакай обаче ми грабна окото и тъй като косата ми (нормална, третирана, до раменете в момента) беше в бързо омазняващ се период си казах, това ще е. Нямах кой знае какви очаквания, честно казано, шампоан като шампоан. Но той се оказа просто великолепен. Някои от достойнствата му: няма силен натрапчив аромат; разходът не е голям; косата се измива перфектно; разпенва се добре за твърд шампоан; придава обем, гладкост, здравина, блясък; косата се омазнява по-бавно; не дразни скалпа; пренася се лесно и не тежи; изработен е от естествени съставки (бяла ружа, шикакай, жожоба). Освен всичко друго е и в очарователна форма на кексче, момичетата също го харесаха много, Мартина е с чувствителен скалп и ѝ подейства много добре. От първата поръчка насам не сме го сменяли и редуваме с този с невен.
Тъй като ползвам от години няколко френски марки козметика за лице, нямах намерение да пробвам тази на Eterina, но получих 4 от продуктите за проба. Защо не, казах си, ще ги тествам, интересно ми е. Това са впечатленията ми след едномесечно ползване:
Моят личен фаворит сред четирите продукта. Активните съставки са натурална хиалуронова киселина и зелен чай. Хидратира в дълбочина, не тежи на смесена кожа (моята), не се усеща като филм, попива бързо, омекотява, не омазнява. През този месец често го ползвах самостоятелно (без крем след него), само в комбинация с околоочния. Дава ми необходимата влажност и нямам нужда от допълнителен продукт отгоре. Приятна текстура и свеж аромат, удобна опаковка с пипета.
Дори в дните, когато не слагам крем (само слънцезащита или нищо), задължително ползвам околоочен крем. Носи ми комфорт, премахва усещането за сухота и подхранва нежната зона около очите. Обикновено нанасям и около устните. Активните съставки са масло от шипка, карите, зелен чай, хиалуронова киселина, подробно могат да се видят в описанието. Този крем е супер икономичен, достатъчно е буквално лещено зърно около очите и устните, не се усеща мазен филтър (не понасям подобни кремове), ухае свежо на цветя и трева, текстурата е нежна и пухкава. Изглажда видимо и подхранва. Бръчиците около очите никога не са ме притеснявали, но когато кожата там е суха, чувствам опъване. Струва ми се, че изглажда и хлътването под очите (при недоспиване, преумора, стрес) и заличава тъмните сенки. Обикновено там нанасям коректор, но в последните дни не се налага дори това.
Чудесен продукт за смесена и мазна кожа, както и за топлите дни. Не омазнява, прави кожата еластична и мека, хидратира и много важно – матира. Ако сте с подобен ти кожа ще ме разберете колко е важно това, особено в горещините. Отново със свеж аромат и пухкава текстура, икономичен и приятен за нанасяне, попива бързо. Ползвам го в комбинация с Хуалироновия флуид и околочния крем. Сред основните съставки са алое (супер хидратиращо и некомедонно), жожоба, хиалуронова киселина. Чувствам кожата си гладка, еластична и приятна на допир.
Този крем е прекалено интензивен за мен, но това е разбираемо, предназначен е за нормална към суха, моята е смесена. Активните съставки са доста, има ги подробно описани в сайта. Плътен е, но не тежък, мирише прекрасно на цитруси („Оу, мамо, миришеш на лимон, може ли и аз да се намажа?“), ползвам го в ролята на нощен, за дневен не ми пасва. Продуктът е сред бестселърите, така че предполагам за жени със суха и много суха кожа би бил чудесен избор.
И нещо съвсем не маловажно – всички продукти на Eterina се приготвят ръчно, според заявените поръчки, имат 6-12 месеца срок на годност и идват в прелестни опаковки с внимание към всеки детайл – от снимките, през тъмното стъкло на бурканчетата, шрифта и етикетите, до цветовата комбинация, панделката и тишу хартията в кутийките. Всяко внимание към детайла говори само по себе си за тези, които умеят да го видят и оценят.
А иначе – подкрепяйте малките български брандове, пийте повече вода, грижете се за себе си и се забавлявайте, ля-то е.
*Продуктите за лице са ми предоставени от бранда.
Наскоро се бях присетила и издирих онлайн същия запис, за да го пусна на момичетата. Учудващото е, че те също бяха завладяни от съчетанието на звук, глас, мелодия и история, за мен беше абсолютна машина на времето. Книгите чрез друго сетиво.
В тази връзка – навярно вече сте разбрали – шведската платформа за аудио книги Storytel съвсем наскоро стъпи в България. Веднага щом научих новината потрих ръце със задоволство – и моите деца ще могат да се наслаждават на качествена литература с добре направени записи, адекватен звук и подходящи гласове. Преди време бях попаднала на опит за подобен формат на български, но още първото прослушване ме отказа.
