Студио за тайландски масажи ThaimOut
След дълги години работа на компютър, несериозно отношение към спорта и влечение към долчевитата в свободното време, не мога да се похваля с кой знае каква пластичност, по-скоро обратното. Мерки определено трябва да взема – йога, по-често отделяне от бюрото, физзарядки, фитнес и всякакви други подходящи дейности.

Един от приятните варианти за разчупване са и масажите, които много обичам, но нямам навик да посещавам редовно. Преди години във всяка месторабота имах по един много любезен колега, който с радост се отзоваваше в обедната почивка и тържествено ме размачкваше – продължително и с желание. Но тези времена отминаха, сега по-скоро експлоатирам любимите хора около мен, включително и децата, за кратки разтривания/газения/мачкания, кой каквото може да даде на схванатите ми от позата врат, гръб и рамене.
Точно в такъв период на “Е, не, от утре вече тръгвам на масажи” и “Ееее, Мария, пак ли, нали преди малко те масажирах цели 30 секунди?!” дойде и предложението да тествам услугите на студиото за тайландски масажи THAIMOUT. Признавам, че ме спечелиха дървените триглави чукчета, които видях върху ваучера – предположих, че само изглеждат като уреди за мъчение и ще въздействат чудотворно на проблемните ми точки.

В Тайланд не съм била, тайландски масаж също не бях опитвала, защо не, отивам. Вербувах Невена да ми съдейства като модел, за да снимам част от процеса и детайли от мястото, все пак да не е гол разказ, благодаря й за което.

Впечатление 1: Удобна централна локация. За мен на 15 минути пеша, но има и удобен транспорт (метро, автобуси). Съвсем скоро за клиентите ще има на разположение паркомясто – още един плюс. Добре направен сайт, ясен, подреден, възможност за онлайн резервация на час.

Впечатление 2:  Много приветливи и любезни момичета на рецепция. Това е хубаво, но само усмивка не стига. Изключително добре подготвени по темата, могат да отговорят на всеки въпрос (обичам да питам), разказват увлекателно и интересно, без заучени глупости и декламации. Обясняват за всеки масаж, дали се комбинират различните видове, какво предпочитат редовните клиенти, какви са процедурите, продуктите, инструментите и всякакви други подробности. Сервират прекрасен тайландски чай за добре дошли, компания, отпускане и small talk  преди масажа.

 
Впечатление 3: Уютно, задушевно и дискретно място. Последното много важно, за да успее човек наистина да се отпусне. Приглушена светлина, тъмни цветове, тематични детайли, без кич и преекспониране. В подобни студиа обикновено е адски горещо (поне на мен), тук температурата беше съвсем приятна, а въздухът свеж.
Впечатление 4: Много чисто! Важно и задължително за едно студио за масаж, независимо от какъв тип е.
Впечатление 5: Масажистки от Тайланд – Мем и Нат. Момичетата от рецепция ни разказаха за тях, харесва ли им тук, адаптирали ли са се към българските порядки, кое им липсва и какво не им харесва, как се справят с храната, времето и езика. Изключително мили и тактични, абсолютни професионалистки – малки и крехки създания с неподозирана сила в ръцете.
Впечатление 6: Масажът е според вашия конкретен проблем, желание и нужда. Аз проявих желание за комбиниран. Реших, че имам нужда от нещо по-силово и разглобяващо, така че арома масажът отпадна като идея. Всеки има различна идея какво иска – някои клиенти просто отпускане, други разтърсване, трети енергизиране. Има достатъчно видове и комбинации за всеки вкус. Предвидено е и помещение за масаж на двойки, ако изобщо успеете да си напаснете програмите, разбира се.


Впечатление 7: Избрах комбиниран между ток-сен (с чукчетата) и традиционен тайландски. И не сбърках. В края на часа имах чувството, че съм разглобена на съставните си части и ще се прибера в насипен вид. Тотално разбиване на всяко мускулче и възълче, размачкване, разтягане, активиране на определени точки и пълно пренасяне в друго измерение. Тези жени имат невероятна сила и премерени движения, уцелват точния ъгъл и натиск, знаят кога да спрат и как да продължат. Дори такова дърво като мен излезе с настроение на гимнастичка 🙂 През цялото време ви питат “Добре ли си?”, “Има ли болка?”, “Как си?”. Чукчетата се оказаха магически. Първоначалното усещане е като кънтене на кухо в гръдния кош, със сигурност не би било приятно на всеки, но така благотворно въздейства на мускулите, че и кънтенето става мелодия. Мем отдели внимание на всяка проблемна част (при мен гърба, врата и раменете). За традиционния тайландски обличате перефктно изпрани и изгладени памучни дрехи, които са свободни и удобни.






Впечатление 8: Излязох чисто нова, съвсем сериозно. Въпреки че момичетата ме предупредиха, че реален ефект се усеща след ден, ми идваше направо да полетя до вкъщи. Тотално отпускане, раздвижване и тонизиране на мускулите, от каквото имах нужда. Кожата ви диша по-добре, каската на стреса и задачите буквално ви е свалена от главата. Не знам какви точки ми се активираха и кои чакри се отвориха, но тези масажни техники правят чудеса, въпреки че може да изглеждат като инструменти за инквизиция. Древните традиции и школи си знаят работата.


