Ясно ви е общото между двете. Желанието за промяна при жените обикновено води до смяна на прическата или цвета на косата. Не винаги обаче. Понякога е точно обратното. Дребната промяна небрежно повлича със себе си по-големите без човек да се усети.
Като човек сменял прическа и цветове стотици пъти мога да ви разкажа един куп фризьорски преживявания – някои приятни, други не съвсем и трети откровено казано кофти. От опит твърдя, че не винаги престижният, известен и луксозен салон ви гарантира доволно изражение на излизане. Имало е случаи, в които съм изглеждала почти като от онази реклама на Фанта с офъкания човечец. Или косата ми от гарваново черна се е превръщала в петна от оранжево, русо и кестеняво. Или дясната страна ми е била сантиметри по-къса от лявата – когато асиметрията беше далеч от актуална. Имало е и случаи, когато в изблик на нервност съм грабвала четката и сешоара и съм се изсушавала сама под учудения поглед на фризьорката. Изобщо – какви ли не казуси и ситуации.
Не обичам седенето по салони, не обичам и да си споделям живота сред фолио и ролки, не държа и фризьорът ми да влиза в роля на психотерапевт. Обичам да ме разберат от раз какво искам, да седна навреме и да свърша възможно най-бързо. За щастие от няколко години открих моя човек – за 20 минути съм измита, подстригана и изсушена. Не ме превръща в квадратен телевизор с „обемче“, не ми впръсква 1 тон лак и не ми задава излишни въпроси. А пък е и мъж, и то доста симпатичен – перфектно. Единственият недостатък е, че винаги е претоварен с работа и часове се записват седмици напред.
Не обичам седенето по салони, не обичам и да си споделям живота сред фолио и ролки, не държа и фризьорът ми да влиза в роля на психотерапевт. Обичам да ме разберат от раз какво искам, да седна навреме и да свърша възможно най-бързо. За щастие от няколко години открих моя човек – за 20 минути съм измита, подстригана и изсушена. Не ме превръща в квадратен телевизор с „обемче“, не ми впръсква 1 тон лак и не ми задава излишни въпроси. А пък е и мъж, и то доста симпатичен – перфектно. Единственият недостатък е, че винаги е претоварен с работа и часове се записват седмици напред.
Харесва ми да променям косата си. Не защото съм недоволна от нещо или защото не се харесвам. Просто защото ми се иска да не омръзвам на самата себе си, обичам да експериментирам и да влизам в роли. А и рискът те държи нащрек, дори да се отнася за нещо толкова елементарно като косата. Била съм синьо черна, шоколадово кестенява, на кичури, ярко лилаво-червена, тъмен махагон, медена, руса, рижава, с бретон, без, къдрава, права, начупена, омбр, супер къса и супер дълга – въобще каквото се сетите. И вече толкова съм претръпнала откъм възможни фалове и гафове, че и 0 номер да ме офъкат по погрешка, ще го приема философски.
Напоследък след тициана, който толкова много харесвам, преминах през омбр и отново се върнах към естествения си тъмно кестеняв цвят. Както казва скъпата ми приятелка Д.: „Има нещо в тъмното, което страшно ме успокоява и ме връща към мене си, към добрата ми същност, към дълбокото ми аз, към корените“. Да, тъмно кестенявото има много предимства: чертите и очите изпъкват, можете да си позволите всякакви цветове дрехи и грим, косъмът изглежда по-жив, здрав и лъскав, поддръжката е по-лесна. Всеки път когато сменя цвета казвам – ето, това е моя цвят! И така до следващия път.
Промяната понякога не идва от само себе си. А подсъзнателно имаме такава нужда от нея! Ако усещате, че зацикляте или ви е необходим стимул и движение, направете някаква промяна – целенасочено и устремено. Променете прическата, цвета, заведението, в което обичате да сядате, сменете обстановката, пътувайте дори някъде съвсем наблизо, направете нещо ново, сменете работата си (за партньора няма да споменавам, че ще ме обвините в подстрекателство), намерете си ново хоби, сложете си цветно червило и лак, облечете необичайна за вас дреха, направете нещо, от което ви е страх, измислете си план и действайте! Хич не е трудно, само така си мислите.
Пожелавам ви успешна и различна седмица !
* По-добре не правете експерименти с косата вкъщи, доверете се на специалист!:-)
" косата ми от гарваново черна се е превръщала в петна от оранжево, русо и кестеняво."-това е моят статус в момента :))Никога не съм подържала тезата,че смяната на фризурата/цветът е поради лични проблеми.Явно сме на едно мнение и косите ни имат сходна съдба.:))
Благодаря ти,Мария!Ако можеш да ми видиш доволната физиономия…все едно си описала мен,никога не съм страдала за косата си и винаги съм опитвала и доста крайни неща/които са карали милите ми хора да са леко стресирани ;)/.Обичам промяната и не бих казала,че тя е един вид психотерапия,по-скоро е вратичка за нещо ново ,което цялото ти същество желае да изпита.Още един път благодаря,на теб също пожелавам една смела и "различна" седмица!
