Не съм парфюмен експерт, но обожавам ароматите.

Деля ги не на хубави и лоши, а по-скоро на такива, с които ми е комфортно и такива, които ме тормозят или дразнят поради някаква причина.

Е, този определено е от първия вид. Удобно ми е с него, мисля, че ми отива и има отлична трайност. Всеки шал, докоснал се за секунди, ухае с дни. Харесвам го много и напоследък измести други трайни фаворити. Би ми било любопитно да пробвам и останалите аромати на марката (много са!), допадат ми сложни, секси, многопластови и характерни ухания, които се отличават и запомнят.

Любимо занимание ми е да разгадавам кой с какъв парфюм е, дори непознати, минувачи, съседи по седалка. Ползвала ли съм го, на кой друг ми напомня, отива ли на притежателя си или напротив. Игра на аромати, асоциации и спомени, парфюмите са необятна вселена. Обичам да усещам уханията на другите, хвърлят ме в различни ситуации, въображаеми обстановки и времеви рамки. Нещо като децата, които си фантазират наум, подсмихвайки се съучастнически. Така и аз.

За Montale Aoud Lagoon*:

Връхни нотки (според Fragrantica): мандарина, османтус
Сърцевина (според Fragrantica): таитянска гардения, лотос
Базови нотки (според Fragrantica): ветивер, уд (смола от агарово дърво), дървесен мъх

Произход:  френската парфюмерийна къща с шеметно развитие Montale, създадена през 2003 от Pierre Montale

Лансиране: Aoud Lagoon е лансиран през 2016, сравнително нов и непознат аромат

Опаковка: опаковката е алуминиева, компактна, в златисто, с характерните детайли, декорации и отличителни знаци на марката. Голямата разфасовка от 100 мл e в красиво тюркоазено, но пък тази е доста по-удобна за чанта или пътуване. Флаконът е обгърнат от сатенен черен калъф, който внася още изисканост и удоволствие при ползването.

Таргет: определят го като унисекс, но за мен е дамски аромат. Не бих се сепнала обаче, ако го усетя на мъж, въпрос на стил, интерпретации, кожа и нос е.

Трайност: при мен от сутрин до вечер, буквално. Впръсквам веднъж или два пъти, с повече рискувам да докарам главоболие някому 🙂

Montale Aoud Lagoon крещи радостно като топъл ден и пори огромните лазурни вълни на въображението ви, дори да сте на бюрото си в есенна София. Един от най-искрящите, щастливи и ваканционни парфюми, които съм ползвала. Силен, запомнящ се и изключително траен, усещам го дълго и приятно дори само след еднократно впръскване.

Тропическа наслада и букет екзотични цветя, плаж с бял пясък, уханни следобеди под жарки лъчи, коктейл в плод –първите асоциации от този избухващ летен аромат. При мен се усеща силно ванилия, въпреки че не фигурира в списъка с основни нотки, може би защото ми е любима, надушвам винаги първо нея.

Montale Aoud Lagoon e като плодова салата без захар, сервирана на плажа, полята със специфичен, леко остър ликьор, балансиращ вкусовете и обединяващ ги в едно. Дървесната нотка е красива линия, която пречи на парфюма да стане прекалено сладникав и бонбонест, каквито на мен определено не ми допадат. Така модният уд, за който Дени ми разказа наскоро, не се натрапва, по-скоро стои на заден план.

Забележка: заради интензивните масла парфюмът оставя мазен филм и трябва да се внимава при по-специални материи. Аз впръсквам високо зад ушите и на китката и леко втривам, за да не се стича към дрехите.

Енергичен, помитащ, безгрижен и скачащ от радост аромат, който определят като подходящ за горещи дни, но ще изпробвам и в хладни утрини с пухкав обемен шал. Може би няма да се разгърне така добре, но пък ще ми даде отскок и настроение със сигурност.

Поставям му отлична оценка и го слагам в топ 5 на любимите ми парфюми.


*Публикацията е в партньорство с Venera Cosmetics.

