Къщата на щастието

Това не е спонсориран пост, нямам афилиейт договорка с никой от популярните сайтове за резервации, нито със собствениците, няма и да ви убеждавам, че това е ултимативното място за лятната ви ваканция. Дори не съм се снимала във ваната (упс, то пък вана няма).

Рядко споменавам къде конкретно отсядаме, защото смятам, че няма особено значение за разказа. Не обикалям с телефон из стаи и бани, за да пускам „вълнуващи“ видеа, не е мой тип съдържание това. Но в случая споделям къщата, защото не се среща често подобно място – буквално излъчващо щастие. От години ползваме airbnb, виждали сме всякакви типове имоти. Ако сте почитатели на лъскав тежък лукс, не е вашето място, ние бягаме от такъв. Не знам дали е заради природата, селото, хълма, хората, въздуха, но просто тук е различно и, колкото и клиширано да звучи, зареждащо. За нас комбинацията от море с планина е оптимална и две поредни лета избираме именно тази къща за ваканцията си (други любими на Тасос: тук и тук. А да повторим място много рядко ни се случва.

Именно дом – така се чувства човек, когато прекрачи прага. Намира се в планинското село Казавити (casa = къща, vitus = вино), близо до Принос (фериботно пристанище) и до приятни малки плажове, строена е първоначално от дядото на Димитрис и сестра му София, днес изцяло реновирана, но със запазено оригинално разпределение и детайли. Изключително удобна, на два етажа (две спални горе, кухня, баня и трапезария долу, три входа), обвита в зеленина и цветя, три тераси и кътове за сядане, малък каменен двор, красива гледка към хълма, съвсем самостоятелна, без да е изолирана или отдалечена. Първото място, където не се налага да купуваме почти нищо – има абсолютно всичко необходимо, от кафе, чай, подправки, до лакочистител, лекарства и хигиенни материали.

На две крачки от къщата е ресторантът на семейството „O Vasilis“, (съвсем независими една от друга), от чиято тераса можете да наблюдавате невероятно красивите тасоски залези. Дори нямам снимка, защото най-доброто, което човек може да направи, е просто да им се наслаждава, докато се храни и разговаря. Димитрис е основният човек в кухнята, София и майка им сервират и посрещат клиентите. Традиционна гръцка кухня, наистина домашни рецепти, без претенция за ексклузивност, но с грижа и опит. Безумно вкусни пълнени с овче сирене цветове от тиквичка, традиционна мусака, домашно ципуро и „най-вкусният десерт, мамо“ – кисело мляко със сладко от череши – докато го хапваме просто мълчим в захлас. Неизменна част от ресторанта са и Хипо и Рамбо – двете осиновени кучета на семейството.

Селото е най-красивото за мен в цял Тасос – приказни каменни къщи, тесни калдъръмени улички и ти-ши-на. Котки извиват опашки на припек, цикади жужат, почти не се мярва човек, а прохладата сутрин и привечер е най-подходящият партньор, с когото да посрещнеш и изпратиш деня. Децата бяха истински щастливи да се върнем отново миналото лято, пищяха от радост и ентусиазъм. Следващата ваканция ще променим, отдавна ходим на Тасос и вече го знаем наизуст.

Димитрис и София ви дават абсолютна и пълна самостоятелност. Не се налага да взимате и оставяте ключове всеки ден, не проверяват какво е състоянието на стаите преди да си тръгнете, не ви задават излишни въпроси, никой не досажда за нищо. За добре дошли ни посрещаше хладилник с основни продукти за закуска и купа пресни плодове, комплимент от фамилия Керамари, а на изпроводяк – малък подарък за спомен, което е безкрайно мило и показателно за цялостното отношение. Първият път имахме намерение да вземем и Ерик, а в правилата на къщата изрично пишеше „без домашни любимци“. Все пак реших да попитам и Димитрис се съгласи. Така или иначе не дойде с нас, защото беше малък и още гризеше мебели, но в деня, когато пристигнахме, в хола ни чакаше чисто ново кучешко легло, специално купено за него.

Такива са Димитрис и семейството му – сърдечни, мили, топли хора, щастливи сме да ги познаваме. Много имам да се н от тях какво значи работа, отдаденост, отношение и гостоприемство. А къщата на щастието е там и съм сигурна, че и тази година ще посрещне гостите, които я заслужават и ще оценят енергията ѝ.