Единодушно бяхме решили Мартина да получи мобилен телефон за връзка са нас не по-рано от трети клас (в момента е втори). Училището е на 2 минути от вкъщи, малко е, всички се познават, кварталът е спокоен, гимнастиката е в същата сграда и имаме връзка с преподавателките и треньорките.
Струваше ни се, че не ѝ е необходим, тя не проявява особен интерес, а и никога не сме одобрявали невръстни деца, награбили телефони/таблети или каквото там са им дали родителите.
Преди няколко месеца обаче, една несъстояла се тренировка по художествена гимнастика принуди малкия, все още седемгодишен човек, да се прибере сам – уплашен, полуразреван и не съвсем сигурен дали е предприел правилното действие. „Минах по същия маршрут, мамо“ ♥ Вече споменах, че всичко се намира на 200 метра от нас, нямаме гигантски разстояния и пътуване с часове, но фактът, че може да се случи нещо, а тя да няма връзка с нас, ни накара автоматично да набавим мобилен телефон и да ѝ го връчим за спешни случаи и непредвидени ситуации.
Правя изричната уговорка, че не съм контрол фрийк, имам доверие на детето си, не кърша пръсти по цял ден в притеснения и съм относително либерална във възпитанието. Мартина ходи свободно до магазина от седемгодишна (тук и на село), не я проверявам по 100 пъти и не ѝ звъня без причина. Доста самостоятелна е и смея да твърдя, че се оправя добре сама и в непозната ситуация. Но родителското гласче, което винаги прошепва едно АКО, действа и при мен.
Ако тогава знаехме за съществуването на часовниците от типа на
Myki, може би бихме предпочели тях пред телефона. След 2 месеца тестване ще се опитам накратко да обясня какви са предимствата и недостатъците му.
Плюсове:
– Детето може да набира най-важните номера (до 5 броя ) с един бутон, т.е. няма опасност да звъни на когото му скимне, в Щатите или Китай например, както и на съмнителни номера.
– Можете да ограничите номерата, която да му звънят. По този начин избягвате опасността с номера да се свързват случайни непознати, измамници, рекламни досадници, други.
– Лек и удобен за носене е. Каишката е силиконова – мека, цветна и пасваща добре на детска ръка. Стои си там през деня, няма нужда от калъфи, мисъл „Къде го сложих?“ и винаги се чува добре.
– Разбирате местоположението на детето – дали се е отклонило от обичайния маршрут.
– Има SOS бутон – ако детето е в опасност натиска директно него за свръзка с вас.
– Има аларма за сутрешно събуждане и крачкомер.
– Може да приема текстови съобщения.
– Можете да извикате обаждане от Myki – когато детето не отговаря на позвъняване или искате да проверите какво става.
– Часовникът няма свободно достъпна интернет връзка, както повечето телефони, няма игри и излишни приложения, които трябва да ограничавате.
– Сигнализира, в случай, че няма батерия или е свален.
– Можете да зададете безопасен периметър, при излизане от който часовникът сигнализира.
– Приложението работи и с Android, и с iOs.
– Часовникът е разработка на българска фирма.
Батерията издържа 2 до 3 дни.
Минуси:
– Понякога локацията идва с леко забавяне, предполагам това ще бъде коригирано, продуктът е сравнително нов.
– GPS устройство е и не засича на закрити помещения, т.е. ако искате да разберете дали детето е в стола или в класната стая, това няма как да стане.
– Понякога пречи при обличане на дрехи с по-тесни ръкави, но това се отработва бързо.
– Има сигнали за сваляне на часовника, които невинаги са реални, не мога да кажа на какво се дължи.
– Цветовите комбинации са само три (засега).
– Когато говорите с детето си, ви чуват всички, така че ограничете се без лигавщини и нелепи умалителни – все пак това са млади хора с достойнство.
– Драска се стъклото, може би трябва да се помисли за някакви протектори.
– Винаги идва въпросът с облъчването и недотам здравословното влияние на подобни устройства, но това е дълга тема, която освен ако не бях учен или не живеех в пещера в Родопите, не бих дръзнала да анализирам.
Като възраст е посочена 4-10 години, но според мен е подходящ за началните класове. Тогава децата са по-организирани и дисциплинирани в употребата на подобни вещи, а и на практика цял ден са без вас. В детската градина едва ли е нужно да проследявате детето си, освен, разбира се, ако не сте фанатичен контрол фрийк.
Часовникът е много удобен за различни училищни екскурзии, пътувания по състезания, лагери и други активности извън София. Вместо досадно да звъните и да питате „Къде сте?“, „Стигнахте ли?“, „Тръгвате ли?“, само отваряте приложението и виждате как милото аватарче се движи по пътя.
Децата се радват много, научават се светкавично да го ползват, за тях е лесен за боравене – в това не вярвам да имате съмнения, дигиталното поколение е във вихъра си, за добро или зло.
*Часовникът ни бе предоставен за тест от Мтел. Ревюто отразява личното ми и безпристрастно мнение за продукта.