Реших да започна тази рубрика с един от любимите ми филми. Всъщност 2 филма.
режисьор Richard Linklater, сценарий Richard Linklater и Kim Krizan.
За тези, които не са ги гледали, накратко:
Before sunrise (1995)
Героите на Итън Хоук и Жули Делпи се срeщат случайно във влака Будапеща-Виена. Той сe връща в Щатите, тя отива при баба си. Той – циник американец, невярващ в любовта, тя- непоправима романтичка французойка. Действието се изчерпва с една нощ и техния разговор за живота, любовта, взаимоотношенията. Първоначално във влака, после из улиците на Виена. В хода на разговора разкриват неща за себе си, които не са знаели, черти и особености, за които не са подозирали. Опознават се, привличат се, наелектризират се. Уговарят се за среща на Виенската гара след 6 месеца…
Before sunset(2004)
Един следобед в Париж, 9 години след първата им среща. Той писател, автор на бестселър, вдъховен от нея, на турне из Европа. Тя – живее в Париж, влиза случайно в книжарницата, в която той представя книгата. Той има едва няколко часа до полета и й предлага разходка из Париж. Той – семеен, тя – разочарована от последната си връзка. Срещата им във Виена – неосъществена. Из Парижките кафенета, улици и паркове двамата си припомнят миналото, споделят какво им се е случило и какво не. Пораснали, променени, отрезвени, любопитни дали онази тръпка ще се появи отново… Е, накрая той изпуска самолета. След култовата реплика „Baby, you`re gonna miss that plane – I know…“ 🙂
Ако обичате динамични филми на действието, то определено този не е за вас. Друго действие, освен разговор и разходка почти няма. Но има непринуден, естествен, откровен разговор за любовта и омразата, живота и смисъла, съдбата и риска. Съчетано с прекрасния фон на Виена и Париж, се получава невероятна сгряваща комбинация с красив финал. Филм за някой неделен следобед, определено. Обичам да го гледам сама. Някак по-реално влизам в обстановката. Гледала съм го доста пъти, в различни етапи от живота ми. Първия път не ми допадна, последния път просто във всяка реплика откривах нещо от миналото или настоящето. Колко са важни етапите…
Филм без напрежение, напъни за елитарност и мъдрост, натурално изливащ се, уютен, мил, близък, на места тъжен, на места забавен. Финалната сцена мога да я пускам 20 пъти без да ми омръзне. В този филм чух Нина Симон и я обикнах… Прекрасна игра, Жули Делпи е като фея с френски акцент, особено във втората част. По брега на Сена, из Парижките кафенета, в малките квартали и тесни улички, отвсякъде лъха на любов и предопределеност, без да е клише. Рано или късно, всеки преживява своя Париж – щастие в един следобед…Заслужава си да изпуснеш самолета!
Before sunset – trailer http://www.youtube.com/watch?v=ZXq7Gc7SIO0
Before sunset – scene at the cafe– http://www.youtube.com/watch?v=-2Jm3ob8rHE&feature=PlayList&p=D19E31E7B0E77C44&index=12
Before sunset – final scene – http://www.youtube.com/watch?v=pMqePx7Kp3A
Фотографии: интернет
Shte gi probvame tezi filmi na niakoia ot jenskite ni Movie and Champagne Sunday i shte dokladvam! Blagodaria za preporakite!!!
Задължително ще ги гледам. Обичам такива филми!
Наистина един по-различен филм!
Определено запомнящ се!
С предизвестен край,но докато стигнеш до него има тръпка!
Хареса ми!
И Нина Симон-много на място!!!
Божанка, за женски партита е много подходящ!
Ели, мога да го гледам хиляди пъти!
Femmesoleil, непременно го гледай!
Поздрави на всички!
Гледах Before Sunset докато бях във Франция, Страсбург обаче, зящото това е моят френски град, но тогава не знаех, че това е продължение на нещо друго… В този филм тогава и аз постигнах почти пълно отъждествяване с героинята на Жюли Делпи. Дългата разходка, разговорите, в които героите скачат от тема на тема за любовта, живота,примесени с разсъждения за съвременния свят, политически възгледи, вечния конфликт м/у французи и американци…всичко това папомняше до голяма степен моя живот във Франция, този, който ми се случваше в ежедневните ми срещи с хора от цял свят…Да, това беше моят френски студентски живот, и този разговор-разходка тогава беше моят спомен и идеал за вълшебен флирт…Бих го гледала и днес, сигурно с малко по-други очи! Мерси за това връщане в приятното минало!
Дети, задължително го гледай пак!:-)
Два от най-любимите ми филми!!! 🙂