Забелязала съм, че Истанбул не се харесва от всеки. В него се влюбват хора с по-особена сензитивност, с фини сетива и летяща космополитност. Такива, които възприемат дори местата като откровени или лицемерни. Хора, които обичат да откриват ценното, а не да го консумират.
От пътуванията ми до Истанбул помня цели сцени, случки, звуци, аромати, отенъци, отблясъци. Помня и тези неща:
– Таксиметровият шофьор, който твърдеше, че знае къде е ресторанта, който търсехме. Много убедително ни стовари на една неизвестна пряка. Със заведение. Но съвсем друго. Е, поне беше колаборативен и не отказа курса:-)
– Старият задимен бар с вита дървена стълба, ниски шарени миндери, автентични музикални инструменти и момиче с неземен глас, който те кара да плачеш.
– Консултантът в магазин за дрехи, който от старание да ми е в помощ, влезе в пробната без грам притеснение и ми намести услужливо презрамките:-))
– Един лежерен слънчев следобед в покрайнините на Истанбул с коктейл, шезлонг и огроооомен хоризонт… 
– Съдържателят на ресторант, който почти ни завлече насила от улицата в заведението си и непрекъснато повтаряше „My friend, my friend” с потупване по гърба. Накрая ни „потупа“ със сметка, тройно по-висока от нормалното. По приятелски, естествено.
– Автентично истанбулско кафене с наргиле, в което видимостта беше крайно ограничена от гъстия дим на талази. Шума от пуловете на табла и пукота на въглените. И туркинята, която дърпаше от недрата на Земята.
– Пазарите. Естествено. Мръсни, френетични, с блъскащи се хора и предмети. С цял набор от аромати и звуци. Пълни със скрити дребни съкровища, които може да са твои след кратка търговска схватка с продавача.
– Боклуците по улиците вечер, които ти се струва, че ще те затрупат както си вървиш по тротоара. И магическото им изчезване към полунощ.
– Шкембето във фаст–фууд закусвалнята. Топло и бяло. Тук един истински западноевропеец би сбърчил нос от погнуса. Ориентът в нас българите е факт, колкото и да не ни се иска да го признаем. Следователно – консумацията задължителна.
– Контрастът между мръсния, мизерен и небрежен Истанбул и изискания, елитарен, скъп и суетен Истанбул. Контраст в един ден, в един час, почти в минути разлика.
– Най-голямата открита дискотека с десетина човека фейс контрол, гледащи строго. Цвета на обществото. Уж. Безкрайното чакане за маса, въпреки резервацията и препоръките. Огромно място, лека лицемерна скука и куха показност.
– Прозорците без пердета на повечето домове. Съдби, герои и ситуации, които се развиват пред очите ти като на кинолента.
– Магазинчето с фенерите. Красота, вълшебна красота! Идваше ми да грабна колкото мога и да избягам!
– Шаловете . Километри шалове. Всички материи, десени и големини. За всеки темперамент, за всеки врат, за всяка ситуация. Прекрасни!
– Сергиите с подправки. Идва ти да заровиш глава и да вдишваш палитрата от благоухания. Извънземно!
– Прясно приготвената риба на брега. С турски хляб. Благоуханен, въздушен, лъскав.
– Йени Ракъ. Първият път, когато я опитах, реших, че ми действа разсмиващо. Вторият път нямаше смях, само зверско главоболие :-))
– Музиката. Музиката на Истанбул е мека, разтичаща се, унасяща, разплакваща. Дори да не разбираш нито една дума от текста, знаеш за какво се разказва. Просто знаеш. Влиза дълбоко в теб и те разтапя.
– Синята джамия. Накичена с дъга. Нереална и хиперболична красота.
– Площад Та(е)ксим. Нощните му светлини и глъчка. Все едно целият свят е буден.
– Мустаците. Черни и гъсти, във всякакви вариации и форми. Засукани, дебели, прави, извити, избуяли, подкастрени. Ако видиш мъж без мустаци, ти идва да го питаш „Ама защо БЕЗ?!?“ :-)))
– Фериботът от Кабаташ, вятърът и Принцовите острови. Файтони, велосипеди и зелена лежерност. Без автомобили, без стрес, безвремие по турски.
– Турското кафе. Черно и гъсто. Върху горещ пясък. Три пъти кипвано. И съдбата в чашата с утайка. Ако имаш желание да я видиш. Ако ли не, просто не обръщаш чашата…
– Магазините за сладкиши. Локуми във всякакви форми и вкусове. Баклави. Бонбони. Халва. С ядки, без ядки, зелени, червени, увити, на килограм. Искаш да пробваш 1-2 неща, а си тръгваш с огромна калорийна торба. После подаряваш ударно.
– Една палуба с дървена облицовка в навечерието на Нова година, едно признание, едно обещание и изгарящото щастие, избухващо във фойерверки .
Това е Истанбул. В ролята и костюма, който аз го видях. Със сигурност гардеробът му е пълен и неизчерпаем. За тези, които могат да виждат и зад завесата…
Истанбул е едно от местата, където колкото и да ходя, имам усещането че няма да ми омръзне и всеки път ще намирам нещо ново. Много хубав постинг!
Мария,
толкова колоритно, апетитно, звучащо на места взривяващо сетивата,задъхано от хора, сгради, събития, уникални снимки,звуци – понякога размазани, леещи се, понякога стържещи, запомнящи се емоции, свързани с най-дребния детайл, който си запомнила…
Накара ме да почуствам Истанбул с цялата му прелест!
Благодаря и прекрасен ден!
LaMartinia, толкова много впечатления и така детайлно и красиво си ги описала. Май месец ще бъда там за първи път и твоят разказ неимоверно засили моите очаквания!
Много ми допадна разказа ти за Истанбул!Не съм била там,винаги съм смятала,че няма да ми хареса,но сега започвам да размислям.Толкова много усещания и цветни спомени има при теб…и така добре предадени.
Страхотен разказ!
В краят на тази седмица живот и здраве ми предстои да видя този град за пръв път. Мечтая си за това от години. Твоят поглед и усещане само затъврждават увереността ми, че ще ми хареса!
Благодаря ви, наистина е колоритно място, а и е толкова близо!
Бимбо, приятно изкарване, после да споделиш впечатления;-)
Хубаво си го написала.
Това е и мояt Истанбул. С профитеролите на Истиклял, с модерните тийнове из моловете и забрадените им лели по сокаците. И с Формулата, на която те съветвам да идеш 😉 F1 + Истанбул правят голям кеф!
Стар постинг, но не мога да се въздържа. Влюбена съм до живот в този град. Няма да има момент, в който да не искам да го видя, отново и отново. А ако не мога, то поне да изчитам всеки ред написан за него. Силно завиждам на хората, на които им предстои да го срещнат за първи път.
Страхотен разказ. Браво.
Докато го четях, настръхнах.
А никога не съм била в Истанбул…А толкова искам…
fam.
Сладка хапка, на формулата не съм присъствала, само са ми разказвали, при първа възможност ще пробвам:-)
Катрин, неизчерпаем е, нали:-)
Мариана (фам), пожелавам ти скоро да го посетиш, с любим човек или приятелка, или сама, няма значение, Истанбул е просто прекрасен!:-)
Как добре си описала всичко, Мария…Ходила съм на толкова много места, а Истанбул наистина остави най-трайна следа в съзнанието ми…омайва всички сетива едно по едно, бавно и незабележимо, и като дойде време да си ходиш, не иска да те пусне! Нямам търпение да отида отново! Благодаря! :)))