Срещам преди няколко седмици познат, управител на нощно заведение.
– Беше ли на протеста?
– Кой протест?
– Да се върне пушенето в заведенията.
– Не, не пуша от 5 години, а и не искам да се връща, така ми е идеално.
– Е, можеше да дойдеш от солидарност. (?!?)
– Солидарност към кого и какво? Ти последно кога си бил на протест, чиято кауза не подкрепяш?
– …
– Не искам докато вечерям с детето си или приятели да ми димят в лицето.
– Е, да де, ама разбери ме и мен, не мога да карам хората да висят на студа, те за това идват – да пият и да пушат.
– Сигурен ли си, че идват само за това?Ами музиката, компанията, персонала, обстановката, отношението? Как по света може да се случва?
– Абе айде бе, и те пушат.
– Кои те?Къде?
– Ми навсякъде.
– А не е ли добре да има отделни заведения за пушачи, тип „пура/уиски бар“, където пушенето да е разрешено и преди 22 ч.?
– Е кво, другите да фалираме ли?!
Пушенето на затворени обществени места е все едно в нощен клуб да задължиш всички посетители да ударят едно голямо на екс при влизане. Просто щото е такъв тип заведение, пиеш, не пиеш, пушиш, не пушиш – гълташ . След доста напъни и в БГ приеха да не се пуши и е чудесно – свежи, невмирисани хора вечерят спокойно и усмихнато с децата си и пушат на определените за това места. По мои лични наблюдения забраната не е отказала никой пушач да посещава любимите си заведения, дори напротив.
Факт е, че пушачите (особено тук) са далеч по-нетолерантни. Пуши се в лицето на съседа по маса, в пясъчника на детската площадка, докато люлееш детето си на люлката, в спалнята, в таксито, в хотелската стая за непушачи, в асансьора (особено готино!), а пред повечето магазини обикновено е „назначена“ дежурна пушеща продавачка, която се мръщи, че й прекъсваш „цигарката с кафенцето“. Ако направиш забележка на някого, особено на открито – о боже, каква дързост, как се осмелява!
Аз съм от типа *бивши*. Нямам дълга история като пушач, не съм се крила в училищния двор или в банята, опитвала съм в гимназията, но просто не ми беше интересно. На около 14-15 нашите ми купиха от онзи дългия Ротманс, за да пробвам (и евентуално да се убедя колко е гадно). Разнасях го насам-натам и много гордо го оставях на видно място. Не ги ползвах, просто кутията изглеждаше добре.
Започнах доста по-късно, на около 20, тъкмо заминала да уча в Испания, а там, известно е, се пуши доста. Съквартиранката ми от Бразилия беше пушач, другият ми съквартирант, американец, изпадаше в истерия само при вида на кутия цигари. Нещо като малка революция срещу него и здравословния му начин на живот бяха нашите запалени цигари в апартамента – бохемите декаденти от България и Бразилия, cool! Испанците пушат навсякъде, по много и редовно. Пък и са толкова удобни онези автомати за цигари по заведенията. Ако нямаш пари, там е практика да поискаш от непознати. Затова и в края на седмицата важи максимата „Не вади кутията, защото ще свърши за 15 минути“.
След онзи период си попушвах – в офиса, вкъщи, рядко на улицата. По 10-15 цигари на ден, ако излизам вечер, и повече. Никога не съм палила рано сутрин, имало е и периоди, в които съм пушила само вечер, наваксвайки си дозата за деня. Цигара с кафето, цигара след секс, цигара след хранене, цигара на плажа, една цигара време, цигара преди тръгване, цигара след пристигане, ей такива неща. Пробвах многократно и безуспешно да ги откажа, сред колегите бях пословичен шампион по спиране на цигарите. Опитвала съм с лепенки, с дъвки, с вътрешна мотивация, с книги, с изхвърляне на всичко свързано с пушене вкъщи, имало е периоди, в които не съм излизала и не съм се срещала с пушещи, за да не се изкушавам. „Leaving Las Vegas“ за пушачи.
Когато се запознах с Т., отново бях във фаза „Вече не пуша“. След първите му изпушени от мен кутии, той започна да купува по 2 и ги опуквахме за вечер. В момента, в който интуицията ми усети, че малко същество е на път, още преди теста за бременност, просто някой изключи копчето ми за пушене. Никакво желание, никаква абстиненция, никакво страдание и драми, ей така, от раз. До ден днешен. Сега мога да запаля (и го правя от време на време), без това да предизвиква наново навика – перфектно и удобно. Продължавам да считам това за едно от постиженията си, колкото и елементарно да звучи.
Както всички бивши пушачи, и аз съм ултра досадна – все ми мирише на фасове, все някой ми дими в лицето, все усещам кой е пушил преди малко, все обяснявам колко е хубаво да не пуши човек. Затова и новината, че се обсъжда през 2013 пушенето да стане разрешено след 22 ч. хич не ме радва. Представям си как по монтирани радиоточки в заведенията се отброява тържествено последната минута и всички дружно вадят кутиите, на фона на бурни одобрителни възгласи и подсвирквания.