 „Пчелите“ предизвика силно любопитство у дома още с огромния куриерски плик и грижливата опаковка. „Ама това книжка ли е? Толкова голяма?!“ Наистина впечатляващ формат с твърди корици, който е така изпипан в детайли и изпълнение, че достойно може да заеме челните редици в детската библиотека.

Илюстрациите – вижда се още от кориците – пре-въз-ход-ни! С толкова много елементи,  герои и детайли, че можеш с часове да ги разглеждаш, дори без да си прочел текста. За по-малките деца е важно илюстративната част да е подробна, за да задържи вниманието им докато четете, иначе все ще искат да минавате на следващата страница. Красиви, ярки, забавни, познавателни, запомнящи се, чисто удоволствие е да ги разлистваш.

Историята – държа да уточня, че текстът е на места енциклопедичен, доста сложен за деца под 7, и има нужда от разяснения. Но пък аз винаги приветствам говоренето и с най-малките на нормален език, така че това е плюс. Много подробна и увлекателна история за произхода, природата и развитието на пчелите и пчеларството, повечето от фактите не ги знаех и аз и ми бяха наистина любопитни. Преплитат се история, биология, география, изкуство, антропология, с фокус върху пчелите и значението им за всички нас. За деца над 7 е прекрасно четиво, от което ще научат много важни неща по лесен и неусетен начин.

Оформлението – и преди съм споменавала, че аз и Мартина обожаваме мириса на нови книги. Е, не само ги миришем, а и четем 🙂 Великолепно оформление и дизайн, хартия, печат, шрифтове, цветове  – без забележки.

Цената – 36 лв. за 72 страници луксозен печат и хартия са напълно разумни.

„Пчелите“ е първа стъпка на съвсем новото прохождащо издателство „Дакелче“, което веднага дава заявка за качествени, красиви и смислени детски книги. Очаквам с нетърпение и следващия им избор, пазарът у нас има нужда.

*“Пчелите“ ни беше предоставена от Издателство Дакелче. Ревюто изразява личното ми мнение за продукта.

 

Сполучливи марки детски обувки у нас се появяват толкова рядко, че предложението на Abébe моите момичета да тестват техните произведения, беше посрещнато с моментално одобрение.

Замисляни и мечтани отдавна, но появили се съвсем наскоро, Abébe са от малките уютни семейни фирми, които правят всичко с мерак, прецизност и огромна любов, това личи още от сайта им, дори да не сте виждали обувките. А на живо те са прекрасни! Разказвам подробно в ревюто, с неоценимата помощ на двете тестващи агентки – Матеа и Мартина, чиито впечатления всъщност са най-важни.

Матеа избра модела Red Bubble (предлагат се от 19-29 номер)

Беше категорична за модела, още щом го видя на екран. В безкрайно красив летен нюанс на червеното, със сива подметка и връзки и грижливо изпипани детайли. Дете не можеш да впечатлиш насила, щом отвори кутията отрони само едно „уау“.

По указанията в сайта поръчахме един номер по-голям от нейния, с тенденция да ги носи по-дълго и крачето да се разполага свободно. Пасват и сега, но биха били идеални след няколко месеца.

Още с обуването обаче Матеа отказа да ги свали с довода „Ммм, много са ми удоВни!“ и хукна из квартала гордо-гордо. Впечатли се много от лесния начин на закопчаване/връзване, който е освен атрактивен, и удобен за по-малките деца, а и за родителите.

Цветът е красив, кожата изключително мека и подплатена отзад, където крачето се опира и обикновено стават проблемите. Еластична подметка на балончета (!), прекрасен класически модел без излишни декорации, пеперудки, пчелички и цветенца.

Най-накрая създател на обувки, който не подценява децата. Моделът се предлага и в синьо и жълто, също много красив, подходящ и за момичета, отдавна сме се отказали да делим цветовете на мъжки и женски.

Мартина избра School A. (предлагат се от 19-39 номер)

Малко скептична в началото, заради ретро внушението и бялата подметка.

Нейния чифт също поръчахме с перспектива за след няколко месеца. И двете са се метнали на мен – с бързорастящи дълги стъпала, аз нося номер 40.

