Харесвате ли Хелън Мирън?
А Джуди Денч?
Шарън Стоун?
Възхищавате ли се на Айрис Апфел?
На Марта Стюарт?
На Шер?
На модни блогъри над 50, с прошарени коси и ярки дрехи?
На актриси, чиято възраст личи и това е окей?
На смели жени, които не се притесняват да присъстват активно онлайн и да следват стила си дори над 70?
Питали ли сте се защо по нашите ширини такива почти няма? Мда, и аз се питам постоянно. Причините вероятно са много – ейджизъм, балкански манталитет, предразсъдъци и стереотипи още от времето на соца, исторически обусловености, патриархат, консервативно общество, стандарт на живот, навици, приоритети и великото „какво ще кажат хората“.
Факт е обаче, че след 40-50 жените у нас започват да се крият – и буквално, и преносно. Ако пък по някакъв начин са в пространството, независимо дали популярни или просто ползватели на мрежите, темата на дневен ред е – какво да направим, за да спрем времето, как да отслабнем драстично, как да изглеждаме отново на 20. Виждали сте със сигурност рекламни послания в духа на „Момичета, след 40 трябва да вземем мерки“. Интересното е, че те фокусират изключително и само върху външния вид, нито дума за това как се чувстват същите тези „момичета“. Разговорът рядко е как да бъдем енергични, силни, здрави, способни, със самочувствие, а как да не ни личи възрастта. Едно постоянно съревнование с нормалния ход на времето, превърнал се почти във фанатизъм.
Защо?
Защото у нас все още е срамно да остаряваме. И това е една добре прикрита зад миловидни кухи фрази истина. Младостта е култ в световен мащаб и обект на много индустрии, но у нас да НЕ си млад е почти грях. Пробвайте да поговорите със случайни жени около 50-те, най-често чуваните фрази са „за кога“, „стара съм вече“, „не ми отива на възрастта“, „то на тия години“ – и това се набива в главите ни отвсякъде – медии, инфлуенсъри, специалисти, работодатели, случайни минувачи. До степен, в която вече го приемаме за даденост и факт: жената на 50 вече е стара и не става за нищо, освен да гледа внуци. В другата крайност са популярни лица от шоубизнеса, които до такава степен искат да изтрият възрастта от живота и лицата си, че си правят трансформационен face lift, който по-скоро е face-off – стават напълно неузнаваеми визуално, пресъздават себе си в чисто нов 20-годишен персонаж и това се смята за поддържаност.
Защо възрастта е нещо толкова срамно?
VAGISAN продуктите са специално разработени, за да подпомагат здравето на жената и да съдействат за поддържане на нормалното състояние в женската генитална област. Повече можете да научите тук: Vagisan.com
Може би защото не виждаме из социалните и масовите медии достатъчно жени, представители на различните възрасти, в различни форми, килограми, стил. Сещате ли се за български моден блогър в 50-те си? За инфлуенсър дори над 40-45? За модел извън стандартните мерки и години? Ако има, то са единици, самотни ентусиасти в морето от млади лица и слаби фигури. Като цяло, не е прилично да се показваш след определена възраст, да си провокативна, секси, екстравагантна, смела. „Гащите“ на Лили Иванова се обсъждаха с месеци в социалните мрежи – ама как може, ама защо, бива ли така на нейните години. Като цяло възрастта ѝ винаги е била обект на подигравки, вицове, безвкусни шегички и откровена мизогиния. Радваме се на Филипин Лерой Болю („Емили в Париж“) във фейсбук, но тук да си на години и да обуеш къс панталон с чорапогащник, дори на сцена, е неудобно, неуместно, кофти. Как може, тц, тц, тц, дори с перфектна фигура.
