Провокирано от конкретна случка, с включени принципни наблюдения, независимо от типа ресторант. Какво според мен НЕ бива да се случва и рязко разваля удоволствието:
– продукти в микроскопични количества – обикновено кедрови ядки, пармиджано, яйца (?!), скариди, калмари, т.н. Фигурират в менюто, но на практика са невидими. Извинявам се, но 5 броя (броих ги) кедрови ядки в салатата е комично. Знам, че струват доста, но ако не ви се получава цената, просто не ги включвайте. Немислимо е да си поискаш допълнително, гледат те лошо. Срещала съм и двуцифрена салата с чери домати, в която доматчетата бяха 2, разполовени в четирите края на великолепната иначе квадратна чиния.
– пресни подправки, които отдавна не са пресни – уморен магданоз, рукола или „там нещо зелено за украса“, което е било свежо преди няколко седмици. Някак натъжава цялата чиния.
– два листа меню, в което половината неща не са налични – случва се – доставчици, срокове, качество, разбирам. Но е добре сервитьорът да предупреди преди отчаяно да си уцелил всички липсващи неща.
– кратко меню с повтарящи се продукти – предпочитам кратките менюта, но когато гарнитурите от основното преповтарят почти дословно салатите и предястията, изборът автоматично се минимизира.
– сервитьор, недоволен от бакшиша – обикновено изчезва сърдито и трябва да се изнижеш като престъпник. Няма на кой едно довиждане да кажеш.
– увехнали цветя на масата – по-добре без.
– силни вкусове – обичам интензивните вкусове и подправки, но ако салатата прилича на десерт заради обилния мед, основното е непоносимо солено, а гарнитурата плува в оцет и сос, някак не е добре. Винаги може да се прибави, но няма как да се отнеме.
– предястие или салата, пристигащи след основното – ако приготвянето на конкретно ястие отнема повече време, редно е това да бъде споменато при поръчката.
– деца на борда – освен ако изрично не е упоменато, че децата не са добре дошли. Детски кът е мечта, но бели А4 и цветни моливи е елементарен, евтин и мил жест, който радва всички.
– цигари – „Извинете, нали е забранено пушенето, тук всички пушат“ – „Ами, ще ви преместя в другия салон“.
– засуканите имена и чуждиците – атрактивни са, но е хубаво да има текст с обяснение за еквивалента им или начина на приготвяне, не всички сме Гордън Рамзи. Понякога имам чувството, че целта им е да се почувстваш тъп и неук.
– италианска кухня – мили хора, има и други видове кухня освен италианската. По-добре вкусна мусака, отколкото кофти ризото на фона на Тото Котуньо.
– грешки в имената и превода – има речници и интернет, не е толкова сложно.
– десертите – мелба, палачинка с шоколад и плодова салата. Наистина ли не се сещате за други?!
– виното на чаша – „Какво вино имате на чаша?“ – „Червено“. Някакво страшно пренебрежение има към пиещите по една чаша вино. Извинявам се, че не опуквам по бутилка всеки път.
– интериорът – самоцелните интериори обикновено са крайно нефункционални и те карат да се чувстваш странно. Някакви неща стърчат, висят, клатят се, пречат – дизайнерски решения.
– хляб и вода – все си мисля, че към чиния с храна, която струва 10-20 лева, 1-2 филии хляб и кана чешмяна вода не биха развалили уравнението. Не знам, може и да греша. Комплимент преди поръчката пък винаги действа стимулиращо стомаха и въображението.
– върната пълна чиния – нормално е да бъде зададен въпроса „Не ви ли хареса?“. Евентуално за мнение, съвет, оптимизация.
– усмихнати сервитьори – изчезващ вид. Обикновено се чувствам така сякаш съм ги събудила в 5 сутринта преди 3 месеца и оттогава работят на добра воля за досадници като мен.
– вентилация – ароматът на храна е приятен, но не и когато си го носиш няколко дни с палтото.