Петя, излизането от силно черния цвят е много рисково упражнение. Пожелавам ти успешно продължение и здрава коса на финала!:-)
Ива, абсолютно съгласна:-) Благодаря ти!
Поздрави!
Изключително приятен женски пост! По принцип е удоволствие да чета блога ти. Поздрав!
Ха ха … Мария, страхотно си го казала и по-добре едва ли бих могла аз да го опиша ! Но освен всичко, което си изброила, аз бих добавила и … подстригвала съм се и сама :))) Понякога толкова имах нужда от промяна, че дори това ми се е случвало, особено много обичах лекия първоначален шок в погледите на всички близки, а след това думите "… ами всъщност си си много добре …" :)) Сега съм си обещала, че когато имам нужда от подобна рязка промяна, обект на нея няма да е вече косата ми ( която всъяност е кестенява и доста къдрава :)) Но всички резки промени шокират малко мъж ми … :)))
Поздрави и една наистина различна седмица 🙂
Честит нов цвят, Мария! И аз преди години реших да се върна към естествения си цвят след като години си правех едни кичури, които много ме забавляваха и освежаваха, но си казах, "да се порадвам на естествения цвят на косата ми докато се появят първите бели коси – след това ще падне едно боядисване – кеф ти руси, кеф ти медни отблясъци." Хубаво е, че си намерила и своя фризьор. Преди години открих своята, но трябваше аз да й бъда психотерапевт, а не става някак си да си плащаш, а и да поемаш един нелек товар. За това от години сменям фризьорите, което е за сметка на прическата :), но съм решила, че е по-добре, човек да е една идея по-некрасив, отколкото да понася всякакви неща да му се изливат върху главата и то на не ниска цена (финансова и психическа). Ако не е тайна, ще ми е интересно да разбера кой е твоят фризьор. Знае ли човек ?!… :). Поздрави и приятно завръщане в собствената ти кожа/коса 🙂
Ina, благодаря ти много, радвам се!Поздрави!
Хихи, Ева, "колежки " по коса сме, значи:-))Само бретона съм си подстригвала сама, ти си по-смела значи:-)Промяната е много хубаво нещо, дори да е шокова:-))) Поздрави!
Мира, благодаря:-) Да, естествения цвят май си е за предпочитане, както казва баща ми: Природата си знае работата:-)Поздрави, ще ти пиша на лични:-)
Благодаря за чудесната статия, Мария 🙂
Имах нужда да прочета, че не съм сама в експериментите 😉 В момента съм много далеч от цвета, който исках, но…поне разбрах след толкова опити, че…той не е моят цвят :))
Напред към кафявото 🙂
Поздрави
Мария, много ти е хубав новият цвят! И аз като теб, не обичам да ходя често на фризьор, именно защото не обичам да ми говорят :). Експерименти с косата си правя рядко, но се възхищавам на жениет, които го правят 🙂
Поздрави и хубави дни!
"Променете прическата, цвета, заведението, в което обичате да сядате, сменете обстановката, пътувайте дори някъде съвсем наблизо, направете нещо ново, сменете работата си"
дааа… да смениш сцената е добрее
весел пост, мерси:)
Аз също съм привърженик на естествения цвят на косата, а когато е тъмен – за мен той прави жената още по-красива, по-силно изпъква женствеността й, не защото аз съм чернокоса и небоядисвана до сега, но защото за мен това е най-добрата комбинация… споделям и мислите за симбиозата между фризьор и психотерапевт, неприятна симбиоза за мен, от която до сега винаги съм бягала.
А иначе – няма по-хубаво от промяната, както и по-нужно от нея, за да се чувстваме живеещи на пълни обороти
"Не обичам седенето по салони, не обичам и да си споделям живота сред фолио и ролки, не държа и фризьорът ми да влиза в роля на психотерапевт. Обичам да ме разберат от раз какво искам, да седна навреме и да свърша възможно най-бързо. За щастие от няколко години открих моя човек – за 20 минути съм измита, подстригана и изсушена. Не ме превръща в квадратен телевизор с "обемче", не ми впръсква 1 тон лак и не ми задава излишни въпроси. А пък е и мъж, и то доста симпатичен – перфектно!"
Все едно, че аз съм го писала, единствената разлика е, че моят човек ме вмества винаги, когато ми скимне, че е време за промяна…
ахахахахха не знаех, че някой така добре и еднакво може да ми напише мислите по повод нон-стоп смяната на косата 🙂 най-готино е, когато се стигне сама да се доподстрижа 🙂 ахахаха, браво!
moje li da mi kajesh cveta i kuchurite na snimkata v lqvo koito e kak da go obqsnq na friziora unikalen i mn iskam taka da si napravq kosata. blagodarq predvaritelno
moje li da mi kajesh kak da obqsnq cveta i kichurite koito sa na snomkata v lqvo unikalno e i mn mi haresva . blagodarq predvaritelno