Поуки, мантри, наблюдения

• Да не се заричаме. За нищо. Не се знае кога ще ни настигне зад ъгъла.
• Да не правим на всяка цена  каквото и както всички. Води до фрустрации и напрягане на обстановката. Каквото е на душа, доколкото обстоятелствата позволяват.
• Да отделяме достатъчно време за разговори. Истински, лице в лице. Статусите не са разговори, а само опит за такива.
• Да гледаме в собствените панички и да се чувстваме добре в обувките си. Би ни спестило много разочарования.
• Да даваме, без непременно да мерим какво бихме получили в замяна.
• Да четем повече. Тази година на Панаира на книгата хората се блъскаха да купуват. Единственото блъскане, което ме радва.
• Да не копираме, а да се вдъхновяваме.
• Да мислим нашироко. Тесногръдието не отива никому.
• Да се отървем завинаги от някои женски клишета: „маниачка съм на тема обувки“, „искам да бъда себе си“, „обичам да пътувам“, „шопингът ме зарежда“. Така омръзнали са на всички.
• Да държим на думата си. Иначе става лека и пълна с въздух.
• Когато няма какво да кажем, просто да замълчим.
• Да бъдем заедно с хората, които обичаме. Често и качествено. Евъргрийн клише, пък и вярно.
• Да се грижим за животните, да ги пазим – най-преданата и всеотдайна любов е тяхната.
• Да спрем да се вайкаме, че нямаме време. Винаги може да се направи нещо: по-добра организация, по-ранно ставане, по-късно лягане, без ФБ/телефон/компютър или каквото там е паразитно и отнема ценни минути.
• Да правим жестове, да задаваме въпроса „Как си?“, да мислим за другите, да ни е грижа, да проявяваме емпатия.
• Да правим експерименти и да се впускаме в приключения. Най-ценният опит.
• Да се харесваме, без да изпадаме в мантрата, че сме най-добри и неповторими. Съмнението в собствените умения бута напред.
• Да не вирваме глава прекалено, нито да я заравяме в собствената си божественост. Всичко е прах.
• Да съгрешаваме умерено и с чар. Прекаленият светец и богу не е драг.
• Да спрем да си мерим децата/парите/имотите/талантите/обективите/оръжията/акъла/красотата/знанията. Всекиму своето. Има достатъчно място.

• Здравето все пак е най-важно. Факт.
• Любов е  да те предпазват. Любов е да носят лопата и да погребват мъртвото ти куче. Любов е да те държат за ръка, докато сълзите ти текат с дни. Любов е да те хванат за раменете и да те разтърсят. Любов е да те изслушат. Толкова много видове любов.
• Разделите са просто раздели. Приятелства приключват, връзки се изчерпват, се ла ви. Понякога е за добро.
• Колкото и привлекателно да звучи, работата от вкъщи има своите недостатъци. Които все пак са по-малко от тези на работата в офис. Йей!
• Да имаш две деца е доста по-шумно и изморително, но и доста по забавно и вдъхновяващо. Заслужава си, с две думи.
• Сестрината любов е нещо магнетично, извънземно.
• Хората, които са най-свободни от ангажименти, най-често се оплакват, че нямат време. Нещо като закономерност.
• Фейсбук е доброволен. Никой не ни държи там насила.
• Понякога хората имат истински, сриващ проблем. Едно „стегни се“ може би не е достатъчно.
• Сарказмът невинаги се получава, самоиронията невинаги е искрена. Да ги използваме с мярка и по предназначение, никога непременно.
• Био начинът на живот не бива да е лукс, а избор. Да спрем да го въздигаме в култ, и то в градска обстановка.
• Децата не са принуда, а избор. Изолацията на майчинството, депресиращото еднообразие и вайкането по интензивния социален живот и „преди“ звучат крайно драматично и почти нелепо. Извинявам се.
• Щастие не е мръсна дума.
• В крайна сметка, независимо какво правим, всички се борим да получаваме любов. И одобрение. Да ни харесват. Отричането на този факт е празнодумие.
• Споделянето е супер сила.

Това е. Да влезе 2015-та.