Завеса: „Вишнева градина“

от Антон Павлович Чехов

Превод: Венцел Райчев
постановка: КРИКОР АЗАРЯН, режисьор: ГАРО АШИКЯН, сценография: МАРИНА РАЙЧИНОВА, хореография: МИЛА ИСКРЕНОВА
С участието на:
МАРИЯ КАВАРДЖИКОВА, АНИ ПАПАДОПУЛУ, РАДЕНА ВЪЛКАНОВА, ВАЛЕНТИН ГАНЕВ, ДЕЯН ДОНКОВ, ЗАХАРИ БАХАРОВ, МАРИН ЯНЕВ, РЕНИ ВРАНГОВА, ВАЛЕНТИН ТАНЕВ, ПЕТЪР ПОПЙОРДАНОВ, ХРИСТИНА КАРАИВАНОВА, НАУМ ШОПОВ, ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ

Класическото произведение на Чехов, отличният актьорски състав и талантът на професор Азарян обещаваха хармонична комбинация и вълнуващо преживяване. Не мога да кажа, че постановката не ми хареса, но не предизвика у мен бурни и необуздани усещания.

Мария Каварджикова е нежния, бохемски, аристократичен, чувствителен и идеалистичен център на сцената. Невероятна харизма, помитащ талант и особена аура притежава тази актриса и увлича с вдъхновението и стихията си. Валентин Ганев – както винаги перфектно слял се с образа си и безупречен. Титаничният Наум Шопов е с малка, но концентрирана роля- акцент. Чудесни Рени Врангова, Ани Пападополу, Марин Янев и Деян Донков. Захари Бахаров, който много харесвам е с типична за него роля, която изпълнява със също типичната си концентрираност и сериозност. За мен слаба игра на Владо Карамазов.

Приятна и ненатрапваща се сценография.

Темите за възвишеното и битовото, човешкото и животинското, преходното и вечното, морала и низостта се преплитат в диалозите и атмосферата. Елегантен подход към Чеховата пиеса с деликатна чувствителност и умерен патос. На моменти излишно дълги паузи, които вместо да подсилят драматичния момент, го превръщат в досадно изчакване и шушукане. Прекрасен знаков финал, визуално и смислово оправдан.

Не успя да ме увлече и грабне „Вишнева градина“. Удоволствие с леко смесени чувства. Не е онзи разтърсващ спектакъл, след който не можеш да заспиш и който те увлича за дни наред. Безспорно ценен заради това, че е последно поставяне на сцена на професор Азарян и завършек на грандиозното му творчество. Ако сте върли почитатели на Чеховия стил, препоръчвам. Ако ли пък не, вижте я като нещо, което е далеч от ширещата се из сцените днес авангардност.

Можете да усетите вишневия аромат на 9, 18 или 25 май на голяма сцена в Народния театър.