Както поглеждаше модела с леко недоверие, при обуване се хареса, изобщо забрави, че носи нови обувки и се втурна да се катери, люлее и премята на катерушките, все едно е с добре утъпканите си любими маратонки.

 

Най-сигурният знак, че на едно дете обувката му е удобна е, когато не я забелязва, особено новата. Вероятно ви е познато мрънкането, ако има проблем. Е, тук тестът беше издържан още на третата минута. Добра работа, Abébe!

Какво не харесахме:

  • За съжаление моделите Red и Blue Bubble се произвеждат до номер 29, биха били чудесни и за по-големи деца, а и за възрастни.
  • Бихме си пожелали повече модели, но марката едва стартира, увериха ни, че съвсем скоро предвиждат нова зимна колекция, очакваме с нетърпение детски кожени ботуши, които не приличат на лапи на диво животно или на коледна елха.
  • Хитрите закопчалки може би биха били по-красиви в метален вариант.

 Какво харесахме:

  • класическите изчистени модели, важно е да възпитаваме вкус и у най-малките;
  • наситените цветове без щампи;
  • качествената кожа (от Италия);
  • прецизната изработка (в Португалия);
  • детайлите;
  • добре изградения сайт със семпъл дизайн и директни послания;
  • изпипали са всичко – от името, концепцията, през логото и шрифта, до съвсем дребните детайли по моделите;
  • допадна ми цялата философия на марката, създателите са в преговори за производство на един следващ етап на обувки от иновативна материя, която ще е затворен цикъл – от добиването на суровината чрез естествени продукти (дърво, памук), до биоразградимост на крайния продукт (без подметката);
  • малката, но обхващаща всички възрасти колекция;
  • хора, които уважават децата и не подценяват вкуса и естетическите им възприятия.

Можете да се срещнете на живо с Abébe този уикенд на SoBAZAAR Green Edition или да поръчате директно от сайта на марката.

*Публикацията е в партньорство с марката. Моделите School A. и Red Bubble ни бяха предоставени от Abébe.

Тази публикация може да приключи съвсем успешно само с едно изречение – Бруно е прекрасен!

Наистина. Екзистенциалната криза и самоопределянето, мечтите и принадлежността, самочувствието и увереността, толерантността и свободата – все теми важни, вкарани в лек и лесен за възприемане текст с чувство за хумор и детска естественост. Както останалите издания на Рибка, добре е да бъде прочетена и от големите, даже задължително, защото понякога се изгубваме в задълженията си на възрастни и забравяме основното.

Няма да преразказвам, просто ще спомена, че илюстрациите са ВЕ-ЛИ-КО-ЛЕП-НИ (на Джанлука Фоли) и даряват текста с нов план и паралелна история, ако човек умее да се вглежда в детайлите.

Бруно е всеки един от нас в различни етапи от живота си. Какво по-хубаво децата ни отрано да четат мъдри книги на достъпен за тях език. Все нещо ще остане запаметено в малките глави, което да изскочи именно когато е най-необходимо.

И понеже предполагам, че ще има коментари за цената на книгата, уверявам ви – заслужава си всеки един лев. Поздравления за пореден път за Рибка, че имат смелостта да създават вкус.

Бруно е прекрасен!

Има един период в годината, в който сякаш изведнъж проглеждаш – сетивата ти се изострят, небето се прояснява, пробива слънцето, напъпват парковете и улиците, ендорфините нахлуват в главата ти и сякаш някаква велика енергия се отприщва, за да посрещне голямото пролетно събуждане.

Е, абсолютно олицетворение на този период е новият аромат от I/TEMS Neroli. Изпълва стаята с флорален аромат и нежен цитрус за минути, все едно влизате в цветна градина вместо в хола си, съвсем сериозно.

Нероли, лимон, портокалов цвят, бергамот, иланг-иланг, посипани леко с бял мускус и маршмелоус –  I/TEMS са се постарали да сътворят силно въздействаща благоуханна бомба, която ви кара да си представяте вечери край плажа, боси крака в пясъка и коктейли в ръката. На ръба на зимата безспорно имаме нужда от аромати, стимулиращи въображението и мисълта – нов парфюм, подправка, вино, букет или свещ – за да стъпим плавно в новия сезон, без тежестта на палтата, сивите настроения и протяжната меланхолия. Освен благоуханието, допълнителна свежест носи и красивата, пролетно закачлива илюстрация на Розалина Буркова, обмислен е всеки детайл, както винаги. Освен на самите продукти, съм страхотен почитател на опаковките – изящни до последното ръбче.