Впечатление 9: В този тип интеракции, които включват допир, ръце, кожа, веднага усещате дали това е вашият човек/масажист/козметик/фризьор/маникюрист/друго. Имала съм неприятни преживявания с грубовати непохватни масажи, прекалено силови и нескопосани. Или пък прекалено леки, от които не усещаш нищо и ти идва да си тръгнеш директно от масата. Или чисто и просто енергия, която не ви пасва. Мем определено е мой човек – страшно дискретна, точна и интуитивна.

Минус: единственият минус в цялото преживяване е, че Мем говори малко английски и никакъв български, но тя отскоро е тук и съм сигурна, че бързо ще навакса. Не че комуникацията е невъзможна, оправяхме се с базови думи, но исках да я питам разни неща за Тайланд, истории, лични впечатления, а нямаше как. По-скоро пожелателно, отколкото минус.

Заключение: Не знам дали ще успея да си създам навик да ходя редовно на масаж, защото и за това се изисква дисциплина и организация, но определено е чудесно да има място, където винаги можеш да се почувстваш приятно, комфортно, сигурно и уютно, в добри ръце (буквално). Място, което не преиграва в претенциите си (много важно, поне за мен), не прави компромис с качеството и не пести усилия и старания. Дано запазят тази енергия.

 


*Ревюто изразава личното ми и безпристрастно мнение. Публикацията е осъществена съвместно със студио за масажи ThaimOut.

 

 

Днес споделям един по-различен тест, а именно на напитки. Когато от Fritz-kola се свързаха с мен свъсих вежди с леко недоверие – фриц, кола, кола, фриц, я пак? Разглеждайки сайта им обаче установих, че това е един доста интересен бранд, чиито бутилки съм мяркала, не помня къде, но със сигурност не тук.

Напитките се внасят отскоро на българския пазар и вероятно за голяма част от хората са непознати, и като име, и като вкус. Защо пък не, си казах, още повече не съм почитател на класическата кока-кола, ще ми бъде интересно да тествам нейна алтернатива. Повече кофеин, по-малко захар и лек лимон, прочетох в описанието на основния им продукт, звучи обещаващо, да видим как са се справили на практика.
Интересно за философията на марката:
          Фирмата е стартъп, дело на двама приятели от Хамбург, решили да направят по-добра алтернатива на познати безалкохолни напитки. Всичко започва през 2002, та до днес.
          Всички продукти са веган, т.е. не е използван желатин от животински произход при производството.
          Етикетите, лепилата, опаковките и рекламните материали са максимално щадящи околната среда, не са използвани неподлежащи на рециклиране материали.
          В производството участват активно хора в неравностойно положение и хора с увреждания. Нещо, което е крайно време да стане практика и при нас.
          Произвеждат се във внимателно подбрани фабрики с акцент върху качеството на водата. Амбалажът се извозва обратно в Хамбург и се обработва за следваща употреба.
          Брандът си сътрудничи често с млади алтернативни артисти, които работят по различни дизайнерски проекти.

Впечатленията ми:
          Брандингът – първото нещо, което човек вижда и съвсем не без значение. Запомнящо се лого (поради липса на средства за дизайнер, го измислят сами, това на капачките са те), обрани цветове, тъмни етикети, семпли шрифтове, контрастна гама – справили са се наистина добре. Всеки детайл е изпипан, а това в повечето случаи значи много (поне за мен – един истински детайл фрийк).
          Опаковките са само от стъкло. Не е тайна, че това е най-хигиеничният и качествен амбалаж – не задържа миризма и не придава вкус. В случая няма грозни пластмасови бутилки, кенчета и галони.
          Съставките, ароматите и цветовете са натурални. Истински плодов сок, истински семена от кола, истинска ванилия, истински кофеин. Плодовете се отглеждат единствено в Германия, така поне твърдят производителите. Три вида от напитките се сертифицирани по  DE-ÖKO-001.
          Опитват се всичко да бъде рециклирано. Дори пластмасовите каси се използват като табуретки и за построяване на различни конструкции по диджей партита и музикални фестивали. Голяма част от амбалажа се извозва обратно до Хамбург.
          Акцент има върху семейния, личния елемент, което винаги е плюс. Едва ли можете да посочите конкретен образ зад производителите-гиганти, затова всичките им реклами са ориентирани в тази посока – да компенсират липсата на лично отношение.
          В България напитките се дистрибутират в приятни, модерни и качествени места и заведения, за и при готини хора. Което също не е без значение.
          Известно е, че не съм някакъв био еко органик екстремист, но фактът, че е помислено за опазването на околната среда е похвално, а и в този сегмент на производството това е истинска рядкост.
          Маркетингът също е закачлив и интересен. Няма да видите тривиални герои и образи. Всичко е с доза хумор и самоирония, което е чудесно.
      По-скоро не:
          Някои от вкусовете (пъпеш и ревен) ми се сториха твърде блудкави, но това така или иначе е субективна преценка. Ревенът за мен е прекалено кисел, но и като цяло не харесвам особено този зеленчук.
          Мишмаш колата и портокаловата напитка откровено не ми допадат, има нещо специфично във вкуса, което ми казва, че това не са моите напитки.
          Ако сте пристрастени към по-популярните марки, вероятно тези  ще ви се сторят недостатъчно подсладени.
 По-скоро да:
          Категоричен фаворит ми е колата с кафе. Много приятен натурален аромат и вкус на ванилия и карамел, ободряваща, не много сладка и супер свежа.
          Допада ми, че количеството захар на всички видове Fritz е умерено, няма я онази натрапчива и чак нагарчаща сладост при другите познати марки. Според мен е въпрос на навик, но тъй като много рядко употребявам подобни напитки не мога да го твърдя със сигурност. Липсата на голямо количество захар кара всички вкусовете да изпъкват, което също е голям плюс.
          Във Fritz го няма синтетичният елемент, който обикновено се усеща в напитките от този вид. Натурални, деликатни вкусове, които няма да притъпят рецепторите ви за часове напред. Чудесни са за приготвяне на различни видове коктейли, изпробвахме ги в различни комбинации.
          По-слабо газирани са, поне на мен така ми се струва.
          Доверявам се на информацията, която от марката дават. Цялата им философия и представяне внушават сигурност, отношението е приятелско и непретенциозно – от логото, до тона, с който е описано всичко в сайта. Децата ми консумират безалкохолни напитки рядко и контролирано, но с любопитство тестваха плодовите варианти на Fritz . Разбира се, дадоха мнение „Най-много ми харесва червената и другата червена.“
*Напитките ми бяха предоставени за тест от Fritz-kola България. 

