Не знам от къде да започна с представянето на днешната ми гостенка Мария – с рецептите, любимите й места, удоволствието от добре прекараните моменти и ваканции, пътеписите или планинските маршрути. Тези, които следите блога й вече знаят, че за всичко това разазва тя. С непринуденост, любов, привързаност, чувство за хумор, понякога самоирония.
Споменах планините. Винаги съм искала да имам навика да ги посещавам регулярно. Но все нещо друго изниква на преден план и го правя рядко. И преди, и сега, след появата на Мартина. Не съм планинар и не обичам нощуването на палатка (не съм и пробвала, де;-). Объркват ме десетките обекти, хижи, пътеки, маршрути, а раницата не ми е най-любимият аксесоар. Но Мария ми показа съвсем нагледно, че няма нищо толква страшно в планинските преходи. Могат да бъдат и по-комфортни и удобни, добре организирани, без това да отнема ни най-малко от красотата на планината. Именно заради тази красота искам да възпитам и детето си да бъде близо до тези места. И съвсем тържествено обещавам при първи удобен случай и малко по-нататък във времето (2 години май не са най-подходящата възраст за преходи;-), да последвам един от маршрутите на Мария.
Доказателство за заразителната й любов към планината е рубрика „Моите запалени искрици“, в която публикува писма и разкази на читатели за пътувания по нейни маршрути. Каква по-голяма награда от това за всеки споделящ и разказващ!
Иска ми се да ви разкажа и за превъзходните рецепти, и за великолепните цветя, които отглежда, но този увод би станал прекалено дълъг ако продължа. Така че най-добре надникнете в блога!
Споменах планините. Винаги съм искала да имам навика да ги посещавам регулярно. Но все нещо друго изниква на преден план и го правя рядко. И преди, и сега, след появата на Мартина. Не съм планинар и не обичам нощуването на палатка (не съм и пробвала, де;-). Объркват ме десетките обекти, хижи, пътеки, маршрути, а раницата не ми е най-любимият аксесоар. Но Мария ми показа съвсем нагледно, че няма нищо толква страшно в планинските преходи. Могат да бъдат и по-комфортни и удобни, добре организирани, без това да отнема ни най-малко от красотата на планината. Именно заради тази красота искам да възпитам и детето си да бъде близо до тези места. И съвсем тържествено обещавам при първи удобен случай и малко по-нататък във времето (2 години май не са най-подходящата възраст за преходи;-), да последвам един от маршрутите на Мария.
Доказателство за заразителната й любов към планината е рубрика „Моите запалени искрици“, в която публикува писма и разкази на читатели за пътувания по нейни маршрути. Каква по-голяма награда от това за всеки споделящ и разказващ!
Иска ми се да ви разкажа и за превъзходните рецепти, и за великолепните цветя, които отглежда, но този увод би станал прекалено дълъг ако продължа. Така че най-добре надникнете в блога!
Мария, освен да ти пожелая да продължаваш да разказваш, пътуваш и показваш. А на нас ни остава да те следим и следваме по склоновете и пътеките:-) Благодаря ти за участието и удоволствието!
„Цветно … с Пепеляшка“ е на адрес: http://colourmagicp.blogspot.com/
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Очарованието на Рила
Текст и фотографии: Мария Пепелджийска
Много ми стана драго, когато преди време Мария ме покани да гостувам в нейния изискан и стилен блог. Но…., какво да избера да покажа при нея ? Че то моя блог е един огромен тюрлю- гювеч, има от всичко по малко –
има и пътешествия по света и у нас,
и мои лични врели-некипели,
и някои мои любими рецепти, често свързани с мили спомени,
и просто запечатаните моменти от цветовете в моята градина,
или от морския бряг,
абе …..с една дума, шарената черга на моя живот. …..
И защото тази година не стигнахме /по обективни причини/ до „високите сини планини” – семейната ни любов и страст, реших, че ще ми е много, много приятно да направя една ретроспекция на нашите любими кътчета в Рила.
И да се върна малко към спомените…..
Защото един от щастливите моменти на живота ми е докосването до планинските висини….
Как да не се възнесе човек от кеф, качен на връх Мальовица –
дишаш с пълни гърди и ти се иска да извикаш,
да изпееш,
да изкрещиш невероятната емоция, която те обгръща целия……
Не само Рилския манастир, а целия свят е някъде долу, в краката ти…..
Връх Мусала – като че ли можеш да се повдигнеш на пръсти и да целунеш небето !
Ето я необятната красота на ширналата се Велика Рилска пустиня с Мальовишкия циркус….. Перефразирайки Вазов, аз съм я нарекла Великата Рилска …..навалица в пътеписа в моя блог, но това е друга, болна за мен тема.
А Отовишия връх от който , като на длан се виждат Седемте рилски езера …закичени с облачета върхове, като фонтани сред сините езера…..!
Гледката е шеметна, когато и откъдето и да я погледнеш.
Приисква ти се да я погълнеш с поглед,
сърцето ти подсказва
да запомниш в съзнанието си всичко видяно.
Урдините езера с красивите меандри към тях….Сякаш природата е загърнала земята с тревните си халища ……
И красивата Урдина долина, която е природен резерват с ограничен човешки достъп.
А ето го и Страшното езеро – едно уникално място, за което се носят страховити легенди…ние го видяхме обаче спокойно и притихнало между извисяващите се наоколо върхове.
И почти лунния пейзаж, около любимото ми Йончево езеро:
А невероятните моменти на смях и веселба със семейството и приятелите,
как в шеги и закачки не усещаш понякога трудностите при изкачването…..това са страхотно истински емоции, които остават красиви белези в сърцата ни. Не случайно децата от компанията ни пишеха години наред прекрасни съчинения на тема „Най-хубавия ден от моята ваканция” със случки от преживяното по чукарите.
Планинските ни приключения нямат чет, но дори и страшничките ни моменти там, са ни направили още
по-силни,
по-уверени в себе си,
откраднали от могъществото на природата……
Планината ни прави и малко по-добри от вчера,
осъзнали радостта от истинските неща на живота,
силно заредени с красиви спомени, които цяла година топлят душите ни.
Невероятно красиво е! За съжаление и аз все още не съм била по тези места – а го планирахме цяло лято. Така и не остана време да отидем, уви… Но наистина ми е голяма мечта. А междувременно благодаря и на двете ми за виртуалната разходка. Приказно…
Писах и при Пепеляшка, любими са ми тези нейни пътеписи и снимки.С радост ги разгледах отново.
Виолета
Тони, Виолета, благодаря! Невероятно красиво е, направо е престъпление човек да не посещава тези места!
Мария, и тук да ти благодаря за поканата за това гостуване! За мен беше удоволствие….И дано след години видм и твоя пътепис от такива местенца!
Слънчево и усмихнато настроение ти желая!
Мария
Аз ти благодаря, Мария! Надявам се да се организираме скоро и да направим един подобаващ преход:-)
Мария, върна ме към красотата на Рила, за което ти благодаря! Тази година бях решила, че след толкова посещения на Витоша, няма какво да съжалявам, че не съм стигнала до друга планина, но един ден разходка из Рила ме обори. Всяка планина си има своя дух (бих казала енергия, но тази дума доста се изтърка напоследък 🙂 и той се усеща дори, ако се разхождаш по не така впечатляващите й части – като рилските езера и др.
Поздравявам ви и двете Марии за този свеж постинг 🙂
Мира, срам ме е да си призная, но и до Витоша рядко отскачам.Наистина всяка планина има своя атмосфера. Поздрави:-)