Пътувал съм доста, но Париж ме пристрасти към себе си още от първото стъпване на летището. Чувствам го близък, познат, дори роден.
Многолик и триумфален, град на крайностите и контрастите, стандартен или необичаен, приветлив или враждебен, променящ се или еднакъв. Париж не може да се опише, трябва да се усети, вдиша, опита.
Малките ресторантчета и големите кафенета с обърнати към улицата ратанови столове и малки кръгли масички са ми любими. Привечер се изпълват с възбудени жужащи туристи и усмихнати парижани. Любезен келнер, изящно ястие, книга или вестник и чаша вино на обяд – толкова френско и бохемско, че чак ти се иска да изгориш билета си за връщане и да останеш там. Дори да си бос и със сако на цветя, ще продължават да ти се усмихват и обгрижват.
Клише е да изброявам до припадък десетките места-магнити като Плац Пигал, Айфеловата кула, Нотр Д`ам, Лувъра, Музея Д`орсе, Мулен Руж, няма да ми стигне публикацията и деня. Не е задължително да препускате по класическите туристически спотове и да се щракате за норматив пред забележителностите. Можете просто да излезете от хотела и да се разходите напосоки. Гарантирам ви, че всяко площадче и улица могат да ви изненадат, очароват, изумят или влюбят. Влезте в потока от парижани и не съвсем парижани, а не в този от туристи. Само така можете да се гмурнете в туптящото сърце на този град и да го обикнете.
Един от любимите ми ресторанти за морска храна в Париж е Leon de Bruxelles на Шанз –Елизе. Миди натюр, миди по провансалски, миди с вино… Мммм, невероятен вкус, задължително минавам от там всеки път, без изключение!.JPG)
Париж е неизчерпаем и безкраен, запазвам си правото да гостувам в този блог, пак на същата тематика:-)
Класическият Париж
_1.jpg)
.JPG)
Шатрата за партита на Louis Vuitton.JPG)
Другият Париж
Прекрасен е коментарът ти, Марти:)
Обожавам хълма на Монмартър и прекрасната църква, а и нощния град!
Усмихната вечер!
Ох,ах …искам и аз там!:)
Чудесни снимки,страхотна атмосфера!
Поздрави на теб и автора на фотосите!
Ох, искам пак там:)
Мария,
наистина
Париж е неизчерпаем и безкраен,
но така силно очароващ и вълнуващ…
Благодаря ти за това удоволствие,
хубава и романтична вечер, Диана
Чудесна виртуална разходка. 🙂 Срам ме е да си призная, коя симка отворих да разгледам подробно. 🙂
Интересна разходка, Мария!
Пъстро и сиво, популярно и непознато, пищно и обикновено.. благодаря за споделеното!
Снимките са чудесни!
🙂
Много добър разказ. Кой е авторът всъщност?
Поздравления!
Благодаря на всички за коментарите!
Людмил, авторът е Т., а рубриката – "Гастрол". Гостуващите в нея избират името, под което да фигурират – истинско, псевдоним или инициали:-)
Ех какъв хубав отговор 🙂 Т. изписано по този начин ми казва всичко за автора… Няма значение, хубав разказ, добри попадения…
Пожелавам скорошно излизане от анонимността…
В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха…
И аз бях там и наистина е неописуема атмосферата. Едва ли има човек, стъпил там, който да не желае това отново. Пожелавам на всеки, който иска да отиде и да се наслади на тези безкрайно красиви места и вълнуващи усещания.