– изгорени покривки – някаква битова БГ класика. Предпочитам хартиени или гола маса.
– преценка по външния вид – винаги съм се чудела какво значение има марката на чантата ми и дали съм се сресала днес, за това дали има свободна маса в заведението.
– надпис „запазено“ върху всички маси, когато в цялото заведение има двама човека – за престиж, за всеки случай, за „наши хора“, наистина не разбирам защо го правят.
– въпросът „Само това ли е?“ след поръчка – ами да, само това е. Броят на поръчките е правопропорционален на любезността на персонала. С една салата и минерална вода не бива да искате внимание, просто не си заслужава.
– „Какво представлява?“ – „Ами момент да попитам в кухнята“ – кухнята би трябвало отдавна да е попитана.
Без претенции за изчерпателност.
Във връзка с децата аз имам един любим случай: влизаме семейно (баща, майка, дете) в ресторант тип – похвален и леко прехвален; сервитьорът любезно към мазно поздравява, пита маса за колко души искаме, имаме ли резервация и накрая за дава въпроса: вие с детенцето ли? Аз се изкуших и отговорих: Ами не, мисля на каишка навън да го вържа – така става ли? Излишно е да казвам, че останалата част от пребиваването ни беше на ръба на кошмарното обслужване и отношение.
Всичко съм изпитала, мислех, че поне едно ще ми се е разминало. За жалост повечето са масови прояви, а не изключения.
Само да добавя и любимото ми организиране на цялата маса да дебне за сервитьора, който след като е сервирал основното изчезва яко дим и не можеш повече и една вода да си поръчаш.
Впрочем намирам за нормално и виното се сипва от сервитьора, а не да седи в средата на масата и непрекъснато някой да се пресяга или да се навеждаме, защото бутилките ни пречат да се виждаме.
Некъдърните хостеси също си по – дразнещи от липсата на такива.
За децата не ми се и започва. Броят се на пръстите на едната ръка ресторантите в София, в които има столче за малко дете. Излишно е да споменавам, че много сме пътували с малката през първата й година и това никъде другаде не ни се случи.
Би ми било интересно да прочета един пост за ресторантите, които харесвате. Аз едва мога да се сетя за три.
(извинявам се за двойния коментар)
След като прочетох внимателно всичките примери мога само да кажа, че досега не съм била в ресторант в който да няма поне 3-4 от изброените неща. Не казвам даже 1 и 2, защото като цяло винаги са били повече.
Откакто имаме и трето дете на практика спряхме да ходим по ресторанти, защото ни писна от опулени сервитьори и намръщени физиономии.
Много точно описание на повечето бг ресторанти за жалост, разбира се. На мен пък ми е "любимо" да не отсервират масата. Носят основното и сбутват чинийте в страни, сигурно за комфорт пак. Брр.
Всичко друго ясно, но това за децата не го разбирам изобщо. Има си заведения, където има дори обособен детски кът и такива, които си казват без бой, че за по-големи групи или деца, може да ви начислят % сървиз, което е разбираемо. На много места в чужбина ми е ставало мило в заведение да видя двойка с 1-2-3 деца, които хапват щастливо. А в Лондон всяко заведение имат детски столчета за хранене. Явно хората ценят повече бъдещото поколение, а у нас то направо е застрашено като цяло, а за капак на всичко излиза и нежелано на повечето места, които претендират да са "класни".
Мдаа 🙂 добро синтезиране на жалките случки по ресторантите.
Повечето от нещата са се случвали май на всички…за съжаление.
Ох, добре позната картинка.
Доста неща от изброените могат да ти развалят настроението – лошата храна, малките порции, кофти обслужване.
Трябва да добавим и да си намериш нещо допълнително в салатата, на което не му е било мястото там 🙁 пак кофти тръпка, но добре че тези случки поне за мен са много голяма рядкост.
