„Косопадът спира за 5 дни“ – ако бях прочела подобен рекламен слоган, сигурно щях да врътна очи в знак на досада и недоверие. Оказа се, обаче, че има добавки, наистина съществуват такива, които не го обещават, но го изпълняват.„Косопадът спира за 5 дни“ – ако бях прочела подобен рекламен слоган, сигурно щях да врътна очи в знак на досада и недоверие. Оказа се, обаче, че има добавки, наистина съществуват такива, които не го обещават, но го изпълняват.
Името на марката съчетава „еко“ (Eco) и „бъди“(Be) и е ориентирана към така актуалната еко вълна.
Преди 20-30 години за това не се говореше, мажехме се с някакви мейнстрийм олиа за тен с втори фактор и въобще не го мислехме, важното беше да си загорял, възможно най-шоколадов. За щастие тази мода отмина отдавна, стреснахме се доста и взехме да ползваме продукти с надеждна защита, висок фактор, не само през ваканциите, ами целогодишно.
Нали знаете, че има два типа хора – едните скачат да купуват прехвалените неща на мига, другите скептично сумтят „Какво толкова се прехласват всички, поредния хайп“. Е, аз съм от вторите.
Робот за чорапи все още не е изобретен (очаквам такъв, който засича единичните и ги събира с половинките им), но този успешно се справя с останалото.
В ситуация като сегашната, една от най-приоритетните домашни задачи се оказва да почистваме бързо, качествено и редовно.
Шестгодишната русалка Мая е героинята (колкото Матеа:-), която оживява в прелестните илюстрации на Петя Евлогиева. Страхотни, детайлни, невероятно красиви рисунки и цялостно оформление.
Картите са в удобна кутия от твърд картон с магнит, лесни за прибиране и изваждане, благодарение на сатенените панделки, хитро сложени на дъното.
Тренират паметта (мемори игра), както и въображението – има супер забавни въпроси и предизвикателства: кажи го с русалски глас, повтори изражението на русалката от картата, т.н.
За каква възраст са картите? В описанието е споменато над 5, само ще кажа, че щом куриерът ги донесе, момичетата (6 и 11 г) играха дълго време без да им стане скучно, а и не се скараха нито веднъж, чуваше се само кикотене от поляната.
*Картите са ни предоставени от издателството.
Идейният генератор Дарина Димитрова, авторът Цветелина Вътева и илюстраторът Кристина Михайлова (предпечат – Миглена Чернаева, дизайн – Ани Милкова) са създали едно интересно, възпитателно (колкото и суховато да звучи думата) и полезно издание за деца над 3 г., което обхваща много и важни теми: опазването на околната среда, любовта към природата, ролята на семейството, отношенията между родителите, приятелската подкрепа, работата в екип, здравословното хранене, приемането на различните, равноправието на децата с увреждания, устойчивия начин на живот. Може би това струпване на послания звучи прекалено наситено за една детска книга, но историята е достатъчно интересна и темите не тежат.
Приключението е с неочакван ход, обрати, изненадващи герои с оригинални имена, също с вградени послания – вещицата Нехая, например, или Княз Гняс. За децата е хем забавна тази игра на думи, хем добавя към общата идея.
На места намирам, че има излишно разтягане на повествованието, децата са с достатъчно развито въображение и не са нужни прекалени обяснения, но авторката така е преценила и това е съвсем ок.
Книгата е интригуваща с вградените за посаждане семена, което за децата е страшно предизвикателство – да научат указанията (има ги в началото на книгата), да изберат съд, да обработят почвата, да надпишат и подредят всичко, пък и така да се погрижат за посевите, че те да покълнат и оцелеят. Семената са в пресован картон във формата на цветни саксии, което намирам за очарователно. Първата страница пък, посланието към родителите, е с вградени ядливи цветя, които са страхотни за украса, а и много любопитни за всяко дете „Ама как така ще ядем цветя?!“
Ако се справите добре със земеделската част може след някой и друг месец да имате марули, домати, сладки чушлета, репички и моркови. Би било интересно в следващо издание да има зеленолистни и/или пресни подправки, повечето деца не са им особени почитатели и не ги разпознават ясно, та би било полезно.