Има възрастови параметри дори в цветовете – не може ярко, не може бяло, не може шарено. Особено по малките населени места жените след 50 слагат тъмно, неутрално, незабележимо, сливат се с фона. Косите са прибрани, най-добре зад забрадка след 60, къси, за да не изискват грижи и да не се набиват на очи. Скатаваме се някъде в задния двор, за да не дразним, да не ни одумват, да не ставаме обект на нападки, подигравки, слухове. Специалисти по стайлинг и мода слагат етикети като „подходящо за възрастта“, „на нейните години“, „младежки дрехи“, „остарява красиво“, дават съвети как е редно да се обличаме на 40 и 50, след 60 даже не е тема за обсъждане.
Дори в голям град като София, където вече можем да видим почти всичко, ако не си на 20, а на 46, примерно, и облечеш през деня пайети или къси панталони, по гърба и с периферното си зрение можеш да усетиш неодобрителни, откровено лоши понякога, погледи. Все от жени. Вместо да се подкрепяме и да си даваме кураж, много често се случва обратното – дърпаме се надолу с все сили. Вместо да приемаме идващите след нас, ние не спираме да ги критикуваме и да ги сравняваме със себе си на техните години. Вместо да подаваме ръка, пляскаме през ръцете. За себе си нямам обяснение, психолозите може би ще помогнат.
Вина имаме всички. Медиите – че не обръщат достатъчно внимание на темите. Големите брандове – че не дават поле за изява, в реклами и партньорства, на жени след определена възраст, самите ние – че не го изискваме. Доказано е статистически, че жените след 40 са с най-добър стандарт на живот, с вече пораснали деца, изградена кариера, с повече време и възможност за пазаруване и грижи за себе си. Въпреки това брандовете продължават да таргетират други възрастови категории. Как искаме да привлечем клиент, след като не му даваме възможност да се припознае в посланията, които му отправяме? Ако е реклама, ще е със силна обработка (за да не личи възрастта), ако е анонс за концерт, ще е със снимка отпреди 20 години (за да не кажем „колко е остаряла“), ако е интервю, ще е с някой максимум на 30 (за да бъдем на гребена на вълната и да изтрием остаряването като понятие).
Дори нормален физиологичен период като менопаузата е табу, а спорадични разговори по темата се считат почти за революционни. Преди да изпитаме първите ѝ симптоми, които може да ни връхлетят още в раннните 30, не знаем нищо по темата, в часовете по биология не се изучава, в публичното пространство не се говори за това, в социалните мрежи също не намира място сред захаросаните картини на едно перфектно ежедневие. Дори между жени тази тема просто не съществува! Изключенията са все още съвсем малко, но до нормализирането на темата и зачитането ѝ като важна, имаме да извървим доста дълъг път.
Двойните стандарти също са известни: ако жената се старае да изглежда добре, на какво се е направила, не ѝ прилича на годините; ако пък не обръща особено внимание – запуснала се е, ужас. Общо-взето полезен ход няма. Като прибавим еснафското псевдо моралистко мислене, което се шири навред, картината е ясна. И да, мъжете остаряват красиво, като катедрали, със сигурност сте го чували.
Лично аз си мечтая жените да не заместват профилните си снимки с картинки или пейзажи, а смело да се показват.
Да присъстват в социалните мрежи както им харесва, напук на осъдителните коментари.
Да правят с живота си каквото сметнат за добре, без да се съобразяват с чуждото мнение.
Да спрат да живеят заради другите, според нечия представа за морал и приличие.
Да махнат безформените черни дрехи и безличните десени.
Да сложат нещо ярко, бляскаво и екстравагантно, ей така, за настроение. За себе си.
Да правят секс, да танцуват, да се забавляват, да флиртуват, да се влюбват, да се показват, да се изявяват, да започват нови неща, да не се страхуват.
Да заявяват себе си и да празнуват живота.
Остаряването е привилегия, друг начин да присъстваме тук и сега не е измислен, поне засега. Хората винаги ще шушукат, винаги ще цъкат с език, винаги ще се опитват да ни превъзхождат. Нито можем да им угодим, нито пък е нужно. Не им дължим нищо.
Животът е толкова цветен, колкото се осмеляваме да бъде. Нека сами си го направим такъв.