Всеки нос ще усети различни неща тук  – едни ще надушат първо белите цветя, други цитруса или бонбоните, трети портокала и мускуса. И това е най-хубавото на тези многокомпонентни комбинации (създадени в Grasse, Франция) – умеят да се видоизменят и адаптират към всеки вкус. Много харесах Neroli, но все пак фаворит от асортимента на I/TEMS ( с уговорката, че не съм пробвала всички) за мен си остава Fig Leaves – напълно пристрастяващ, мога спокойно да го ползвам и като парфюм.

Indulgence е вдъхновението на новия аромат – да се отдадеш на нещо, за което силно копнееш. Напълно съм съгласна – да влезе хубавото време!

Официалното представяне на Neroli ще бъде в галерия Структура на 21 март 17-21 ч.=>

*Продуктът ми беше предоставен за тест от I/TEMS. Ревюто изразява личното ми мнение.

Феята от захарницата Издателство Рибк

Феята от захарницата Издателство Рибк

„Феята от захарницата“ е съвсем ново издание на „Рибка“ с автор Катя Антонова и илюстрации от Мила Лозанова. Вкъщи всяка пратка с детски книги е истински празник, за мен включително, защото обожавам умните и добре оформени визуално детски издания. Е, тази също не прави изключение, каталогът на „Рибка“ е с все качествени и интересни заглавия.

Първата книга е част от предстояща поредица с главна героиня дръзката, смела и изобретателна фея Ванилия, прокудена от родните си земи заради редица провинения. Тя се озовава в старата захарница на бабата на дветгодишния Филип и с това започват редица премеждия, приключения и смешни ситуации, съвсем нетипични за обичайните нежни, плахи и срамежливи феи, за които сме свикнали да четем. Детската литература винаги има нужда от силни и активни момичешки образи, които да са двигател на историите, а не просто придружаващи персонажи. Приятелство, куриози и много хумор, съвсем естествен и непринуден, без захаросване. Няма да преразказвам книгата, сами ще се посмеете с нея.

По този повод проведох и кратки независими интервюта с момичетата:

Съществуват ли наистина феите?
Мартина: Да.
Матеа: Разбира се.

Коя е Ванилия?
Мартина: Малката смешна фея от захарницата.
Матеа: Феята с рокля от книжката.

Могат ли феите да бъдат приятели?
Мартина: Да, много добри.
Матеа: Да.

Как би се казвала твоята фея?
Мартина: Вода (?!)
Матеа: Сашко (?!)

Феи, какво да ги правиш.

*Публикацията е в партньорство с Издателство „Рибка“, а книгата можете да поръчате тук=>

Да си разказвате приказки на масата, при това измислени от самите вас и всеки път различни – един истински семеен тиймбилдинг.

Новите карти на Red Paper Plane са чудесен начин да прекарате няколко часа без телефони, телевизори и всякакви електронни устройства, развивайки въображението освен на децата си, и вашето собствено. Последното е особено важно, за да излезете от рутината на ежедневните си дейности и малко да проветрите мисълта си. Тествахме, работи.

Картите са илюстрирани са от трима български художници, опаковани са в удобни кутии с магнит и могат да бъдат страхотно забавление за всяка възраст, да кажем над 3 г. Освен за ваша употреба, са и оригинален вариант и за подарък, включително и корпоративен. „Историите придобиват друг характер, когато са само сред възрастни“ – както с намигване каза Цвети, създател на Red Paper Plane.

Една от нашите истории завърши как японецът Квазимото Гучи и индианецът Бърза Дребна Стъпка прибраха при себе си елегантна дама от Париж, която да им прави френски макарони и да им шие костюми за пролетните партита. Обратите са неочаквани, героите непредвидими, а историите безброй. Падна голям смях, продължаваме в същия дух.

