Никога преди не бях присъствала на откриването на мото сезона. Бях леко скептична в стил „Да, да, ясно…“ с крива и отегчена физиономия. Да, обаче нещата са малко по-различни от предвижданото отегчение! Пристигнахме към 10,30 на уреченото място и потънахме в море от хора и …мотори. Естествено мотори! Всякакви – големи и малки, мощни и не дотам, цветни и монохромни, лъскави и мат, с кошове и без, поддържани и запуснати, стари и нови. Разликите във външния вид не пречеха цялата тълпа да изглежда като едно цяло. Обединяваше ги любовта към движението, свободата и вятъра. Клиширано, но на такова място се усеща не като клише, а като потръпване на тялото. Чудно време – слънчево и тихо, като по поръчка.
Винаги съм си мислела, че тези хора пресилват нещата и се вживяват повече от необходимото. Но явно не е така. Те просто са влюбени в хобито си до крайна зависимост. Моторът им дава размах, пространство, помага им да избягат, за да могат да се връщат. Цели семейства с обща страст и лудост. Мъже и жени, на всякаква възраст, статус и положение, за които двете колела са крайна необходимост, а въздухът без покрив е фикс идея и нирвана.
Носи ми страхотно удоволствие когато виждам, че някой се старае. А тези хора определено се стараят – да са атрактивни, уникални, самобитни и в същото време да принадлежат към една общност с идеална цел и безкористни помисли. Винаги съм си мислела, че някои от тях за моето виждане са прекалено хипи, други прекалено се напъват да изпъкнат, но когато си сред тях, всичко ти се вижда естествено и оправдано. И проветриво…
За съжаление не успях да заснема нито една жена, караща мотор, но имаше доста. Жени, които не са зегубили женското, пърхат в суета, но суета облечена в черна кожа. Невероятно атрактивни, с излъчване на амазонки и нежни ръце в черни ръкавици, контрастиращи с грубите бради и едри тела. За да си жена на мотор се изисква страхотна смелост, увереност и доза лудост. Тръпката не е да развееш коси под каската, а да стъпиш на една писта/шосе със съмишленици, които да те приемат като една от тях.
За съжаление не успях да заснема нито една жена, караща мотор, но имаше доста. Жени, които не са зегубили женското, пърхат в суета, но суета облечена в черна кожа. Невероятно атрактивни, с излъчване на амазонки и нежни ръце в черни ръкавици, контрастиращи с грубите бради и едри тела. За да си жена на мотор се изисква страхотна смелост, увереност и доза лудост. Тръпката не е да развееш коси под каската, а да стъпиш на една писта/шосе със съмишленици, които да те приемат като една от тях.
Открих и, че освен невероятна любов и страст, това хоби е и естетично и издържано откъм форма, цвят и силует. Безкрайна палитра от отенъци, метални отблясъци, сексапилни извивки на калници, седалки и резервоари – чист визуален екстаз. Особено стегнати за събитието и подредени в почти пълен сихрон, моторите изпълват окото с хармония и възхищение. Всички аксесоари – от чанти, през каски, якета, ръкавици, очила, знамена са подготвяни и избирани старателно и допълват сполучливо атмосферата.
За звука не мога да дам никакво определение- това нещо просто трябва да се чуе. Рев на мотори и свистене на гуми не като краен екстремизъм, а като хор. Изгорелите газове и писъка в ушите ги усещам и сега, но преживяването си заслужава всяко неудобство.
Все искам да си мисля, че тези хора, които сега изглеждат разумни и премерени, са същите и на пътя, но съм убедена, че скоростта и тласъците на вятъра увличат и мамят. Видях в очите на човек в инвалидна количка и моторджийско яке същия трепет като у тези, които бяха яхнали мощните мотори. Дано този пламък в погледа води все по-често до повече разум и все по-рядко до инциденти и злополуки…
Шествието до Банкя беше на умерена скорост, съпроводено с добра организация, отцепени трасета и много публика с камери и снимащи мобилни телефони. И онзи дух на съпричастност и задружност за добра кауза, който не те напуска нито за миг сред тези хора. Рок на силни децибели, бира и скара – тези неща са просто константа за такъв тип мероприятие:-)
Повозих се, поснимах, усетих и разбрах. Че за този тип хора покрив, застой и отказване няма. Има само вятър, скорост и свобода…
Сборният пункт – площадът пред „Александър Невски“
Огледалата са много удобни за оправяне на грим, прическа или очила! Проверено;-)
Една от „звездите“ в зелено
В оранжева комания
Едва успях да щракна този малък ездач с невероятно оригинално дървено колело. Страшен!
Чопърите бяха силно застъпени и силно излъскани:-))
Пистови екземпляри в стройна редица
Армия в черно и почти пълен синхрон
Harley lane
Невероятно атрактивно рокерско семейство
В оранжева комания
Едва успях да щракна този малък ездач с невероятно оригинално дървено колело. Страшен!
Чопърите бяха силно застъпени и силно излъскани:-))
Пистови екземпляри в стройна редица
Армия в черно и почти пълен синхрон
Harley style
Harley lane
Невероятно атрактивно рокерско семейство
Еййй какво представяне!
От малка си падам по и под мотори аз 🙂 и са ми слабост.
Страхотни репортаж, Марта!
Аз съм от тези скептичните, но сега, като видях репортажа ти съжалявам, че проявих такава апатия и не отидах…
Страхотно представяне!
Много вълнуващо и атрактивно си представила откриването, а и не само.
Чудесни снимки и моменти.
Хубава седмица,
с усещане за още вятър, скорост и свобода…
Чудесен фото-разказ! Впечатлена съм!
пп. Не съм сигурна как да се обръщам към теб..
Бях останала с впечатлението, че се казваш Мария, но сега виждам, че Пепи се е обърнала към теб с Марта? Което ми харесва много 🙂
Пепи, Лулу, Диана, благодаря ви, беше наистина страхотно!:-)
Димитрана, става объркване от време на време;-)) Аз съм Мария, а дъщеря ми Мартина. Името на блогът е комбинация от имена:-)Аз самата вече се обърквам коя съм:-))))
Страхотен репортаж. Приятелят ми е маниак на тема мотори, дори в момента се каним да си вземем нов 🙂 За съжаление още не сме ходили на мото-събори, но това е една от големите мечти, която (надявам се) е на път да се осъществи,заедно с големия мотор 🙂
Адски много ме надъха статията, която си написала и някак си (дано не звуча прекалено) ме кара да бъда сигурна в мечтата и осъществяването и 🙂
Благодаря ти за страхотната статия, определено ми се прииска да бях там :hug:
хиляди извинения, Мария 🙂
Костюм или рокля ще купвам 😉
fiffie, пожелавам ти осъществяване на мечтата! Голям или малък мотор, не е толкова важно, тръпката ако е налице е достатъчно:-)И да се видим догодина на събора;-)
Пепи, костюм, рокля+ обувки, благодаря!:-))))
Чак сега виждам този пост. 🙂 Какъв пропуск. Ние рядко стигаме до откриването на сезона в София, но не пропускаме да се разпишем поне в Бургас, а ако времето позволи и по-далече. Току виж сме се засекли някой ден :))
Страхотни снимки 🙂 Страхотен репортаж 🙂