Тази жена сечеше дърва в един юнски дъждовен ден край пътя за Копривщица. Сама с детето си на не повече от 7-8 години. Беше като някакво самодивско видение в това маслено зелено, очите й същите. На фона на цепениците, подгизнала и леко смутена. И ние подгизнали, с мотори. Спряхме специално, за да я снимам. Мислех, че няма да разреши. Казах й, че е прекрасна. Погледна ме с крайно недоверие, една голяма въпросителна за секунди, съгласи се с усмивка. Не знам дали ми повярва, по-скоро не. Дори не я попитах дали има нужда от помощ, беше ми неудобно да заговарям и да се натрапвам. Благодарих и тръгнахме.
Дълго време след това мислих за нея. И колко е важно някой да спира и да ни припомня, че сме прекрасни. Дори когато сечем дърва под дъжда. И дори когато не ни се вярва. Най-вече тогава.
Уникална и много подходяща за този ден снимка!
Много хубава снимка с една още по-хубава ЖЕНА!
Много истинско и тематично.
Красотата не е само във външността, тя е в душата.
Честит осми март, Мария!
Тази публикация, снимката, емоцията – разплака ме. Много силна снимка. И история.
Честит 8-ми март! С пожелание да се чувстваш же(ла)на всеки ден, щастлива, обичана и обичаща!
Жените са много повече мъже в този свят, в който живеем! Точно затова смятам, че сме и по-силния пол. Ето ТЯ го доказва!
Честит празник, Мария!
Честит празник на всики Жени! И благодаря за страхотната снимка на тази прекрасна Дама!
Много силен и красив пост! Благодаря, че сподели!
Честит празник! Бъди силна, нежна, чувствена, обичана, желана и сензитивна Жена и Майка! 🙂
Много силна публикация! Честит празник!
Много на място! Все пак 8-ми март трябва да напомня за борбата на жените за равнооправие! Трябва и да напомня колко сме прекрасни!
изключително силен кадър, Мария… и думите към него!!