*Картите ни бяха предоставени от Red Paper Plane. Сериите карти са в ограничено количество и с предварителна продажба до 20 ноември (неделя), могат да бъдат поръчани тук=>

 

 

Твърдо убедена съм, че ако човек не заобича книгите като дете, малко вероятно е това да се случи в зряла възраст.

Първите взаимоотношения обикновено се основават на любопитство, толкова присъщо на децата – онова, което те човърка отвътре и не ти дава мира, докато не разтвориш кориците. Никога не съм навирала книги пред децата си, нито съм се опитвала по някакъв насилствен и назидателен начин да ги накарам да проявят интерес. Оставям на тях избора, както и за повечето неща – смятам това за най-безболезнен и естествен начин за възприемане на новото и съм почти сигурна, че работи най-добре за нас.

Имам почти тактилни спомени за книгите, които харесвах като малка – дебелината на хартията, позицията на илюстрациите, повърхността на кориците, ароматите. Помня цели пасажи и малки детайли, имена на герои и случки, пазя повечето издания непокътнати. Иска ми се да внуша това и на Матеа и Мартина – първо уважение, после евентуално любов.

Двете имат коренно различно отношение – Мартина умее повече да се концентрира и още от малка слуша внимателно, следи сюжета и запомня. Разглеждаше сама (детската библиотека винаги е била лесно достъпна), задаваше въпроси, искаше да ѝ четем конкретни неща, които си избираше от рафтовете. След като се научи да чете, интересът ѝ се засили и сега поглъща всичко с невероятно любопитство и нетърпение. Чете постоянно – от Валери Петров, братя Мормареви и Джани Родари, през Малкият Никола, Роалд Дал, Дръндьото, Лили Чудото, до класики като Индийски приказки, Тримата мускетари, Ние, врабчетата и басните на Лафонтен.  Носи книги навсякъде и чете в градския транспорт, в колата, в училище, на плажа, в стаята си, на масата в кухнята, на пода – винаги когато има възможност и време. (О, Боже, щастлива съм!)

Матеа пък до съвсем скоро нито позволяваше да ѝ се чете, нито проявяваше някакъв особен интерес. Взимаше книгата, казваше на две, на три каквото вижда по картинките, затваряше и край. Може би от началото на годината показва повече търпение, самоинициатива и дори изчаква, без да обяснява кое как трябва да бъде. Взима книга в леглото и се преструва, че чете със сбърчени в концентрация вежди преди да заспи.

Следях работата на Издателство Рибка, но бях купувала книгите им само за подарък на други деца. Какъв пропуск! Когато Катя ми предложи да изпрати няколко издания за моите момичета, вкъщи настана невъобразима радост – ама какви книжки, откъде, защо, а-у. С нетърпение разкъсаха куриерския плик и разгледаха всичко. Разбира се, нямаше как да не ги попитам какво мислят.

 

 

Мартина: Разказва се за интересни принцеси, които имат по една малка история. Принцеси, за които никой не е разказвал преди. Много красиви рисунки! Любимата ми принцеса е Куска („Ужасяващо-страховита принцеса. Не я интересуват уроците по пиано и клюките, в въртенето на меч и конните надбягвания. Ненавижда хленченето. Тича по-бързо от мъжете, плюе в краката им и ги предизвиква на канадска борба. Ранена в битката при Пататрас. Близка на лудия монах Распутин.“)

Матеа: Ми за една принцеса, която си лежала при гората (Лежаси).

Мария: Веднага след като разгледахме съдържанието на пратката, Мартина грабна Принцесите и потъна в стаята си. Пропусна вечерята (щом е за книга, може) и се появи след час-два със светнали очи „Прочетох я!“

Е, прочетох я и аз, и да ви кажа честно, направо съм зашеметена. Изключително стабилно издание (важно за детските книги е да бъдат издръжливи) в голям формат, с НЕВЕРОЯТНИ илюстрации и не по-малко НЕВЕРОЯТЕН текст. Няма да преразказвам, за да не отнемам от удоволствието – книгата е И за възрастни, с безброй детайли, препратки, намигвания, аналогии и закачки. Умна, духовита, интелигентна, остроумна и изящна – книга, която би трябвало да присъства във всяка детска библиотека, като антипод на всички захаросани и леко глуповати класически принцеси. Не съм привърженик на разделянето на литературата на момичешка и момчешка, мисля, че ще е еднакво интересна за всички, включително и за МЪЖЕ.