Е, четенето не стига ли, ще кажете. Разбира се, че то е неотменна част от домашните и лични ритуали, но понякога си прекалено изморен, очите ти парят от работата на екран, а детската главичка е препълнена с целодневните училищни занимания и иска просто да се отпусне и да слуша. За тези, които все още не могат да четат гладко пък, аудио книгите са истинска кутия с изненади.
Снимката е вдъхновена от проекта #allthatisthree
На помощ идва приложението: сваляш го на телефона си срещу символичен месечен абонамент, към който освен теб, един брой дете с телефон може да ползва детския режим безплатно (доста удобно, между другото). Избираш заглавия (каталогът непрекъснато се обновява), заделяш ги във виртуалната си библиотека и слушаш на спокойствие, когато ти е кеф. Регулираш скорост и сила на звука, както и времето за изключване (sleep mode). Ако пък музикалната уредба има wi-fi връзка, както е при нас, става още по-лесно.
Къде и как приложението влиза в ежедневието на четиричленно семейство като нашето?
Навън – независимо дали на поляната в селския ни двор, привечер в най-близкия софийски парк или из някоя от Витошките пътеки, аудио книгите са чудесен начин – и за децата, и за мен – да слушаме нещо наистина смислено. Знаете сигурно онези шумни туристи с колонките – аз лично ненавиждам надута из природата музика и никак не одобрявам подобна гръмогласност точно по такива места. Но пък заради физическото натоварване в един момент разговорите секват, а слушалките са чудесен начин всеки от групата да се наслаждава на съдържание, което му е интересно.
У дома – по време на готвене привечер; когато съм сама вкъщи (работя от домашен офис, знаете); докато извършвам някакви рутинни задължения като гладене, например (супер отегчително за мен), мога да подбера нещо, в което вниманието ми да е фокусирано и полезно заето. Платформата дава възможност за бързи експерименти със заглавия и жанрове – нещо, което по-трудно би се получило в класическа книжарница или библиотека.
По време на път – в трафика (независимо, че не шофирам, ползвам градски транспорт и ходя пеш); по време на дълъг полет (приложението има опция да запазва книги за офлайн слушане) – когато целият репертоар филми на борда ти е писнал; в колата на път за ваканция. Или най-често – когато всеки спори каква музика да пуснем, можем да изберем нещо, което ще бъде интересно за всички. На мнение съм, че строгото разделение на детски книги и книги за възрастни е доста условно, така че винаги може да се намери междинен вариант, само няколко примера: „Малкият принц“ от Екзюпери (интересен и мил при всеки прочит, за малки и големи), „Баба праща поздрави и се извинява“ от Бакман (на мнение съм, че децата приемат по-лесно теми като смърт и раздяла, ако говорим свободно за тях, а самата книга е подходяща за цялото семейство), „Принцесешки истории“ от Катя Антонова (приказки, които далеч не са само за деца – забавни и правещи умели паралели).
По време на свободно избираеми дейности – независимо дали градинарство, рисуване, йога, бързо ходене, джогинг (никой не го практикува, уви), висене на пейка или риболов, дзен моментът става още по-стойностен с интересно четиво в слушалките – оксиморон, но така е в модерния свят. Особено ценен ресурс, когато ръцете ви трябват за други дейности.
Преди сън – почти всяка вечер чета в детската стая, нещо като ритуал ни е. Може да е само за 10 минутки, но трябва да има някаква история. Понякога просто си говорим, друг път отварям книга, към която момичетата са проявили интерес или препрочитаме. Storytel е още един вариант на този навик – дори да слушаме заедно и да коментираме историята или героите, пак сме всички вътре в разказа. Честно казано и за мен е идеално някой приятен глас да ми говори на ушенце, докато се унасям под завивката в спалнята.
Но никоя история или разказвач в крайна сметка нямат стойност без съпреживяването – да си разказваме един на друг, да се припознаваме, разграничаваме или идентифицираме; да доизмисляме, украсяваме или да създаваме собствени въображаеми картини.
Защото историите са колкото чужди, толкова и наши, независимо дали са чути, изговорени или описани, важното е да носят емоции, познание и съпричастност. Разказваме, за да ни бъде разказано – красотата на споделянето.
Специално за читателите на LaMartinia, Storytel предоставя възможност за удължен безплатен тестов период на приложението (30 дни вместо 14), можете да се регистрирате само тук: http://bit.ly/2GqQSjm. Аз и цялото семейство вече сме пристрастени.
*Публикацията е в партньорство със Storytel.