Всичко изброено в тази публикация съм слушала на лекции, представени като практики, които единствено отблъскват клиента. Имайте вяра, че се работи по въпроса за отстраняването им, що се отнася до младите хора, които някой ден ще започнат свой бизнес в ресторантьорнската сфера. Това са наистина малки, но изключително важни жестове, които всяко заведение е хубаво да прави, жалко обаче, че често хванатият от улицата персонал няма как да го знае.
"Хванатият от улицата персонал" гарантирано е нает от некадърни собственици и мениджъри аматьори.
Абсурдът у нас е че на практика няма обучение, а всичко се учи "в движение". Наема се Пена от Бусманци с големите бомби без изобщо да се инвестира в елементарно обучение на правила за работа с клиенти.Другият проблем, е че след като е отворен ресторанта единствен атестат за неговата работа са мнението на собственика и назначените от него мениджъри.Не се инвестира в методите за получаване на реална обратна връзка от страна на клиенти – професионални анкети,fast track,таен клиент и т.н.Все още е по-важно колко е лъскаво заведението от това колко качествена е кухнята и ориентиран към клиента е персонала.
"Някакви неща стърчат, висят, клатят се, пречат.." Много точно! 🙂
Болезнено вярно…
Ах, всички точки от написаното са изпитани поне по веднъж :).
И аз за децата да кажа,защото на мен това ми е най-болната тема от всички изредени.По принцип ходим рядко на ресторант,но когато отидем се чувствам виновна ,че имам 2 деца,които не са "дресирани добре". Наслушала съм се на всякакви коментари и определения как трябва да се държат малките деца на публични места(и то не само от персонала),но най-ме дразни да поръчам нещо за тях (обикновено супа) и то да дойде най-накрая.Това е пример за липса на елементарна мисъл в главата на бг сервитьорите.Не е кой знае колко трудно да се досетиш,че търпимостта на едно дете не е голяма и е редно да донесеш първо неговото ястие.
Помня и коментари на хора работили във веригите на Балкантурист в близкото минало,за невъзпитаните германски туристи,дето пускали децата да правят каквото си искат докато те спокойно си вечерят.Ами не може така, ние си обичаме редът и дисциплината и ако може децата и кучетата навън. Нещата от тогава никак не са се подобрили,а напротив станали са по-зле.
Много е вярно всичко, за съжаление.Като майка, живееща предимно в Англия някак свикнах винаги на масата в заведението след сядане автоматично да се появява купичка с моливи и книжка/лист за оцветяване. Независимо от типа заведение. Шокът ми беше в едно заведение в София около Коледа – забрана за пушене (уж), на съседната маса всички са запалили. Казвам на сервитьора "Нали има забрана?!" – той вдига рамене и някак раздразнено ми казва – "Ами какво да ги правя, да ги набия ли?!". Без думи бях.
Един огромен проблем идва от това, че според българите да си персонал по заведенията е работа за тъпаци, необразовани, недоучили и, общо взето, несретници, които няма кой друг да ги вземе на работа. Виждам този мит да се подкрепя и от мои близки – "Той/ тя е сервитьор, ма'ни го/ я". Сервитьорите, които са оставяли в мен наистина прекрасно впечатление, обаче, винаги са били много интелигентни и досетливи, интуитивни и съобразителни, за които това не е просто фаза докато не станат шефовете на водопада.
Пестенето от продукти е второто, което обикновено ме отблъсква. Основно, което включва и месо, и гарнитура, но в него има точно две късчета пилешко и половин пакет ориз/ замразени зеленчуци?! Сириъсли?
Нямам деца, но бих подкрепила идеята за повече семейни в буквалния смисъл ресторанти – местенца, на които всички да се чувстват комфортно и спокойно. В момента като че ли има само пицарии и тузарски ресторанти и нищо по средата/ различно.
" Извинявам се, че не опуквам по бутилка всеки път." тук се смях с глас)