Има една част от българската граматика, която винаги е предизвиквала много противоречия – употребата на пълен и кратък член при определяне на предметите от мъжки род. От десетилетия се говори за отмяната на пълния член, но днес правилото не е отменено и важи в пълна силна, затова всеки българин трябва да го знае и да се съобразява с него. Съществителните от мъжки род се определят с:
„ЪТ“ или „А“
„Я“ или „ЯТ“
Кога да използваме пълен определителен член и кога кратък. Пълен определителен член се използва, когато думата играе ролята на подлог в изречението, а кратък, когато думата не е подлог /тя може да бъде определение, обстоятелствено пояснение и т.н./. Как се окрива подлогът /когато е от мъжки род/ в изречението – с въпроса „КОЙ“ . пример: ЦарЯТ седна на тронА. /кой седна на трона – царЯТ; КЪДЕ седна царят – на тронА/
За да се открие по-лесно подлогът, се използва следния начин: думата, която не знаете как да членувате, замествате с „ТОЙ“ /Царят седна на трона / ТОЙ седна трона/. Ако думата може да се замени с „ТОЙ“, се пише пълен член. Ако въпросната дума може да се замени с „НЕГО“, се пише кратък член /Царят седна на тронА / Царят седна на него /
Ако знаеш само колко се радвам на тази публикация! И как се надявам повече хора да я прочетат…
Благодаря!
Хахаха, хубав опит, но безсмислен. От ден на ден, все по-зле стават нещата откъм граматика… и уважение към правопис.
Няма как да не се съглася… за съжаление.
Ако такива публикации са по-чести и където трябва,все ще има ефект!!!Благодаря!
И докато то бъде отменено, съм напълно съгласна, че трябва да се знае! Друг е въпросът, че днес никой не се интересува от него.
Добре, а защо няма пълен определителен член в другите родове? Не е ли важно да подчертем, кой е извършил действието в другите родове и мн. число? Правилото е създадено изкуствено, неотразяващо действителността в говоримия език, и затова масово неспазвано. В българските диалекти съществуват и двете окончания за пълен и непълен член (-а/-я и -ат/ят), но по отделно. В никой диалект не се използват и двете.