Ние вече засадихме мини градинката, чакаме хубаво време и слънце, за да извадим саксиите и, защо не, да нарежем първата си за годината салата собствено производство.
Повече за „Бобо Бермундо и Отряд ПиПеР“, идеята, екипа и реализацията можете да прочетете в сайта на Plantaboo и в тяхната FB страница
*Книгата ни беше предоставена от издателите.
„Седмицата на мишлето“ е нова поредица за най-малките мишлета, пардон, деца, съвсем подходяща за ситуацията напоследък. „Не е необходимо да ти се случват невероятни приключения, за да бъде животът ти интересен! Всеки един ден може да е забавен и приятен – макар да си е ден като ден.“Съвсем актуално, нали! Серията книжки са за всеки ден от седмицата (засега издадени са само понеделник, вторник и сряда) с обикновени наглед неща като ремонт, готвене и спорт у дома. Мислех, че Матеа е голяма за такъв тип книжки, но тя направо се влюби в историите за „мишенцата“.
Форматът е малък и компактен, забелязала съм, че децата обожават подобни издания. Твърди, дебели страници, удобни и за най-малките ръчички. Илюстрациите на Кремена Ягодина са наистина невероятни, като принтове за стена биха били чудесни също. Текстовете на Катя Антонова са в стихотворна форма, мисля, че няма дете, което да не харесва римите, възприемат се по-лесно и привличат вниманието.
Мили, забавни и красиви издания, които се изчитат бързо и са много подходящи за съвсем малки деца преди сън. „Мамо, кажи на тези, които са я писали да направят за цялата седмица и ако може да има повече за четене!“ – това са препоръките на Матеа, присъединявам се 🙂
А ето и видео ревюто, което тя много държеше да направи. Това е и нашият поздрав към авторите, издателството, родителите и всички деца, които със сигурност знаят, че и обикновените дни могат да станат забавни.
*Книжките са ни предоставени от издателството. Можете да ги закупите онлайн от сайта на Рибка.
Особено от онези от нас, които са склонни да драматизират, да се прекалено тревожни, да приемат всяко нещо твърде лично и да изпадат в крайности, без да долавят нюансите.
Книгите са три: История с дупка, Черно-бяла история и Сърдита история. В любимия ми квадратен формат (въпреки че при подредба в библиотеката се включва по някое ОКР), тънки, бързи за четене и с прекрасни илюстрации от Мила Лозанова. Оформлението и самото книжно тяло са чудесни – традиция при Рибка.
И преди съм споменавала, че за мен определянето за подходяща възраст при детската литература не е нужно, тъй като зависи от детето, родителя, момента. Поредицата за Лиско Лис се чете лесно на малки деца (кратки текстове и богато илюстрирани страници), но на места има изрази и изречения, които искат някакво пояснение (пример: опонент), но това обогатява речника и всъщност не е недостатък. Любознателните деца задават въпроси и реагират на момента, което прави книгите интерактивни и общуването по-пълноценно.
Любима ми стана Сърдита история – за случаите, в които смятаме, че целият свят ни бойкотира и всяко нещо, което някой е казал или направил, задължително е насочено лично към нас, с единствената цел да ни съкруши, обиди, посече или натъжи. А всъщност светът не се върти около собствените ни персони и не е лошо от време на време да си го припомняме, ще си спестим много разочарования и негативи. Фаворит на Матеа е Черно-бяла история заради рождения ден и тояжката мечта.
Героите и ситуациите ми напомнят на Мечо Пух и 100-акровата гора, не знам дали е неволно или умишлено от страна на автора, но така или иначе в българската детска литература имаме нужда от повече мъдри животински персонажи, които ни припомнят истини чрез символи и семпли житейски примери, без да инфантилизират съдържанието, за да бъдат по-близо до детето. Те, децата, достатъчно бързо и успешно разбират и текстовете, които не са бъкани с умалителни и смляни наготово поуки.
Хубава, умна и забавна поредица (Лиско Листовете, както ги нарече Матеа), ще очакваме и следващите.
*Поредицата ни е предоставена от Издателство Рибка.