Ако в съседната къща има две сестри, съвсем на същата възраст на вашата, 6 и 11 г., вземете, че станете приятелки, летата на село се превръщат в нещо абсолютно незабравимо.

Дари и Ади също живеят в София, приличат на русокоси синеоки феи, мили и деликатни деца, с които е удоволствие да се общува. Четирите играят или в нашия, или в техния двор, правят си пижамени партита, понякога обядваме или вечеряме заедно, а срещите им в София са истински празник.

„Момичета, хайде да ви водя до реката и да ви поснимам за спомен“ им казах един късен следобед през юни, точно бяха приключили изтощителен бой с водни бомби, от който опищяха махалата. „Може, но без мокрене“, предупреди бабата на Дари и Ади. „Няма, спокойно“, уверих я аз, но предварително знаех, че няма да ни се получи. Така и стана, прибраха се чисто  мокри, с омазани от сочни дуди ръце и бузи, докато слънцето преваляше хълмовете и тополите. Истинска магия, без преувеличение.

Исках да стоя край тях и да снимам, без да ги аранжирам, редя и карам да позират. Защото юнска привечер като тази не може да се замени с абсолютно нищо. Приятелството, щастието, свободата, радостта, тази искряща и естествена радост, че са заедно и че са там, където нищо друго няма значение.