Скоро, по повод загубения ми телефон, си говорихме с Нана за абсурдните случки, които спохождат разсеяните хора. Посмяхме се на 1-2 нейни и мои куриозни ситуации, от типа „смях или плач”.
Трябва да призная, че и аз съм в графа приятно разсеяни. Често далеч не приятно, даже опасно. Но пък винаги крайно комично за околните. Стигам до извода, че ми трябва един Санчо Панса, който да ми носи багажа, да ми събира вещите по пътя и междувременно да ръси сентенции.
Уверявам ви, хич не е добра идея:
-
Да разлееш кутия бяла блажна боя върху тъмен паркет. Със 7-месечен корем.
-
Да си загубиш личната карта на отиване, а бордната карта на връщане. За малко да ми носят кюфтета на летището.
-
Да се сетиш, че си на сватба 1/2 час преди началото й. Не моята. За щастие или не.
-
Да счупиш стъклена двулитрова бутилка зехтин върху чисто нови кухненски шкафове.
-
Да забравяш ключовете на вратата. 3 поредни дни. И трите пъти съседката да ти ги връща.
-
Да счупиш съд за фондю, с шоколад вътре. На 14 –ти февруари. Върху бял под и бели стени. Час в романтичната компания на парцала.
-
Да си забравиш телефон, часовник и портмоне. Едновременно, на чуждо място.
-
Да си оставиш телефона в тоалетната на служебно мероприятие с 400 чуждоговорящи гости. След теб да влезе сънародничка и за щастие да ти го върне на следващия ден.
-
Да пазаруваш повече от час и накрая да установиш, че портмонето ти е вкъщи.
-
Да излезеш по чехли и да не забележиш докато някой не ти каже. Класика.
-
Да сте се уговорили с приятелка за среща. Да си забравиш телефона и да чакаш на кино Сердика. А тя – на метростанция Средика. Естествено, срещата не се състоя. Една позната вметна, че ако е имало трета, сигурно е щяла да чака на МОЛ Сердика. Пък не бяхме руси.
-
Да счупиш ярко червен лак за нокти докато го разбиваш. Пак на бели стени и бял под. Чистенето ни отне около 3 часа, 5 опаковки лакоочистител и много нерви.
-
Да излезеш за първи път сама с бебето в парка през зимата. И след всички усилия с количка, асансьор, врати, чанти, киша и кал, да установиш, че си забравил ключа приятно забоден от външната страна на вратата.
-
Да си забравиш куфара на рецепцията по време на командировка. И да се сетиш в колата след 100 км. За тих италиански ужас на колегата.
Ей такива и много други, все приятни случки ме спохождат. За щастие, повечето с доволно щастлив край. Хубавото е, че се намират добри хора, които да съдействат. Понякога.
Важното е в крайна сметка да сме над нещата. Поне над някои.
Хаха, Мария, посмях се за твоя сметка и си направих следните изводи:
-телефонът явно ти пречи:)
-бялото доминира като интериорно решение;)
– ключето на верижка,на вратлето;
-прекаляваш с течните субстанции – зехтин, лак, шоколад;
– и… смени летищата с пристанища:)
Хубав и приятно разсеян ден ти желая:)
Е това трябва да го покажа на мажът ми-нагледно доказателство ,че не съм единствената :))(пък и да се поуспокои мъничко).Ако няма такива случки животът ще е скучен,пък и винаги има с какво да развеселиш компанията.
След една безсънна вечер с малката,отиваме в Карфур,вече на касата,касиерката ми казва "Въведете пин"-а аз реших да и го кажа на глас.Добре,че нямаше хора наоколо,а милото се кикотеше отстрани :))
Хаха 🙂 наистина забавно, макар и на твой гръб. Изглежда наистина си разсеяна, добре, че по някакъв начин нещата са се оправяли. Аз по принцип се мисля за организирана и не разсеяна, но и на мен ми се случи да отида на летището, което се намираше на 100 км, и да установя, че нямам паспорт. Също да забравя чантата с паспорти, кредитни карти и телефон в бензиностанция в чужбина, и да се сетя на 200км от нея. А номера с ключовете на вратата ми е много познат :-)) И моя съсед редовно се възмущаваше от тази разсеяност!