Единодушно бяхме решили Мартина да получи мобилен телефон за връзка са нас не по-рано от трети клас (в момента е втори). Училището е на 2 минути от вкъщи, малко е, всички се познават, кварталът е спокоен, гимнастиката е в същата сграда и имаме връзка с преподавателките и треньорките.

Струваше ни се, че не ѝ е необходим, тя не проявява особен интерес, а и никога не сме одобрявали невръстни деца, награбили телефони/таблети или каквото там са им дали родителите.
Преди няколко месеца обаче, една несъстояла се тренировка по художествена гимнастика принуди малкия, все още седемгодишен човек, да се прибере сам – уплашен, полуразреван и не съвсем сигурен дали е предприел правилното действие. „Минах по същия маршрут, мамо“ Вече споменах, че всичко се намира на 200 метра от нас, нямаме гигантски разстояния и пътуване с часове, но фактът, че може да се случи нещо, а тя да няма връзка с нас, ни накара автоматично да набавим мобилен телефон и да ѝ го връчим за спешни случаи и непредвидени ситуации.
Правя изричната уговорка, че не съм контрол фрийк, имам доверие на детето си, не кърша пръсти по цял ден в притеснения и съм относително либерална във възпитанието. Мартина ходи свободно до магазина от седемгодишна (тук и на село), не я проверявам по 100 пъти и не ѝ звъня без причина. Доста самостоятелна е и смея да твърдя, че се оправя добре сама и в непозната ситуация. Но родителското гласче, което винаги прошепва едно АКО, действа и при мен.
Ако тогава знаехме за съществуването на часовниците от типа на Myki, може би бихме предпочели тях пред телефона. След 2 месеца тестване ще се опитам накратко да обясня какви са предимствата и недостатъците му.

Плюсове:
          Детето може да набира най-важните номера (до 5 броя ) с един бутон, т.е. няма опасност да звъни на когото му скимне, в Щатите или Китай например, както и на съмнителни номера.
          Можете да ограничите номерата, която да му звънят. По този начин избягвате опасността с номера да се свързват случайни непознати, измамници, рекламни досадници, други.
          Лек и удобен за носене е. Каишката е силиконова – мека, цветна и пасваща добре на детска ръка. Стои си там през деня, няма нужда от калъфи, мисъл „Къде го сложих?“ и винаги се чува добре.
          Разбирате местоположението на детето – дали се е отклонило от обичайния маршрут.
          Има SOS бутон – ако детето е в опасност натиска директно него за свръзка с вас.
          Има аларма за сутрешно събуждане и крачкомер.
          Може да приема текстови съобщения.
          Можете да извикате обаждане от Myki – когато  детето не отговаря на позвъняване или искате да проверите какво става.
          Часовникът няма свободно достъпна интернет връзка, както повечето телефони, няма игри и излишни приложения, които трябва да ограничавате.
          Сигнализира, в случай, че няма батерия или е свален.
          Можете да зададете безопасен периметър, при излизане от който часовникът сигнализира.
          Приложението работи и с Android, и с iOs.
–    Часовникът е разработка на българска фирма.
      Батерията издържа 2 до 3 дни.

