Секси аристократ

Винаги ме напушва смях, когато попадна на travel guide публикации за градове като Рим.

Сякаш за три дни можете да го опознаете и усетите. Сякаш е от голяма важност къде точно ще изядете пицата си или ще гаврътнете някое еспресо на крак. Сякаш за уикенд се става експерт по такива комплексни за възприемане места с безброй лица и пластове като на многолистно тесто. Сякаш ако не сте спали точно в този хотел, не сте седяли в определено популярно кафене, не сте видяли Ватикана и не сте минали по задължителните лайфстайл места,  Рим ще ви се стори по-малко привлекателен или пък направо скучен. Едва ли. Той умее да въвлича естествено, без помощта на стотици указания за употреба. Рим е центрофуга с неподражаем стил.

И не е толкова важно дори дали ви е станал любим. Защото този величествен град, в който и най-малкият детайл разказва увлекателни истории, ще бъде там и след вас, независимо дали сте ахнали при вида му, или сте сбърчили нос в знак, че не е оправдал очакванията ви. Рим няма нужда от патос и прехласване, той е умел любовник, който бързо стопява дистанцията и ви кани на шумна, но интимна вечеря.

Градът вече се задъхва от тълпите туристи, които настояват да пипнат, да дръпнат, да снимат и да опитат всичко. Центърът му започва да прилича на исторически Дисниленд, в който всичко живо, добрало се дотук, се върти с телефони и фотоапарати, в стремеж да се щракне пред всяка една колона, фонтан и площадче.

Харесвах го много повече преди 10-15 години, когато можеше да се разходиш, без да те помете поредната група с раници и мазоли на краката, която е тук просто за да каже, че е била. Харесвам го и сега, макар и накичурен с хора, които не му отиват. Харесвам го, защото е достолепен, леко несериозен и много хаотичен. Защото е красив дори в отегчението си. Защото е божествено бохемски и адски разточителен. Защото е секси по аристократичен начин, а това е трудна комбинация.

Но всъщност изобщо няма значение дали аз го харесвам. Защото на него въобще не му пука. Той си е такъв.