Художественото оформление е брилянтно – ИЛЮСТРАЦИИТЕ са магически, шрифтовете и отделните елементи   са точно на мястото си. За превода едно голямо браво на Маргарита Тодоринска –  тази игра на думи и аналогии е адски трудна за пресъздаване, а да бъде разбираема и забавна за деца допълнително усложнява задачата.

Матеа: Защото Криси е добра и по-скоро е друго момиче. Те я търсят и аз я харесвам.

Мартина: Криси винаги е сдрехи, които са еднакви с нещата около нея. Трябва да си различен, не трябва да се сливаш с другите.

Мария: Може би най-хубавото на умните детски книжки е това, че всеки ги интерпретира по свой собствен начин. Повече поставят въпроси, отколкото дават отговори, освобождават поле за развихряне на въображението и мисълта. Е, именно такава книжка е Криси се крие – всяка възраст би я тълкувала различно – според „багажа“, миналото и натрупания опит. Оставям на вас.

Матеа и Мартина: На въпрос за тази книжка и двете правят триъгълник с пръсти над челото и започват да се смеят.

Мария: Хайку за деца. Страхотни илюстрации и минималистичен текст, който отново може да бъде въртян и обмислян. Динамична поука. Удивително е как нещо толкова кратко може да носи толкова пластове и при всеки прочит да откриваш нещо ново.

Няма нужда да споменавам, че и трите книги станаха любими. Говорим си за тях и си разказваме – всеки каквото е разбрал, запомнил и харесал най-много. А щом една книга предизвиква разговор и ви кара да мислите, то тя е изпълнила задачата си – особено когато си почти на 4 и почти на 9.

Издателство Рибка, продължавайте с добрата работа, ще ви следим изкъсо.

 

I/TEMS LaMartinia

 

I/TEMS правят изящни предмети за дома. Отдавна не бях виждала такова забележително внимание буквално към всеки детайл. Смокинята ми е абсолютен фаворит, пренася те в други измерения. Браво – и за идеята, и за изпълнението.I/TEMS LaMartinia

I/TEMS LaMartinia

I/TEMS LaMartinia 3 * Продуктите ми бяха изпратени за тест от I/TEMS. Публикацията изразява личното ми мнение и оценка.

„Трябва да ви чекираме преди 17 ч., системата няма да позволи по-късно.“ – предупреждава ни любезно Венета от JetOps.

Малко преди края на работния ден яхваме скутера, за да избегнем понеделнишките задръствания, и в пет без пет се заковаваме на входа на летище Лесново – чакат ни за приятна разходка над софийските околности, в безброй нюанси зелено дори в юлската жега. Спретнат чист салон и накацали отпред малки бели самолетчета, досущ като чайки, събрали се да обсъдят нещо важно.

Проблеми с височините нямам, не се наложи да преодолявам себе си или да излизам от зоната си на комфорт, всичко що е нависоко одобрявам и приветствам. През половината полет кара Тито, което разбрах едва на кацане, но бях толкова заета да следя откъде минаваме, че изобщо не забелязах. Снимките отгоре определено са по-интересни от Мария под/пред/над/зад/в самолета, така че освен една моя за протокола, в аеро лайфстайл фотосесия няма да ме видите и този път, уви.

Изключително приятно прекаран половин час, благодарение на който си даваме сметка каква красота ни заобикаля съвсем близо до града. Не че не знаем, но е нужно да си го припомняме от време на време. Самолет едва ли ще се науча да управлявам, но скутерът е съвсем постижима цел. Кой знае.

*Публикацията е със съдействието на организаторите на тези приятни живописни разходки JetOps/SofiaTours

JetOps LaMartinia JetOps LaMartinia

Венета от JetOps любезно ще ви посрещне и ще ви разкаже всичко за предстоящия полет