Минуси:
          Понякога локацията идва с леко забавяне, предполагам това ще бъде коригирано, продуктът е сравнително нов.
          GPS устройство е и не засича на закрити помещения, т.е. ако искате да разберете дали детето е в стола или в класната стая, това няма как да стане.
          Понякога пречи при обличане на дрехи с по-тесни ръкави, но това се отработва бързо.
          Има сигнали за сваляне на часовника, които невинаги са реални, не мога да кажа на какво се дължи.
          Цветовите комбинации са само три (засега).
          Когато говорите с детето си, ви чуват всички, така че ограничете се без лигавщини и нелепи умалителни – все пак това са млади хора с достойнство.
          Драска се стъклото, може би трябва да се помисли за някакви протектори.
          Винаги идва въпросът с облъчването и недотам здравословното влияние на подобни устройства, но това е дълга тема, която освен ако не бях учен или не живеех в пещера в Родопите, не бих дръзнала да анализирам.
Като възраст е посочена 4-10 години, но според мен е подходящ за началните класове. Тогава децата са по-организирани и дисциплинирани в употребата на подобни вещи, а и на практика цял ден са без вас. В детската градина едва ли е нужно да проследявате детето си, освен, разбира се, ако не сте фанатичен контрол фрийк.
Часовникът е много удобен за различни училищни екскурзии, пътувания по състезания, лагери и други активности извън София. Вместо досадно да звъните и да питате „Къде сте?“, „Стигнахте ли?“, „Тръгвате ли?“, само отваряте приложението и виждате как милото аватарче се движи по пътя.
Децата се радват много, научават се светкавично да го ползват, за тях е лесен за боравене  –  в това не вярвам да имате съмнения, дигиталното поколение е във вихъра си, за добро или зло.
*Часовникът ни бе предоставен за тест от Мтел. Ревюто отразява личното ми и безпристрастно мнение за продукта.
TopCleaning LaMartinia

Топ Kлийнинг се свързаха с мен преди време с предложението да тествам услугите им за почистване на дома. Отхвърляла съм подобни оферти на други фирми поради различни съображения, но в случая Дени ме спечели с думите „без препарати“ и „със силата на водата“. Освен с любезно, грамотно и културно написан мейл, което, уверявам ви, е рядкост.

И друг път съм споменавала, че чистенето не ми е стихия и го слагам в графата „адски досадни задължения“. Знам, че е важно за децата, здравето, и изобщо, но това не пречи да не ми е особено приятно. Да почистят нашия силно замърсен диван само с вода? Абсурд! Разбира се, предупредих фирмата, че две крайно палави деца са разливали и замазвали доста разнообразни субстанции по него, след като отказах да правя повече жалки опити за почистването му. А като си спомня, че вместо син, исках да вземем бял диван…
Чистим и прозорци, и бани, всичко – увери ме Дени. Чудесно, казах си и погледнах през прозореца на хола, едва различавайки какво има зад него.
Фирмата предлага цялостно почистване на дома, отдаване на техника под наем и дистрибутира почистващатасистема Sirena, която освен всичките си достойнства, има и едно основно – цената ѝ е най-изгодната на пазара за висок клас техника.
Нека видим как ще се справят, подсмихнах се аз.
В уречения ден и час пристигнаха Дени и Нели, въоръжени с един куп техника и в пълна бойна готовност. Нямам проблем да оставя хора вкъщи, но така или иначе бях отделила целия ден за санитарен. А и ми беше интересно как действа това чудо Sirena. Дени ми разясни принципа на действие, философията на фирмата и защо са се захванали с тази цялостна концепция за почистване на дома. През това време Нели действаше с пердета, прах, под и каквото ѝ се изпречи на пътя.
Винаги личи, когато някой приема мисията си за своя, не просто за бизнес начинание или работа. И това е нещото, което страшно много ценя у другите. Дени разпалено ми разказваше как първо е закупила системата за своето семейство и след като се е уверила, че действа и оправдава цената си, се е захванала с начинанието Топ Kлийнинг.
Надали ще е интересно тук да обяснявам чисто техническите параметри на машината, тях всеки може да провери в спецификацията на продукта. Ето нещата, които ми направиха впечатление.

ПЛЮСОВЕТЕ
          Цената– разбира се. Предназначена да бъде по джоба на средностатистическо семейство (има опции за разсрочено плащане), което хич не е маловажно. Сещам се за други марки, чиито машини са на стойността на една прилична кола.
          Възможност за тест – преди да закупим скъп уред е добре да се уверим дали реално ще го ползваме. От „Топ Kлийнинг“ ще ви разяснят лично всички специфики на машината, съвсем открито, без агресивни маркетингови подходи и познати трикове. Дени ще отговори лично на всичките ви въпроси и съмнения.
          Лесна поддръжка и ползване – в Sirena няма сложна електроника, ефектни светлини или дистанционно управление, които въпреки че грабват окото, са капризни за поддръжка и допълнително оскъпяват продукта. Честно казано, светлини, мигачи и говор не ме впечатляват в един уред, така че не държа да ги има, ако това ще свали цената и няма да пречи на функционалността. Единственото, което трябва да правите е да сменяте мръсната вода и да изплаквате ХЕПА-филтъра на всеки 3-4 месеца. Смяната му се налага чак след средно 18, а понякога и след 24 месеца.
          Дизайн– изглежда сравнително компактна и приятна на вид. Не че ще излизате на ресторант с нея, но все пак е добре да държим на естетиката. Съчетава най-добрите характеристики на вече познати модели от подобен клас, изчистена е от ненужни части и подробности, което не само че оскъпява, ами и усложнява ползването.
          Удобство– има телескопични тръби, с които можете да почистите и най-високите помещения. Всички приставки се прикачват към уреда, така че няма да се налага да се чудите къде да ги завирате след почистване.
          Сервизна база и гаранция – колкото и модерна и подобрена да е, все пак е техника, и е добре да разчитате на развита сервизна мрежа. Получавате 10-годишна гаранция на мотора, 3 години за останалите части и 1 година за труд. Дистрибуторът поема разходите по доставка на резервни части и консумативи – още един плюс.
МИНУСИТЕ
          Все още няма разработена приставка за дълбочинно изпиране (в момента се разработва, уредът е на пазара от 4 години), но реално едва ли има домакинство, което да пере меката си мебел всяка седмица, така че това не е проблем. Винаги можете да се обадите на фирмата за тази услуга.
          Лично от моята гледна точка на човек, който не почиства основно всяка седмица, закупуването на уред може би е въпрос на по-дълго премисляне. На този етап (липса на време и енергия за това) по-скоро бих ползвала редовно абонаментните им услуги за почистване на дома.
ЗА КОГО Е ПОДХОДЯЩА SIRENA?
  • За хора, които държат на хигиената, чистофайници и привърженици на зелената идея – няма химия, само чистата сила на водата. Доказано е, че почистващите и въздухопречистващи системи (с воден резервоар, сепаратор на частици и ХЕПА-филтър) са сред най-ефикасните методи за борба с алергените в дома, причиняващи алергии и астма. Показателите им са съпоставими – филтрират 99,97 % от финия прах, а електрическата им тупалка отстранява в дълбочина прах, акари, косми, др.Повечето имат тих режим, който непрекъснато освежава въздуха.
  • За семейства с малки деца – децата цапат, разливат, правят лекета, ръсят трохи, драскат с флумастери, влачат храна навсякъде, неизбежно е.
  • За хора с домашни любимци – водата поема не само праховите частици, но и всякакъв тип косми/козина/мъх.
  • За хора, страдащи от алергии, астма, всякакъв тип респираторни заболявания. Водата освен да ПОчиства, също и ПРЕчиства въздуха.
  • За хора, които обичат да ароматизират дома си с натурални есенции. Към Sirena вървят и различни аромати, специално създадени за уреда и за аксесоара Sirenita – освежител за въздух, чиято цена също е изключително достъпна.
КАК СЕ СПРАВИХА?
 
