В края на морската ни ваканция, в топлото начало на септември, решаваме да направим последен плаж някъде наблизо.
Приготвям всички принадлежности – чанти, кърпи, резервни бански, шапки, мазила, пръскалки, формички, изобщо целия фестивал. Намазвам децата, намазвам себе си, оправям си косата, нахлупвам тържествено най-широкополата шапка, обличам изгладена ефирна риза, към 11 най-накрая се надръндваме, заключваме и потегляме. Тито е грабнал прозрачна кутия за храна, пълна с огромни, тлъсти, дебели червеи с размер на канелони, за някакъв специален местен риболов, и така грандиозно се изнизваме към колата.
Минаваме покрай съседната къща, тази на Алекс – високият, атлетичен, дългокос, около 50-те, наш хазяин, който лятото живее на острова, зимата в Банско, а пролетта е при жена си в Берлин. Докато изпълнява редовните си тай-чи движения на верандата, се провиква ведро:
– Добро утро! Накъде, семейство?
– На плаж отиваме – широко се ухилваме ние, гордо понесли червеи, деца и багаж.
– О! Така ли? Мислех, че днес ви е последната нощувка.
– Ааа, абсурд, – споглеждаме се с Тито – имаме още една.
– Ок – тактично се съгласява Алекс – може и аз да съм се объркал…
Все пак в колата решаваме да погледнем резервацията си и с ужас установяваме, че да, последната ни нощувка е била СНОЩИ! Хвърляме червеите, сваляме децата и като попарени се връщаме в същата индианска нишка към къщата. Оправяме багажа за 15 минути (под оправяне разбирайте набутване в куфарите), слагаме ред в къщата, извиняваме се и с лек срам напускаме. Алекс предлага да потърси вариант при негови приятели за още една вечер, но представяйки си как вадим всичко обратно, отхвърляме идеята. Закусваме обилно в едно приятно кафене, пропускаме плажа, хващаме първия съвсем празен ферибот и успешно се прибираме.
Оттогава пожеланието ни е: „Толкова добре да си изкараме, че да забравим да си тръгнем“. А Алекс ни призна, че след гостите, които вместо в Солун (в друг негов имот), се озовали по погрешка в Атина, ние сме вторите чаровно объркани наематели. Е, ако не друго, поне ще ни запомнят, ще запомним тази ваканция и ние.
Снимките както винаги са удивителни! Къде точно почивате в Солун? Така и не успях да се ориентирам в този град ..
Благодаря! В Солун ходим само за уикенд, снимките са от Тасос 🙂
Още една вълшебна почивка ви пожелавам и тази година ♥
Блаодаря!
Любимо дестинация! А вие сте я представили прекрасно! Ако не е нахално, бихте ли споделили мястото, от което сте забравили да си тръгнете? Много ми хареса 🙂 Хубав ден!
Кева (какво прекрасно име!), пращам Ви линка на мейла 🙂
Стахотна история, а снимките я разказват и без думи! Ние обожаваме Гърция и с удоволствие откриваме нови кътчета от нея всеки път. Къщата изглежда много добро попадение! Можете ли да споделите кое е това прекрасно място? Чудя се дали имат свободни места за август 😉
Страхотно е. Ще се радвам и на мен да споделите мястото.
:))
Поздравления за естествената лекота, с която снимате неуловимите мигове!Прекрасни, малки фрагменти на едно Синьо лято……
Ако не е прекалено, бихте ли споделили координатите на вилата. Благодаря!
Привет, Йоана, благодаря! Изпрати ми имейл на mymartinia@gmail.com, ще върна с линк:-) Поздрави!
Здравейте,
Бих се радвала, ако и аз получа мейл с линк към местенцето. 🙂 Благодаря!
Нели, пишете ми на mymartinia@gmail.com, за да ви върна с линка. Поздрави!
Здравейте Мария,
Ако не е много може ли да споделите линка към местенцето. Благодаря!
Здравейте, Галина, пишете ми на mymartinia@gmail.com и ще Ви изпратя линка:-)
Разкошно място, разкошни снимки.. изглежда точно, като нашата мечтана почивка.
Бихте ли изпратили линк и на мен. Ще се радвам ако можете да ми препоръчате и други вълшебни места в Гърция 🙂
Здравейте, изпратете ми мейл на mymartinia@gmail.com и ще върна с линка 🙂