Миленка, накрая ще мина само на стационарен, то се е видяло:-))На врата задължително – портмонето, документите, телефона и ключа. Абе просто ми трябва един асистент:-))
Петя, знам си аз, че не съм единствена:-))
Роси, част от случките от невнимание, друга от разсеяност, обикновено се оправдавам с лошо стечение на обстоятелствата и съдбата, хаха. Биеш ме по километри, значи:-))
Много забавни тия примери, е разбира се защото са завършили с щастлив край ;)) няма да казвам в коя случка съм се разпознала. Тя и при мен държи класацията за недоразумение.. Важното е че оттогава друго не е имало ;))
Обаче ме поразиха случките с разливането на лака и зехтина. Ама в никакъв случай не си го пожелавам, въпреки че и при мен някои мебели си останаха с такива следи, почти незабележими, но като трън в очите на любимия, хихихи
Хаха, мислех да те спомена, но изчаках сама да се разпознаеш:-) Случката е култова;-))
Много забавно :))
Четейки публикацията си мислех – ех, поне не съм разсеяна, но в този момент ми просветна колко пъти съм почуквала на вратата на собствения си кабинет. Добре е все пак, че не очаквам някой да ме покани да влезна, че ще си остана в коридора цял ден :))
Хаха, Тони, никой не е застрахован:-))
Има ли всъщност някаква дейност, която да бъде извършвана без инциденти !? хD. Представям си те как ставаш и си удряш главата в тавана (wtf – знам, че за да се случи подобно нещо трябва да си висока поне 2 метра и половина, но какво пък… все пак това е фантазия xD), след това се спъваш в завивката и падаш на земята, удряш се в рамката на врата докато отиваш към банята, пускаш душа вместо течащата вода, когато се опиташ да си измиеш зъбите и много други хD… Слава на Господ, че не съм бил свидетел на нито едно от произшествията… След третото, сигурно щях да съм откачил… xD lols
P.S. – анонимен ? xD
Хахаха, разсмя ме:-)))Мистър Бийн все още не съм станала, но натам отивам май:-)))С 1,70 инциденти с тавана не съм имала, Анонимен;-)
Много познато ми звучат голяма част от разказаните от теб неща. А едно и аз съм го правила. Излизала съм с бебе в количка и дете на 3г навън без ключове.
Ох, и аз се развеселих :), макар някои от случките съвсем да не са леки. Добре че го приемаш с чувство за хумор. Ще си запазя тези истории за следващия ми момент на разсеяност като успокоение, че може да се случи на всеки :). Поздрави и хубав край на седмицата!
Мистър Бийн, може само да иска да е като теб… Според това, което чета – ти си следваща генерация "заплес". "Подобрена", функционираща и съществуваща на едно по-високо ниво ! За трети път отварям блога, за да допрочета поста и винаги оставам изненадан от това на какво си способна xD
U ===> today`s hero ! xD
Anonymous Dreamer
Мира, освен чувство за хумор и малко повече концентрация, нищо друго не остава:-))Винаги е успокоение, че има някой още по-разсеян и от мен:-)))
Иволина, аз си мислех, че след детето ще стана по-концентрирана, но май се влоши положението:-))
Сънуващият анонимен или анонимният сънуващ, заплес хич не звучи добре, творчески разсеяна предпочитам;-) Поздрави!
"*Да се сетиш, че си на сватба 1/2 час преди началото й. Не моята, за щастие, хаха!
*Да си забравиш телефон, часовник и портмоне на лентата за проверка на летището. Добре, че служителите са бързи и съобразителни.
*Да излезеш по чехли и да не забележиш докато някой не ти каже. (Класика! Един сериозно разсеян човек го е правил поне веднъж:-))
*Да си забравиш куфара на рецепцията на хотела по време на командировка. И да се сетиш в колата след 100 км. За ужас на колегата, хаха!"
За тези четирите те номинирам в категорията"Аабсолютна блейка". Другото си е човещина и късмет…;))
Хаха, Риа, да:-))) Блейка и заплес са някак си много кофти думи, приятно разсеяна, да кажем:-)))
Знаех си, че си от "наш'те"! :))
Толкова съм благодарна за този твой post. Сега знам, че не съм сама 😉
В крайна сметка живота е пълен с толкова много възхитителни и важни неща! Как да мисли човек за телефон и ключове?…
Мария, пожелавам ти да можеш винаги спокойно да разчиташ, че наоколо ще има някой Санчо! Толкова е освобождаващо :))
Успокоението е, че очевидно има сила, която бди над този тип хора 🙂
Аз не съм от вашата партия, но имам приятелка, която на студентска бригада в Щатите, си загубва личната карта някъде и по някое време и разбира чак в края на лятото, на летището, когато трябва да се прибира…За щастие някакво момче от Сърбия е намесва и по някакъв начин закърпват положението.Същата нямаше ключ за дома си, защото постоянно го губеше и родителите й се отказаха да й дават.
Хаха, сетих се още една случка, с друг човек – след двучасово лепене на календари с Ц200, бременна в 8 месец, моя приятелка тръгва да става от стола, за да отиде до тоалетната и установява, че е залепнала за стола, при това здраво. успява да се добере до телефона, заедно със стола, за да се обади за помощ, :)))