Не знам как да ви го кажа другояче, но домът ни буквално СВЕТНА. Всичко ухаеше на портокал (заради силната степен на замърсеност на дамаската преценихме, че биоразградимият препарат е желателно да бъде включен в действие), прозорците „прогледнаха“, нямаше следа от прах (въпреки почти 4-часовия процес), диванът остана БЕЗ НИТО ЕДНО ПЕТНО (почистени бяха ъглите, замазаните ръбове и облегалки), банята лъсна. Чудо! Фуги, дограмата, всяко ъгълче и квадратен сантиметър. Цялото това време използвах да изпразня и изхвърля половината съдържание на кухненските шкафове, което отлагах от месеци. Здравословно, антиалергично, качествено и без химия. А и е адски приятно някой да свърши тежката част вместо вас. Нели, основното действащо лице на терен, беше буквално като фурия, такова КПД скоро не бях виждала!
Преди тупането и изпирането. Замърсените участъци личат добре.
„Шейк“ от мръсотия. УЖАС!
След изпирането
След изпирането
След изпирането
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
 
Ако не се чувствате в стихията си, по-добре извикайте професионалисти, които си знаят работата и ще я свършат доста по-добре от вас. Оказва се, че дори в почистването си има алгоритми и ред. Точни, стегнати, подготвени хора, пък и симпатични на всичкото отгоре. В разговора стана дума, че има значение не само честотата, но и качеството. Колкото по-основно и щателно е почистването, толкова по-малко поддръжка и работа ще изисква с времето – факт, който често забравям, пардон, пренебрегвам.
Гарантирам, че Топ Kлийнинг са вашите хора.
„Мамо, ама това нашият диван ли е?!“.
irobot roomba LaMartinia

Честно да си призная, преди да ми предложат да тествам iRobot Roomba 980, като ползващ добрата стара метла и ръчната прахосмукачка,  имах само бегла представа за принципа на действие на тези машиниОт хората, които чистят с отегчение и досада съм и бях любопитна да опитам.

Леко скептично извадихме това чудо на техниката от кашона и го пуснахме да шета. Четейки информация из нета за прахосмукачките роботи разбрах, че хората често им дават латиноамерикански имена като Хуанита, Есмералда и Долорес, т.е. екзотичната  домашна помощница. За да излезем от латино сериалите, нарекохме нашия Робокоп.  Оказва се, че освен за почистване, има компактни машини за миене на подове, което също не е лоша идея за твърди настилки. Чудя се как би реагирала на тази някоя домакиня от Средновековието, вероятно почти като мен – с одобрително кимане и потриване на ръце.

