 |
| Източник снимка |
Преди няколко месеца, в началото на лятото, отново решавам, че искам да превърна тъмно кестенявото в доста по-светло на сектори, т.нар. balayage. Жертвам часове висене в салона и немалка сума пари за няколко тона разлика.
– Харесва ли ти новият ми цвят?
– А, нов ли е? Да.
– Даже не си забелязал?! Егати…
Едва след месец: светло кестенявото е скучно, в главата ми влиза за пореден път така любимият ginger. Нямам дори време да запиша час, 2-3 кутии с боя и воала, джинджърът е налице. Неподходящо упражнение преди море и много слънце, защото косата се изтощава двойно. Маски, балсами, положението е овладяно. Супер – с лунички, тен, идеална работа. Мда, но с всякакви червеникави или оранжеви тонове върху главата отпадат доста нюанси грим и дрехи. Косата се изсушава, накъсва, изисква доста повече поддръжка и внимание, процедури, освежаване на цвета, често подрязване, пребоядисване на вежди и какво ли още не.
– Добре де, как ме харесваш повече, с рижава или кестенява?
– Ами, всякак те харесвам.
– Е, не ми помагаш особено.
– Мария, не разбирам от тези неща.
Край на консултацията.
Дали да не я направя пак кестенява? Да си оставя естествения цвят? Баща ми винаги казва „Природата си знае работата“, т.е. естественото е за предпочитане. И може би има право. Малко жени сменили драстично цвета на косата си, са улучили точния за тях. Обикновено червеникавият пигмент в косъма води до неприятни жълти оттенъци на русото, а черните вежди на светла коса май не са стояли добре на никого, освен на Мадона през 80-те. Силно изсветлените коси обикновено са крайно изтощени, без блясък, движение, гладкост, гъвкавост. Естествено, има и красиви изключения. Прекалено потъмнените пък, катранено черни нюанси, изострят чертите и придават излишен драматизъм на лицето. Изобщо, рядко срещам жени с правилния цвят коса, освен ако не е техният естествен. Природата си знае работата, мда.
Докато се опитвам да установя какъв цвят ми отива повече, решавам да скъся бретона. Тъпа ножица и воала, имаме ефект Стар Трек, на който му отне няколко месеца да се върне в приемлив формат.
По-късно през същото лято „Дали да не си обръсна отново над лявото ухо?“. Знам, знам, че е демоде, но някаква неизвестна сила ме кара да го правя. Отивам в кварталната мъжка (!) бръснарница. Може ли… такова… да ми махнете една част от косата? Лелята преглъща ступора си и вади бръснача. Някаква тежест пада от плещите ми, един грандиозен казус е решен. Точно след няколко дни решавам, че е грозно, но вече е твърде късно. Фризьорът ми М. ме поглежда и врътва очи: Може ли бееееее? Ми може, поне имам много коса, а и бързо расте.
В началото на есента отново решавам да бъда кестенява. Ей, гледай какъв блясък, какъв гъвкав косъм, красота! Никога повече няма да я изсветлявам! Няма и да режа бретона, особено зимата, особено сама!
Природата си знае работата, природата си знае работата, природата си знае работата.
Това все едно аз съм го писала.
🙂 смях се от душа:))) Понякога и на мен ми се случва. Добре, че в повечето случаи салоните са били затворени:). Точно се чудя и аз с един цвят. Знам, че природата си знае работата, ама и аз понякога си знам моята:))) Благодаря ти за усмивките, поздрави и весел декември!
Ох, че забавно:) Аз явно съм скучна – не искам и не искам да избягам от себе си и от "природата си зане работата", а кой знае – може пък да греша, ама няма как да разбера, трудно режа и сантиметър от косата си:)))Разни хора, разни нрави:)
Колко познато желание, а то пък винаги е неприлично належащо и трябва да бъде изпълненио на секундата…