Много характерно за нас българите е, че се възхищаваме на хората, спазващи правила, но когато тези правила важат за нас, се превръщаме в псевдо революционери, които с виртуални юмруци се опитват да преборят статуквото. „Айде бе, те ли на мен ще ми казват какво да правя!“, „София и без това е мръсен град, нищо няма да й стане от моя фас“, „Е, кво толкова, Чистота ще ги събере“, „Аре бе, нали и ти беше пушач, кво се правиш“ – железни и неоспорими аргументи. Напоследък не съм виждала шофьор на светофар, който да изхвърля през вратата небрежно препълнения с фасове пепелник – има надежда!
Не искам да призовавам целия свят да спре да пуши, нито да депресирам някого, че се трови, но не е лошо хората с цигари да се съобразяват повече. Дори и само от фалшива любезност, устройва ме напълно.
Толкова добре написано, че просто не бих могла друго да добавя!
Възхищаваме се на немците, но си изхвърляме органичните отпадъци в разделните кофи. Защо?! Не е ясно!
Ей така и с цигарите! Ако не искаш да ми дишаш дима – стой си у вас! Ужас!
За справката – пушач съм, ама пишман.
И аз съм бивш пушач, също от 5 години. Бях много доволна и щастлива от приемането на закона. За жалост той не се спазва особено, поне в Русе. По площадките се пуши,около училищата и градините също…в някой заведения носят малки вазички за пепелници след 23 часа…
Факт е, че пушачите искат да сме толерантни към тях, а те не са към нас. Когато съм излизала с компания, в която има пушачи, винаги сме сядали в залата за пушачи, когато имаше разделение.
Подкрепям на 100 % мнението ти и споделям същите възгледи, макар и аз да съм бивш пушач, а и сега ми се случва да запаля, но познавам доста пушачи, които са на мнение, че така е по добре!
Абе прекрасно си го написала!
На същото мнение съм – който иска да пуши, да пуши, но да не ми пречи на мен, докато отпивам с удоволствие прекрасната глъдка вино и пред мен да се стели димна завеса и да не виждам съседната маса.
В Канада, където зимата е адски студ, преди 2 дни там беше -20 С, с вятър също не се пуши в заведенията. В студа не излизат и навън, но заведенията за пълни.
Е как те могат, а ние не можем?! 10 часов полет без цигара може също нали…
И аз съм от бившите и аз така от раз, както пушех сутринта така вече следобед вече бях убедена, че това е било, още стои една полови кутия от тогава, дано всички пушачи осъзнаят колко са болни и спрат и осъзнаят че вкуса на чистият въздух е друг.
Много хубав текст Мария, и аз мисля абсолютно по същия начин.
Не съм пушач, но съм говорила с пушачи, които са на същото мнение, не трябва да се вмирисваме.
и аз ,и съпругът ми отказахме цигарите!!!
И двамата бяхме "заклети" ,със стаж повече от 20 години!
И като видях колко хора протестират ми стана болно,болно за това,че нямаше и 1/3 на протеста за увеличаване на детските и майчинствата!!!
БОЛНО,ЧЕ НЕ НИ ПУКА ТОЛКОВА ЗА ДЕЦАТА НИ,КОЛКОТО ЗА ЦИГАРИТЕ!!!
Браво!Толкова добре си го казала!
Поздрави и хубави празници
Много благодаря!
Стига, бе. Наистина ли обмислят да го върнат след НГ след 22:0ч. Толкова е хубаво сега по заведенията без дим. В Пловдив се спазва.
Аз съм непушач. Никога не съм била и съм абсолютно непримирима по отношение на цигарите.
Изобщо не ме интересува кой се трови. Интересува ме това, че ме вмирисват на дим, че ми сълзят очите след посещение на бар и че ме правят пасивен пушач.
Дано да остане така законът.
Преди време отказах цигарите за 3 години. За съжаление пропуших отново, макар само по 3-4 на ден. Това не ми даде мира и след година-две лутане "пушач ли съм или не", реших категорично да заявя – НЕ! Днес е 58-мия ми ден без дим, имам около 70 лв. повече и ясното съзнание на тютюнопротивник.
Не съм съгласна да се разреши пушенето след 22 часа. Звучи ми все едно може да се изхвърлят отпадъци през терасата в тъмното.Не е ли така?
Прекрасна публикация. Поздравление!
Не съм виждала по безумен протест!
Подкрепям написаното от теб, не съм пушач, но мъжа ми е пушач и също подкрепя закона – да не се пуши на обществени места!
Безумно е – да не мислиш за себе си, добре, но да не мислиш за децата си – това вече ми идва в повече.
Чудесен текст, напълно изразяващ и моята позиция! Цялата тази полемика като цяло ми се струва доста абсурдна и напълно отклоняваща вниманието от много по-сериозни проблеми. За съжаление обаче обществото ни за пореден път демонстрира своята незрялост.