В този блог много рядко става въпрос за работа, поне за моята. Под работа имам предвид „нещата, които човек върши срещу заплата/хонорар/пари“.

Темата е необятна. Факт е, че голям процент от хората не са щастливи с/от това, което правят. Не се стараят, не акумулират и грам ентусиазъм, пуснали са се по течението, мечтаят за нещо съвсем различно. Факт е също така, че мечтата понякога не е толкова привлекателна в действителност, нито е в правилната за конкретния човек посока. Но животът на другите често изглежда по-апетитен от собствения. Изумително, но широко разпространено явление.
Напоследък наблюдавам два феномена: 1/длъжности, титли и професии, които хората си закичват с лекота и без неудобство и 2/обезателното желание „да правя всичко друго, но не и това, което правя в момента“. Това е и поводът да поразсъждавам върху типовете занимания и някои общи заблуди, естествено само и единствено от личен опит, без претенции за изчерпателност. Пробвала съм много неща, сменяла съм рязко браншове и това никога не ме е притеснявало, дори напротив, смятам, че промяна в период от няколко години е строго задължителна. Поради много причини – мотивация, нови умения, динамика, предизвикателство, разнообразие, интереси, търсене на призвание, колкото и клиширано да звучи последното. Невинаги уседналостта е породена от липса на алтернативи, понякога е и заради удобно изграден навик, страх от катаклизми, опасение, че няма да се справиш. Никога обаче не можеш да знаеш със сигурност преди да си пробвал лично. Разбира се, има и хора, които са намерили „своето нещо“ отрано и в годините се усъвършенстват последователно и упорито. Те обаче са рядкост.
Собствен бизнес
Може би най-разпространената мечта – сам да си си шеф. О, да! Веднага средният служител си представя купища пари, 2-3 часа работа на ден, раздаване на заповеди по телефона, срещи с приятни хора, грандиозни планове и пълна свобода на духа. Нещата обаче не седят точно така. Постоянно напрежение, липса на квалифицирани и мотивирани кадри, непрекъсната борба, неочаквани сривове и дъъъълъг работен ден. Мисълта винаги е заета, срещите се оказват с не съвсем приятни хора, а свободата на духа се превръща в ефимерно понятие. Така от мечтата да бъдеш шеф, постепенно минаваш към мечтата да имаш шеф. 
 
Предприемач на всяка цена
Желанието да правиш бизнес понякога не се покрива с реалните възможности и заложби. Ако си наясно, че трудно взимаш радикални решения, рядко рискуваш, нямаш усет за хора и тенденции, не си последователен и не умееш да организираш и да раздаваш задачи подредено, по-добре  е да не се напъваш да бъдеш предприемач, просто няма да се получи. Хубаво е човек да си даде сметка дали става за това възможно най-рано, иначе фрустрациите са огромни.
 
Свободна практика
Обикновено когато хората останат без постоянна работа, автоматично си слагат определението „freelancer“ – звучи готино, неясно, модерно. Да си фрийленсър обаче може да означава много неща – от свободолюбив характер, който не обича ограничения, до непостоянен тип, неспособен да върши една и съща работа дълго време. Да си на свободна практика далеч не е толкова романтично, колкото изглежда. Понякога ангажиментите се струпват накуп и едвам смогваш, а понякога не идват със седмици. И едното, и другото не са хич приятни. Свободата да пътуваш и да не зависиш от конкретно място, както и разнообразието, са големите плюсове.

Работа в офис
Хората много обичат тази дума. ОФИС! В офиса това, в офиса онова, бях в офиса, на път за офиса. Някак на работа извън офис се гледа леко пренебрежително. Друго си е да седиш до дразнещ колега по цял ден, да пиеш по 18 кафета на ден, да се натряскваш на семинари и да се схващаш ежедневно от климатика. Обикновено хората, които работят в офис мечтаят да имат свободна професия, а тези със свободни професии мечтаят поне за малко офис порядки. Факт е, че след като дълго време си работил от вкъщи, връщането в схемата 9-18 е трудно, понякога сдухващо, дори болезнено. Има един определен тип хора, за които всички социални контакти и мероприятия се ограничават до Колегите с главно К. За тях вероятно този тип работа е най-удачен. За онези обаче, които държат на свободата, независимостта и умеят съвестно да си изпълняват задачите без надзор изкъсо, офисът е просто едно скучно място.
 
Творчески професии
Също доста разпространена мечта. Да съм творец, артист, да създавам, да оформям идеи, да вдъхновявам. Определено не за всеки. Не всичко е „арт“, а и не е нужно. Освен ако не си напълно свободен (само хоби), абсолютен гений (рядко, знаем) или пълен непукист (често), творческите професии в практиката далеч не са толкова творчески. Работата с клиенти винаги е свързана с компромиси, пренебрегване на собствения вкус и почти винаги се превръща в рутина. Совите не са това, което са. 
 
Чисто нова професия
Това, че си снимал няколко пъти приятели не те прави автоматично фотограф, нито пък няколкото статии тук-там, журналист. Все едно да лекуваш настинка и да се наречеш лекар. Образование, опит, познания, талант, много практика, признание и реалистична преценка. Чак след това идва смелостта да се закичиш с професия. Иначе е комично до абсурдност, особено ако липсват заложби и качества.
Друг вид са новоизлюпените „професии“, например „блогър“, тотално лишено от смисъл понятие, дори да изкарваш пари от това. Човек с блог, човек с куче, човек с дете, човек с червена коса. Някак тези неща не ми приличат на професии. Наскоро разбрах, че имало професия *Консултант по щастие* и *Мениджър на ФБ страници*. Мда.

Сферата на обслужването
В тази графа включвам професии като сервитьор, продавач, барман, консултант, гише, рецепция, други видове пряка работа с клиенти. Обикновено хората приемат тези занимания като временни, неизискващи квалификация и особени умения. Голяма грешка. Това е и причината повечето обслужващ персонал (в България особено) да е леко троснат, крайно недоволен, често намръщен и непрофесионален. Всички изключения от това общо правило правят впечатление, чак радват.
 
Да си имам едно магазинче/ресторантче/кафененце/сладкарничка/книжарничка
Една от най-заблуждаващите мечти, най-често женска. Обикновено си представяте романтични сцени от филми, детайли от интериора, концепции, идеи, партита. Дотук добре, всичко се случва точно така – по ваш вкус, от вашите ръце и сърце. Ако нещата потръгнат и хората харесат мястото, ехей, справили сте се. Обаче! Има много други „подробности“, които не сте отчели предварително. Само някои от тях: всички административни процедури, документи, разрешителни, уведомления, тефтери за попълване (ежедневно), проверки от най-различни служби и инстанции, възможни глоби за какво ли не, сезонни спадове в оборотите, проблеми с транспорт на стоките, доставчици и наличности, клиенти експерти по ВСИЧКО, т.н И най-основният проблем за този тип бизнес – не можеш да мръднеш почти никъде! Цялото ти свободно време прекарваш там, буквално всяка възможна минута. Ако те няма дори за ден, нещата тръгват стремглаво надолу. Просто клиентите свързват мястото с теб и се мръщат на отсъствия. Пътуванията, уикендите и почивките стават мираж, започваш да се чувстваш буквално като в затвор. Всички приятели и познати знаят къде да те открият, дори когато нямаш настроение за разговор и среща. След първоначалната еуфория, любопитството и новите интересни хора идва осъзнаването, че тази мечта не е точно за теб. Може би за някой по-улегнал, по-малко динамичен и по-статичен, но не и за теб. Опитът, познанствата и сбъднатата мечта остават най-ценното от цялата история.
 
Работа от вкъщи
Когато споменеш, че работиш от вкъщи, хората веднага врътват очи и слагат типична физиономия „Ааа, ясно.“ Тоест – щом не ставаш сутрин в 7, не пътуваш до офис, не пушиш с колегите и не пиеш супа в чаша, за каква работа изобщо ми говориш. Представят си, че спиш до обяд, седиш си по пижама и гащи (е, понякога е точно така:-), абе общо-взето само се преструваш, че работиш. Реалността е малко по-различна. Вкъщи обикновено имаш доста други задължения и се изискват виртуозни организационни умения, за да разграничиш двете и да успееш да свършиш всичко за деня. Ако са налични и деца, ситуацията се усложнява. Да ги нахраниш, преоблечеш, приспиш, преобуеш, изкъпеш, изведеш на разходка; да сготвиш, изчистиш, да поприбереш вещите от пода и … о, да, да свършиш това, за която ти плащат. Затова нерядко работиш рано сутрин, до много късно вечер, събота и неделя, по време на ваканции. Най-хубавото обаче е, че компютърът и тефтерът са ти достатъчни, можеш да работиш навсякъде и по всяко време, кеф. Има естествено и подводни камъни – опасност от загуба на среда и мотивация за социални контакти например. При жените и пускане по течението откъм външен вид и форма. Скоро четох за възрастна англичанка, която въпреки финансовата си обезпеченост и аристократичен произход, работила през целия си живот. Когато здравето й вече не позволявало да ходи ежедневно в кабинета си в центъра на Лондон (около 80-тата й годишнина), тя продължила да работи от вкъщи. Ставала всяка сутрин, обличала елегантните си рокли и обувки (наред с прическа, грим и маникюр), носела ги през деня и в шест отново обличала небрежен домашен екип. Pure elegance. 
 
Работа в кофис/на плажа/в кафенето
След работата вкъщи, логично идва темата за работата, която също не вършиш в офис, но пък ти е скучно да си вкъщи. Ей това не го умея, признавам. В кафенето ми е шумно, на плажа горещо, сред хора се разсейвам. Не знам как го правят другите, струва ми се по филмов начин нереално, особено ако работата изисква концентрация и стегната мисъл.
 
Семеен бизнес
Този модел е много успешен, но и доста консервативен, трудно подлежащ на промени и на моменти крайно комплициран. Особено ако хората не умеят да разделят работата от личните отношения. Не за всеки е и да прекарва с половинката си по 24 часа и да се говори нонстоп за работа. За някои връзки това може да бъде дори пагубно. 

За себе си съм установила, че оптимален вариант е комбинацията от видове – няма го напрежението, рутината е малко вероятно да настъпи, имаш някакъв сигурен доход и съответно свободата да приемаш само ангажименти, които ти допадат. Необходима е обаче стегната организация, иначе просто не се получава. Каквото и да избере човек, би трябвало да го върши добре и да се старае. Звучи просто, но се среща рядко, уви.
 
 
0 Коментари
  1. Avatar
    Elia says:

    Толкова точно си го казала, че няма на къде повече 🙂
    Чета и препрочитам, както винаги 🙂
    Думите съвсем определено те обичат 🙂

    Благодаря ти 🙂

    E

    Отговор
  2. Avatar
    Daniela Dineva says:

    Пропуснала си професия майка, макар че я разпознах на няколко пъти 😉
    И аз съм на мнение, че човек трябва да сменя – за да опознае най – вече себе си и да чувства щаслив.
    Поздрави, Дани

    Отговор
  3. Avatar
    marri_ana says:

    Poreden biser v tvoja blog Maria.Pishesh prakrasno , naistina ''dumite te obichat'' :)Opisanieto e bolezneno istinsko :)Napalno sam saglasna s Rabota v kashti,ima si polojitelnite i otricatelni strani i e hubavo da namerish balanca.Pozdravi ot London !

    Отговор
  4. Avatar
    ШаренаСол says:

    наскоро четох за режима на различни успешни писатели, и като гледам колко стегнато и планирано действат, си викам,ч е всъщност точно в това е: да имаш план, самодисциплина. а пък откъде точно работиш е просто подробност.

    Отговор
  5. Avatar
    Krem Ivanova says:

    И сега с притаен дъх очаквам пост относно по-добрата организация в случая с домашния офис и има ли такова животно изобщо, особено с деца покрай теб.. Много интересен пост, разпознах се тук-там 😉

    Отговор
  6. Avatar
    Augusta says:

    Направих кафе, изцяло водена от идеята за готин интериор, помислих за всеки детайл, но не и за останалото, свързано с бизнеса (освен рутинните избори на дистрибутори, марка кафе). Добре, че помещението е мое, след 6 месеца го дадох под наем.
    Иначе, през годините сама се организирах и работя от вкъщи (главното ми занятие). Между другото, повечето хора, с които работя, също работят от вкъщи. Учех се от тях. Сега вече дейности, които преди ми причинявах стрес,към днешна дата върша без стрес. Практика, приоритети, организация.

    Отговор
  7. Avatar
    vesela says:

    И съм съгласна, и не с теб, но определено ми е много интересно да те чета. И със сигурност ще се върна пак, за да порасъждавам над написаното. Хубавото е именно това, че караш четящия да се замисли…просто за своята гледна точка и дали тя и правилната?!?
    Поздрави!

    Отговор

Остави коментар

Споделете мнението си!
Влезте в профила си, за да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *