Понеделник . От сутринта тръгва накриво. Не обръщам внимание.
Грешка номер 1: обувам си джапанкоподобни сандали. Много си ги обичам, но не са много надеждни. Не бяха още при покупката, въпреки цената си.
Изкарвам цял ден с тях. Взимам Мартина от детска.
Грешка номер 2: решавам да отидем до Джъмбо.
Грешка номер 3 (основна): заедно с Мартина.
Грешка номер 4: качваме се за няколко спирки на трамвай. Вътре е около 200 градуса, всички се стичат на вадички, включително и ние. Измъкваме се.
На излизане от подлеза ненадеждните сандали се късат. Едната. Вместо да вземем такси и да се приберем, решавам да продължа боса. Кво пък толкова, няма да ми е за първи, нито за последен. Грешка номер 5.
Чувствам се като нестинарка, асфалтът е котлон! Всички зяпат, все едно съм убила човек. Боса е, боса е, ама тя е БОСА! Няколко пътя се чувствам длъжна да обясня, че сандалите са се скъсали. И са в чантата ми. Сигурно ме мислят за дрогирана/пияна/луда/сектантка/хипи/харе кришна. Или по-скоро всичко накуп.  Минувачите хвърлят погледи на съчувствие към Мартина. Тя през 3 секунди повтаря „Къде е Джъмбо?” и още повече изнервя обстановката.
Влизаме в магазина. Ококорени татковци и майки ме сочат с пръст, на децата не им правя впечатление, готини са. Поне подът е хладен.
Отиваме на щанда за джапанки – имам избор между: златни, прозрачни, с леко токче и сиви с цветя. От по-семплите няма моя номер.  40 нося, не е от най-популярните дамски. Взимам цветята като най-неутрални. Ще ги прибавя към колекцията *евтиниджапанкизаспешнислучаи”. Мартина се радва, че вече си имам обувки. Лукс! Купувам и на нея едни за 3.99, да не е капо. Взимаме водни бои, някаква ножица за хартия, закачалка за дрехи с три маймуни. Спасяваме се от Колите, гумени патета, лаещи плюшени кучета, хартиени въртележки, гумени пояси (всичките „Много ми трябват” – казва Мартина) и се нареждаме на касата. Айде пак:  БОСА Е, БОСА Е, ЛЕЛЕ, ТЯ Е БОСА! Вече изобщо не ми пука, нито ми се обуват обувки. Нещо като атракция на магазина съм. Танцуващата боса мечка.
Излизаме, късам ритуално етикетите и о, облекчение, пак съм в тълпата на хоратасобувки. Приемат ме обратно в света на нормалните. Е, с черни пети, но С ПОДМЕТКИ! Пак е около 45 градуса, решаваме да се качим на трамвай . Грешка номер 6. В трамвая има жена с кашон и коте в него. Иска да го подари. Предлага на Мартина. Тя казва „Нямам си такова коте” и посяга да го вземе. Запалвам новите джапанки и изчезваме по най-бързия начин. Около 1 час си говорим за котета и други неща от живота.
Случката е комична, но в крайна сметка тук хич не е лесно дори да вървиш бос. И различен. Независимо от причината, те сочат с пръст.
0 Коментари
  1. Avatar
    Daniela Dineva says:

    И на мен ми е идвало да тръгна боса, много пъти!
    Пробвала ли си да караш колата боса, доста убива и е трудно, но пак е по-добре.
    Лошото е, че най-много да се нараниш в нашите улици…какво ли няма по пода – цигари, стъкла, камъчета…отврат. Дори и да искаш да ходиш боса, трудно се получава.
    Прегръдки и следващият път ме извикай да си крачим бордо заедно

    Отговор
  2. Avatar
    LaMartinia says:

    Хаха, Дани, кола не, но миналото лято ми се наложи да карам боса колело. а пък педалите имат едни шипове, хич не е приятно:-)) Ще организираме един бос градски преход:-))

    Отговор
  3. Avatar
    Ana says:

    да си различен (дори по принуда) е малко мъчение. добре че не си наранила краката си в този мръсен град