Впечатленията ми:
1.       Принцип на работа:  премахвате от пода всички детски играчки, остатъци от бисквити, дрехи за пране и единични чорапи. Натискате едно голямо копче със зелен надпис Clean и се оттегляте.
Резултат: Справя се чудесно, засича оптично боклуци, трохи, мъх, отпадъци. Роботът има камера и сензори, с които се ориентира в пространството.Четката излиза извън самия робот и обира плътно до мебелите и стените.
Забележка: На някои места имаше пропуски в ъглите, може би заради разположението на мебелите. Заради сензора за стълби твърдят, че не почиства черни повърхности. Тествах върху черно-бял килим, резултатът е този:
2.       Модел: Моделът, който пробвах е  Roomba 980, най-новият. Дизайнът му е много елегантен, не дразни окото и не заема място. Можете да го наемете безплатно за тест у дома.
Предимства: има по-издръжлива батерия от предишните модели, работи с по-голяма мощност, има функция antitangle против заплитане (тествахме случайно с една забравена връзка за обувка – работи), по-голям контейнер, по-ниско ниво на шум и куп други полезни иновации. Притежава и функцията carpet boost – мощността се увеличава автоматично при разпознаване на килим.
Резултат: не мога да я сравня с други модели, тъй като не съм ползвала. Когато открие зона с по-голямо замърсяване, увеличава интензитета си. Шумът ѝ не дразни. Площта на почистване е 185 кв.м., за нашия апартамент от 100 кв.м. е напълно достатъчно.
Попадения: има допълнителни аксесоари, които могат да ограничат достъпа му (до купичките на домашния ви любимец например) и други места, през които не искате да минава. Размерът  е компактен и  позволява да се пъха под столове, легла и дивани, което е чудесна опция за лесно почистване. Има адаптивна броня, която омекотява допира с мебелите. Има  и сензор срещу падане по стълби. Минава свободно през плавни преходи/прагове между стаите, качва се и слиза от килими без проблем. Чисти бързо. Има програма spot, която почиства концентрирано зона от 1 м. (тествахме с разпиляно на пода брашно – работи). Индикира при напълване на контейнера, почистването му е лесно и бързо. Индикира при изтощена батерия и сам, забележете САМОСТОЯТЕЛНО отива на зарядното на заден ход, презарежда и се връща да почисти на същото място, където е спрял – космическа работа!
Забележка: Не успях да установя с каква регулярност се налага почистване на контейнера, зависи от степента на замърсяване и колко често се ползва уреда.
Впечатления: След двуседмичен тест мога да кажа, че iRobot Roomba 980 освен умна и забавна машинка, върши добра работа. Докато готвите, почивате или сте на компютъра в приключване на някаква много важна, разбира се, задача. Няколко пъти ми идваше да му предложа: Спри малко, ела да изпием по едно кафе! Явява се почти като нов член на семейството, нещо като Закс от детското филмче.  Цената не е никак ниска, но ако прецените, че можете да направите тази инвестиция и това би ви спестило ценно време, моделът е добър избор. Безкрайно приятна функция е приложението за телефон, с което можете да активирате робота от която и да е точка на света, за да почисти преди да се приберете. Би бил много подходящ и за семейства с домашни любимци, които пускат козина навсякъде, както и за по-големи помещения и къщи (заради сензора за стълби).
Освен всичките му функции и хитрини, за себе си открих още една – работи чудесно и като бавачка. При пускането му и двете деца застиват на едно място и го наблюдават почти хипнотозирани   – т.нар. функция babysitter.
*Уредът ми беше предоставен за временно ползване от iRobot България.
CafeMania LaMartinia

С Ирена се срещнахме в най-дъждовния ден на януари – сив, мокър и кален до ушите. Трябваше ми цветно място за баланс, Кафе Мания се оказа точно такова. Намира се в Бизнес център „Хемус“  и приятно наблюдава жужащото кръстовище, на фона на тиха музика. Живея в района и такъв тип заведение определено липсваше, тези в CCS не ги броя, получавам уртикария от огромни, топли, светли и шумни пространства, наречени мол.

В Kafe Mania се предлагат предимно кафе капсули от различи водещи марки (Julius Meinl, Cafe Richard, Nespresso, др), както и кафето на Дъбов (в отделни специални машини), чайове (също на капсули), кафе машини, аксесоари, сервизи, дегустационни чаши (стъклени, със столче♥) и какво ли още не.

Момичетата на бара могат да ви разкажат кой сорт с какво се отличава, да ви опишат вкуса и технологията и, разбира се, да ви го приготвят по всички правила. За мен лично беше новост, че оригиналните капсули се правят от алуминий и след употребата си по предназначение могат да се превърнат в бижута или различни аксесоари, заради подлежащия на оформяне материал и красивите цветове (изглеждат досущ като кутия с бонбони).

Капсулите всъщност са чист, бърз и точно дозиран начин да получите хубаво и качествено кафе, без да изпадате в безкрайно дълги и сложни ритуали. Аз съм от онези лаици, които консумират, но не разбират особено от материята; за хора, които са по-наясно, мястото би било още по-интригуващо.

Ирена ми разказа, че работят от няколко месеца и тепърва им предстоят дегустации и различни тематични събития, локацията и пространството  правят мястото много подходящо.

Кафе Мания има и онлайн магазин, където всичко е обяснено подробно и ясно – аромати, вкусове, произход, рецепти, съвместимост с различните машини, предназначение. Ако пък нещо  ви интересува допълнително, винаги има любезни мили хора, които ще се отзоват.
Тъй като в България кафенета и барове в чист вид (само напитки) трудно прокарват философията си, в Кафе Мания ще се предлагат и различни видове малки снаксове и закуски.
Докато опитвахме различни сортове кафе и разглеждахме красиви чаши Ирена отговори на няколко кратки въпроса:
Кафето в една дума: удоволствие
Цветът на кафето: натурален
Би заместила кафето само с: не се сещам
Колко пъти на ден: веднъж, вкусно приготвено и споделено с любим човек
Идеалната чаша за кафе: двустенна стъклена, за да му се наслаждавам и визуално
Къде си пила най-хубавото кафе: у дома
Кафе сам или в компания: в компания, разбира се
Как го приготвяш у дома: вкъщи имам Chemex, който използвам през уикенда с най-голямо удоволствие, иначе през седмица с Nespresso кафемашина
Какво ще открият хората тук: висока класа аромат, свобода да дегустираш и 100% удоволствие

*Материалът е осъществен със съдействието на Кафе Мания

Love Style Love

Харесвам тази жена от няколко години. Следя блога ѝ съвсем стриктно и веднага щом разбрах, че книгата  е в предварителна продажба, я поръчах.

Като оставим настрана тенденцията в последно време всеки да издава книги за щяло и нещяло, в случая беше логичен ход за този така фино и премерено списван сайт. Книгата очаквано не е поучителна, назидателна, самовъзхваляваща или егоцентрична. По принцип избягвам подобен тип четива, както и терапевтични наръчници от сорта на Как да бъдем: французойки/елегантни/готвачи/гурмани/психолози/астролози/щастливи, т.н. Модни блогове в чистия им вид (тип OOTD) отдавна не следя – нито ми е интересно, нито важно кой какво си купил и защо е решил да облече. Допадат ми лични истории, улични кадри, хора с навиците им и причините да са такива каквито са. Garance Dore съчетава умело всички тези неща и по-скоро говори за навици, детайли и гледни точки, отколкото за мода.

Love Style Love

Love Style Life е приятна на допир, за разлистване, и разбира се, за четене. Лишена от префърцунени залитания, със страхотен дизайн и качество на хартията, великолепни фотографии, елегантно забавен текст. Харесвам у Гаранс умението да говори за себе си без да се величае, самоизтъква или самобичува, намира перфектен естествен баланс. С финото си чувство за хумор и самоирония превръща всяка тема в разбираема – лежерна, в същото време наситена и човешки достъпна. Лични спомени, семейни истории, професионални неволи, успехи, кратки интервюта с жени-институции, хумористични анализи, практични насоки от личен опит – простички неща, които изведени в непретенциозен текст, говорят много. Дори изводите и поуките не дразнят, фино завоалирани са в шеги. Няма патос, претенция, прикрити комплекси, парадиране, горделивост – нещата, които обикновено карат лампата ми да светне и ме отказват да следя някого. Откровеност до здравословната граница и мила непохватност, използвана в точната доза. Женственост, която не е куха и престорена, а витална Joie de vivre в приемливо еманципиран дамски вариант.

Няма да цитирам пасажи, защото всяка страница заслужава, най-общото послание е да приемаме себе си и света с разбиране, хумор и толерантност. Да споделяме, да се наслаждаваме, да преценяваме адекватно къде стоим „and to enjoy the ride, that`s what life is all about.“ Май да.

Saeco LaMartinia

Озаглавих публикацията именно така заради крайно приятния аромат на кафе, който обитава кухнята през последната седмица. Особено по това време на годината носи внушение за топлина, уют и разговори в големи кожени дивани.

Машината ми беше любезно предоставена  за тестване от Saeco България, моделът е HD8911/09 Правя предварителната уговорка, че ревюто се основава на чисто потребителски впечатления, не съм нито бариста, още по-малко експерт.
Накратко за предпочитанията ми. Не съм от онези страстни любители, които не могат без кафе, има периоди, когато изцяло го замествам с чай. От известно време избягвам прясното мляко и с това автоматично отпадат всякакви латета и подобни. Тези, които се приготвят от големите вериги в България не са ми вкусни, може би заради качеството на млякото тук, а и картонената чаша разваля вкуса. Предпочитам да изпия добре приготвено еспресо (късо!), за ужас на италианците мога да го консумирам и леко изстинало. Вкъщи ползваме машина от същата марка, доста вехт модел, но върши безотказно добра работа от години. Беше ми интересно да тествам такава, която мели на момента, ето удобен случай.

