Писано е много за наргилето – по книги, енциклопедии, блогове. Та няма да навлизам в подробности за устройство, произход, видове и начини на използване. Всеки може да пита за това чичко Гугъл. 
Ще споделя моето преживяване с „водната лула“. Вече от две години преминах в редиците на върлите НЕпушачи и дълбока гордост ме обзема от този факт. Наргилето не замества цигарите – много по-тържествено, концептуално, ритуално и артистично е. Цялата подготовка е привлекателна, като някакво древно тайнство. От избирането на тютюна, през наливането на водата и запалването на въглена, до бавното му изпушване в компания на арабски сладки и ментов чай или турско кафе и шоколад. Обикновено наргилето се пуши в компания. Нареждането в кръг и предаването на мундщука са почти като някакво тържествено посвещаване в материята.
Пуша наргиле рядко. Ако стане ежедневие, се губи от магията. Няма значение дали в някой неделен следобед или след обилна петъчна вечеря, наргилето успокоява, унася, прехвърля в друго измерение. Ароматът се пронизва във всяка част на стаята и те кара да затваряш очи и да се носиш във въздуха.
Наргилето е още по-автентично, ако си с гъст, черен мустак и играеш табла. Няма да забравя една туркиня в кафене в Истанбул. Всяко нейно дръпване продължаваше около 2 минути. Имам чувството, че издърпваше нещо под паважа:-))Професионалистка! Част от снимките са именно от това чудно автентично местенце в центъра на Истанбул с много мургави мустакати мъже и малко туристи:-). Хубаво е някой да ти поддържа въглена и да го сменя при нужда, друг да ти сервира кафе, трети да ти носи сладки. 
В София вече на много места се предлага наргиле. Но може би любимото ми е в мароканския ресторант Анет. И обстановката, и музиката, и храната, и десертите допринасят за пълно преживяване и изпадане в ориенталско безвремие…В комбинация с ментовия чай с кедрови ядки в малките канички с метален обков и шапчици на капака, емоцията става пълна, ароматна и сладка…
Приятен петък, много съботна емоция и неделно безвремие!:-)
Хей,
изненада ме с това наргиле!;-о
Много любопитно!
Накараме да съжалявам,че не съм опитвала,когато съм имала възможност досега.
При следваща няма да се поколебая.;-)
Красив и смислен уикенд!
ех, ох, и ах, Истанбул, много ми харесва този град. А наргиле не съм опитвала, и много бързо трябва да поправя тази грешка!
Ох, и на мен ми е любим – вкусно, мръсно и еклектично, хихи. Има особена атмосфера.
Лоис, Ели, непременно пробвайте наргиле!:-)