    Отговор
  4. Avatar
    Devil_kin says:

    Странна държава.А съм сигурна ,че на 90 % от населението им се е случвало да скъсат обувка и да са в твоята ситуация.Поне на Мартина и е било интересно :))

    Отговор
  5. Avatar
    Nina says:

    ей това не ми харесва в бг че, видят ли някои различен и става панаир хахаха, човек да неможе да си ходи бос на спокоиствие. а камоли нещо друго да носиш или да изглеждаш по леко по различен начин от останалите. Една приятелка която живее в Испания се прибра на почивка в провинцията и тя много обича цветни дрехи, ами жената и е весело и си ходи цялата в цветя и много шарени дрехи и всички са я зяпали като извънземно.
    На всичкото отгоре ми разказва тя, че всички носели тъмни цветове, и ги питала дали траурират *ако така е думата хаха. Абе объркани сме, всичко наобратно.

    Отговор
  6. Avatar
    Elia says:

    Добре, че си ти да чуя две свестни приказки днес :-), сериозно! <3, почти ме нави да тръгна боса, утре ще намина де те проверя 🙂

    Отговор
  7. Avatar
    The witch says:

    Забавна история. Разбирам напълно неразбирането на това да те видят да ходиш боса в града. Случва ми се често да нося в ръка обувките с токчета (при това).
    И аз очаквах да вземете котето накрая.
    С пожелание за цветен и шарен ден от кулата!

    Отговор
  8. Avatar
    Габи says:

    Допадна ми 🙂 Може би защото съм имала сходна история, но в центъра … на Славейков. Мисля, че поради по-късния час на деня автоматично ме причисляваха към графата "под-пийна" 🙂 Но пък беше забавно.

    Отговор
  9. Avatar
    Lionelsa says:

    Трябва да има повече "откачалки" като теб всеки ден, за да припомним на хората какво е нормално. Все едно никой от тях не е ходил бос като малък по напечения асфалт 🙂

    Отговор
  10. Avatar
    Green-Eyed Girl says:

    Съчувствам ти! Имах подобно босо изживяване преди две лета. На път за вкъщи ме настигна проливен дъжд. Обаче толкова силен, че от всичката вода в краката ми елегантните сандали (с три каишки накръст) непрестанно се изхлузваха от стъпалата. Накрая реших вместо непрестанно да ги обувам и намествам (а също и разсипвам) да си карам по "Стамболийски" боса из локвите. Вярно, публиката ми беше по- малка (предвид атмосферните условия), обаче честно казано и не ми пукаше. Мислех само как по- бързо да се добера до сушата 😀

    Отговор
  11. Avatar
    Radina d'Amore says:

    хи-хи… наскоро ми се случи нещо подобно, мястото беше друго, но пък реакциите на хората – абсолютно същите… и все пак не е лошо да имаме и по някой такъв спомен 🙂

    Отговор
  12. Avatar
    dalia says:

    Ей, на-много ми хареса финалът ти – "Независимо от причината, те сочат с пръст." Колко вярно и колко жалко….Важното е да не му пука на човек 🙂 С обувки или без – все на една и съща земя стъпваме 🙂

    Отговор
  13. Avatar
    Addri says:

    Това, че те зяпат не винаги означава неодобрение. Понякога е просто неприкрито любопитство, друг път дори възхищение за смелостта да си различен.
    Друг е въпросът, че когато различността е по принуда, няма как да се гордееш с нея и автоматично виждаш зад всички погледи негативни мисли.

    Отговор
  14. Avatar
    LaMartinia says:

    Хора, материалът е с чувство за хумор, далеч съм от това да правя психологическа дисекция на българското общество:-))Пък и ми се случва сигурно за четвърти път:-) Факт е, обаче, че където и навън да се събуеш бос, никой няма да те забележи. 🙂

    Отговор
  15. Avatar
    Detelin Markov says:

    Хм, интересно, сега и аз се замислям, че дори сега като съм на морето (курорт) би трябвало да е нормално хората да вървят боси, но се набиват на очи като различни – странно.

