ЖЕНИ: Голямата вина на модерния човек

Ако има едно нещо, което да сложим във визитката на съвременния модерен градски човек, то това е ВИНАТА.

Плод на прекалено рационализиране, свръханализиране и отслабена интуиция, на отчаяно лашкане от една тенденция към друга, на огромен обем достъпна информация, на постоянното сравняване в социалните мрежи и на стремежа да постигнем съвършен образ, вината ни следва неотлъчно по петите, ляга си вечер до нас, събужда се навреме, прави си кафе и се гмурка в деня ни.

Да се чувстваме виновни означава, че сме информирани, разумни, адекватни, отговорни и осъзнати, а това винаги е голям гъдел за егото – ние знаем много и действаме активно в мисията да спасим света, не стоим безучастно докато се разпада на съставните си части.

Вината е универсален маркетингова прийом, тя продава, привлича, омайва, развлича, разсейва, оплита. Във всяка реклама има чувство на вина – че не си достатъчно нещо си, че не си на нечия висота, че не правиш каквото и колкото трябва.

Списъкът е толкова дълъг, че едва ли ще го покрием тук и сега, но все пак, нека опитаме.

Вина, че сме живи, а други – не.

Вина, че сме в мир, другаде има война.

Вина, че готвим боб, докато някой някъде няма и това.

Вина, че ядем месо.

Вина, че не ядем месо.

Вина, че харчим прекалено.

Вина, че не си угаждаме достатъчно.

Вина, че купуваме прекалено много дрехи.

Вина, че нямаме какво да облечем.

Вина, че не сме достатъчно осъзнати родители.

Вина, че сме прекалено осъзнати родители.

Вина, че се храним с вредни храни.

Вина, че сме се вманиачили в чистата храна.

Вина, че се забавляваме.

Вина, че не се забавляваме достатъчно.

Вина, че пием алкохол.

Вина, че не пием алкохол.

Вина, че пътуваме и замърсяваме планетата.

Вина, че не мърдаме от града и пропиляваме живота си в скука.

Вина, че гледаме телевизия.

Вина, че не гледаме телевизия.

Вина, че работим прекалено много.

Вина, че не сме достатъчно заети.

Вина, че нямаме време за приятни неща.

Вина, че приоритизираме само приятни неща.

Вина, че прекаляваме със социалните мрежи.

Вина, че нямаме профили навсякъде.

Вина, че замърсяваме природата.

Вина, че не можем да направим кой знае какво по въпроса.

Вина, че не четем достатъчно.

Вина, че не спортуваме достатъчно.

Вина, че прекаляваме с едно от двете.

Вина, че имаме права, а някъде нямат.

Вина, че имаме ток, а някъде нямат.

Вина, че имаме питейна вода, а някъде нямат.

Вина, че нямаме капацитет да страдаме за всичко и всеки.

Вина, че емпатията ни не е безкрайна.

Вина, че не обръщаме внимание на близките си.

Вина, че сме се вкопчили в тях.

Вина, че не даваме достатъчно за благотворителност.

Вина, че не изкарваме достатъчно пари.

Вина, че убиваме животни.

Вина, че няма зима.

Вина, че има катаклизми.

Вина, че някой убива друг.

Вина, че въздухът е мръсен.

Вина, че не обръщаме внимание на здравето си.

Вина, че обръщаме прекалено внимание на здравето си.

Вина, че не се грижим за себе си.

Вина, че прекалено много се грижим за себе си.

Вина, че изпускаме важни неща.

Вина, че не можем да съчувстваме еднакво на всички.

Вина, че сме уморени.

Вина, че не сме уморени.

Вина, че излизаме във ваканция.

Вина, че не почиваме достатъчно.

Вина, че не живеем устойчиво.

Вина, че тероризираме семейството си в стремеж да живеем устойчиво.

Вина, че не сме достатъчно добри приятели/деца/братя/сестри/съседи/колеги/граждани.

Вина, че не сме достатъчно добри хора.

Вина, че не можем да променим света.

Вина, че не можем да променим себе си.

Вина, че осъзнаваме всичко това.

Вината ни е пръв приятел, верен съюзник и сигурен щит, харесваме си я, въпреки че ни изяжда отвътре и ни лишава от спокойствие и радост.

Вината ни няма силата да спаси света, но много ни се иска да можеше да спаси поне нас самите…