Кое ми хареса
Първото, което прави впечатление, е дизайнът – приятно универсален, изчистен, без цветови избухвания, пасва на всеки интериор, не заема място.
Тази машина буквално прави всичко сама – мели, дозира, отмерва, изхвърля излишното. За вас остава единствено да доливате вода и да добавяте кафе на зърна.
Почистването на контейнера е лесно, удобно и бързо, с натискане на два бутона и издърпване напред.
Водата се пречиства от филтъра AquaClean, 2 години не е нужно да премахвате накипа.
Дозата за късо кафе е точно моята – не е 2 смъртоносни глътки на дъното на чашата, както в Италия, нито е излишно разводнена. Нужната концентрация, за да изпъкнат ароматите и вкуса.
Има опция за дълго еспресо, която не съм ползвала, просто не обичам такова.
Допълнителни екстри: контролиране интензитета на аромата и температурата на загряване на водата. Със сигурност има и още подобни, които нямах време да пробвам.
Тествахме и двойната камера за  капучино (или други подобни напитки), действа идеално – образува нежна, ароматна и трайна пяна.
Улесняващи функционални индикатори, които са разбираеми дори за лаик по техническата част като мен.
Кафето се мели на момента, може би най-голямото достойнство на машината. Това личи при всеки сорт, тествахме няколко. Мелачките са керамични, което ги прави надеждни и издържливи.
Кое не ми хареса
Шумна е, но при положение, че мели, няма как да е беззвучна. Това, освен минус, има и своето очарование, все едно сте в уютно кафене.
Трябваше да я върна, което предизвика едно разочаровано „Е-е-е-е-е….“ вкъщи.
Цената – не е ниска за домашна употреба, но истинските почитатели на хубавото кафе биха я преглътнали.
Заради лекотата при приготвяне, буквално с натискане на едно копче, има опасност да прекалите с дневната доза.
В средата на ноември се проведе и официално представяне на новите модели, на което не успях да отида, но изпратих доверен човек. Йордан Дъбов, основателят на Асоциацията на българските баристи, е разказвал за основните принципи при приготвянето на кафе и цялостната емоция около този ритуал. Най-важното накратко (лично за мен много любопитно):
– Меленето и смесването за основите за доброто кафе. Технологията е важна, за да се запазят ароматите и сложните вкусове, които ние възприемаме със специални рецептори.
–  Съществува строга система за отчитане на вкусовите качества на всяко кафе.
–  Вакуумираните опаковки понижават качеството, хубаво е да се ползва прясно изпечено кафе до 45-ия ден.
– Противно на всеобщото мнение, кафето действа добре на съня и се препоръчва да се пие вечер. (Бел.: това трябва да се провери)
– В кафето се улавят до 850 нюанса, за сравнение при виното около 450.
– Кафето е храна, доста сложна като състав и възприемане.

Снимки в колажа: Светлана Стоянова

*публикацията е осъществена със съдействието на Saeco България

fit 30
По покана на Руми в понеделник започвам новата й програма за влизане във форма fit30. Това лято не само че не свалих нищо, ами и качих. Долчевитата не прощава никому. Преди зимата имам спешна нужда от стягане и тонус, така че тази програма идва точно навреме. Най-хубавото е, че тренираш вкъщи без да зависиш от време и място, упражненията траят по 30 минути и продължават 12 седмици. Който има желание да се включи, fit30 може да бъде закупена на промоционална цена от 75 лв до неделя. Ще споделям тук впечатления веднъж на няколко дни, какво харесвам, кое не ми допада, как се справям, затруднява ли ме или напротив, има ли ефект и какъв точно. Надявам се да съм редовна и да изкарам трите месеца до края, ще следя с интерес и останалите отзиви.
Със сигурност всички сме получавали фирмени подаръци. Преди години най-редовен вариант беше грозен брандиран тефтер с кожена подвързия, няколко също толкова грозни химикалки, блок листчета, запалки или настолни тефтери. В найлоново пликче, разбира се. Лека-полека нещата в тази сфера започнаха да се освежават, но някак недостатъчно. Обикновено липсва концепция, а дори и да я има, докато бъде осъществена, добрите идеи са се изпарили заради „Е, не, това няма как да стане“.
Един чудесен пример, който не се въздържах да споделя, дойде тази година от френската марка за професионална козметика SOTHYS, с която съм лично свързана по работа, половинка и съдба, а и се оказвам и в ролята на редовен дългогодишен клиент. Безспорен факт е, че французите имат един куп недостатъци, както всички нации, но в дадени неща са ненадминати. Притежават онази характерна вродена елегантност, с която украсяват най-обикновените ежедневни дейности и която, уви, рядко може да бъде придобита с обучение и/или опит. Един такъв лежерен размах, без усилие и напън – от карането на колело на висок ток, през седенето на паважа в копринена рокля, до уж непретенциозното обзавеждане, което завършва в интериор почти шедьовър,  до подготвянето на коледни подаръци за редовните си клиенти.

Маркетинговият отдел на марката винаги е бил на ниво, но тази Коледа смени рязко посоката и вместо бляскави помади и ексклузивни козметични продукти ни подари … храна. От най-малкия детайл в опаковката, до вида и вкуса на продуктите – отличен 6.
Собственикът на марката преди време възражда в Auriac местно занаятчийско производство и био земеделие. В малки мащаби, почти бутиково, нарича го Le Jardins de Sothys с търговска линия Beauty Garden. Едни хора, които с желание и отдаденост работят, „за да преоткрият местни ценности и достойнства“ и “ да привлекат хората към прости, но важни неща, да ги доближат отново до земята и природата“. Сладникаво? Само на пръв поглед, всъщност много приятно и естествено. Ресторант, който е отворен в определени месеци от годината, с меню съобразено с наличните сезонни продукти, малък магазин за храни и козметични био продукти, къща за гости и т.нар. градини, където можете да заведете децата си, да им покажете кое/къде/как расте, да се разходите, да хапнете, да се заземите, ако сте се отдалечили прекалено от повърхността.
Комплектът подарък съдържаше:
– конфитюр на шефа – кори от лимон с шушулка ванилия
– ягоди с шафран (coulis е термин за гъст сос от зеленчуци или плодове, нещо като рядък конфитюр)
– черен (73% какао) занаятчийски шоколад
– паста с гъби
– зимен билков чай против студ (в изящна дървена опаковка, която след изразходването му може да бъде използвана за най-различни цели)
Непретенциозно, трогателно и О, КОЛКО ВКУСНО!
Кожените тефтери не съм запомнила, но тази уютна ухаеща кутия ми напълни душата. И небцето.