    Отговор
  16. Avatar
    vesela says:

    Разсмях се…но пък и се замислих, че все пак си имала смелостта да тръгнеш боса. Аз не го направих…преди дни, отивайки на работа си счупих тока/ходя само на токчета от 25 години поне/Честна дума, по стресираща ситуация не съм имала…"Ами сега какво да правя?" В такава безисходица не се бях чувствала, звънях на мъжа ми да дойде с кола – не стана – имал спещна задача, рече да взема такси. Взех – до работата и звънях на децата да ми донесат други обувки там. Но боса не се осмелих да тръгна, да не кажа, че не се и сетих за този вариант…Много е неприятно, дано не ми се случва повече 🙂 А теб поздравявам за смелостта да можеш да си различна!

    Отговор
  17. Avatar
    ezhednevie says:

    Интересна случка хората забелязват, когато някой е различен, както в твоя случай, но друг е въпроса по начина, по-който го правят.

    Отговор
  18. Avatar
    Mupka says:

    Веднъж ми се наложи да ходя боса по едни манастири /причината беше в абсолютно същите джапанки-ненадежните с който тръгнах/. Цял ден ходих боса по камъни, треви, напечени до червено плочки и накрая се прибвах с кърлеж на крака. Сега мъжа ми го разправя на приятели като комична случка, но и мен ме гледаха по същият начин дори и по манастирите. 🙂

    Отговор
  19. Avatar
    lois says:

    аз пък обичам да карам кола боса, много 🙂
    и в багажника си държа едни черни джапанки, щото много пъти ми се е случвало да си събувам обувките по средата на деня… и в карфур пазаравух веднъж така – боса – много хубав под имат 🙂

    Отговор
  20. Avatar
    Detelina says:

    😀 хахаха, изпадала съм в редица подобни ситуации: от невероятна-невъзможност-да-издържа-и-секунда-повече-на-тези-токове, през скъсан сандал, счупен ток(цели два пъти),до проблеми с облеклото.
    Веднъж ми се скъса цепката на полата (отзад, разбира се) в началото на мащабно модно събитие и, естествено, като по сценарий шевът тръгна нагоре, в зала претъпкана с хора. Към тази история мога само да добавя, че екипът на дизайнерката се оказа страхотен: вкараха ме в съблекалнята при манекенките, намериха ми секретна игла и, за щастие никой не успя да види колко цвета на бельото ми подхожда на този на обувките.:)
    Понеже това не ми беше достатъчно, за да запомня да си нося секретна игла в чантата, цепката на тясна рокля, последва съдбата на полата,докато се опитвах да прескоча счупена плочка и локва на тротоара. Всичко това – точно пред очите на хората, спокойно пиещи кафето си зад витрината, в Лаваца на Витошка.Наложи ми се да се присъединя към тях и да се обадя на приятеля, с когото имах среща да ми донесе спасителното сечиво..

    [Пак е по-малко неудобно, отколкото да ми се сцепи панталона, докато изнасям презентация пред група мениджъри от голяма компания, както стана с един мой приятел..]

    Боже, накрая запомняме точно тези истории, които да разказваме на маса, докато всички се заливат от смях!

    Има нещо невероятно в несъвършените моменти, понякога…

    Отговор
  21. Avatar
    Ани says:

    Много се смях Мария. Хората много обичат зрелище. Има ли някой различен го сочат с пръст. Никой и не му хрумва причината за това различие..

    Отговор
  22. Avatar
    chris says:

    Веднъж, както си вървях бос и така тръгнах да влизам в Джъмбо, си нямах работа да попитам охраната трябва ли да си оставя раницата на багаж, ме накараха да се обуя – все пак, магазин било, нали така. Хм, друг път никой не ми е правил в същия магазин забележка, че влизам без обувки, но нейсе. Нахлузих чехлите и вътре видях човек без обувки. Явно просто не го бяха забелазали. Чудя се, защо човек трябва да прикрива нещо, което не пречи на никого…

    Отговор

Остави коментар

Споделете мнението си!
Влезте в профила си, за да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *