Храната в детството
Израснах с идеята, че съм закръглена и, уви, няма как да бъда слаба. Бях пухкаво дете, но дори след като пухкавината ми поизчезна, продължих да се смятам за пълничка. Не съм била с наднормено тегло, просто обичах да похапвам сладко и тестено и нямах особен афинитет към спорта. Сега като си гледам стари снимки, не съм била чак пълна, но това показва колко силно ни влияят стереотипите и етикетите.
Моделите за подражание
В началото на тийнейджърските ми години се запалих по супермоделите. Мечтаех си и аз да съм една от тях, четях за живота им, гледах снимки и им се възхищавах.
Довереният човек
Не съм чувствала нужда да говоря с някого. Не съм имала проблем с храненето в детството, нито съм ползвала храната за отдушник.
Тийн годините
Отношение ми към храната не е било нездравословно, до момента, в който открих, че и аз мога да имам манекенска фигура, ако ям по-малко. Това се случи, след като на 15 г. проведох първата си сериозна диета и тя се оказа много успешна. Само след няколко дни усетих разлика и това страшно ме мотивира. За 3-4 месеца свалих 10 кг. Изведнъж се превърнах в това, за което си бях мечтала.
Много хора ми казваха, че съм прекалено слаба, но аз се радвах, че съм като манекенка.
Придобих ново самочувствие, станах по-ентусиазирана, сякаш вече бях нов човек. Звучи като една щастлива история и реално беше такава. Искам да отбележа, че по време на отслабването ми се информирах подробно за диетите и за храненето като цяло. Изчетох десетки статии и книги и научих много по темата.
Но науката в тази сфера се променя много и неща, които са били смятани за правилни в края на 90-те, сега се отричат и обратното. Тогава се говореше основно за 2 хранителни разстройства – анорексия и булимия. Ясно ми беше, че не съм от булимичния тип, но изчетох всичко, което намерих на тема анорексия. От самото начало взех мерки да не залитна в тази посока. По това време повечето диети се фокусираха върху калориите и мазнините – последните се смятаха за “лоши” като цяло (сега знаем, че не е така).
Броях калории ежедневно в продължение на 15 години и не си позволявах почти никакви мазнини. Хранех се основни със салати и плодове, защото са здравословни. Храната ми беше обсесия. Бях постоянно гладна и се страхувах, че ако пусна контрола, ще започна да се тъпча и ще кача 20 кг.
Реално гладувах, защото броят калории, които допусках да приемам, следвайки прочетените диетични норми и съвети, определено не ми стигаше, за да съм сита. Количествата храна, които поемах, не бяха чак толкова малки, но на мен не ми бяха достатъчни, защото всеки човек е индивидуален. Искам да добавя също, че никога не съм била болезнено слаба: ако паднех под 50 кг не се усещах добре, дори имах здравословни проблеми. Познавам жени, които са много по-слаби, но в добро здраве – просто такава им е физиологията. Истината е, че всеки има идеално тегло в рамките на 4-5 кг, в което се чувства най-добре.
Докато не срещнах италианската си половинка и той ме излекува с големи количества паста. Звучи като шега, но е самата истина.
Коригирането на килограмите
Ако говорим за наднормено тегло, според медицинските показатели, определено трябва да се коригира, защото е нездравословно. Ако става въпрос за тегло в нормата, но човекът се чувства “дебел”, има много аспекти, които трябва да се анализират, преди да се прибягва до промени в диетата.
Отношението ти към храната сега
Близо 10 години мога спокойно да се наслаждавам на храната, без да се страхувам от нея. Вече не ме е страх да опитвам нови храни (да не би да се окажат пълни с мазнини или приготвени с неизвестни продукти/неясни калории).
Освободих се от броенето на калории и от натрапчивата мисъл кога и какво пак ще ям.
Разбира се, това стана постепенно, не съвсем изведнъж. Покрай постоянното гладуване бях развила пристрастеност към дъвките, с която също се справих. Колкото и смешно да звучи, беше ми по-трудно да откажа тях (по-точно да ги сведа до 1 на ден), отколкото цигарите.
Не чувствам, че имам да преодолявам нещо в момента. Може би някой ден ще спра захарта, но не му е дошло времето.
За мен храната и готвенето винаги са били извънредно интересни теми. Повече от 8 години водя блог за сладкиши, а наскоро създадох и още един – за автентични рецепти от цял свят. Писала съм и за други сайтове по различни кулинарни теми. Миналата година издадох и кулинарна книга, в която освен рецепти, обхващам нашироко темата за здравословните десерти. Опитвам се да помагам на хората да намерят баланса между удоволствието и здраволсовното хранене.
На този етап от живота си смятам, че за хора без заболявания и алергии всичко трябва да е позволено с мярка.
Взимам пример от средиземноморската диета, която е считана за една от най-здравословните в света, макар да включва и захар, и бял хляб, и различни мазнини.
Да обичаш себе си
Винаги съм обичала себе си, затова и не допуснах да затъна в по-сериозно хранително разстройство. Мисля, че да се обичаш означава да се стремиш да се самоусъвършенстваш, без да се самонаказваш.
Думите ти към 10-15 годишната Дани
Бих си казала да имам повече свяра в себе си. Но това няма как да го възприемеш, ако просто ти го кажат – трябва да преминеш през определени неща и да научиш определени уроци. Честно казано, за времето си постъпих по единствения правилен начин. Проявих голяма воля, с което си спечелих себеуважение.
Просто трябваше да слушам малко повече вътрешния си глас и гласа на майка ми и да спра с броенето на калории и гладуването, вместо да продължавам така с години. Вярвах, че съм постигнала баланс, но се движех по ръба на недохранването.
Искам да кажа на момичетата, които сега са на 10-12-15 години да не се подвеждат сляпо по тенденции в храненето, без да са прочели всички “за” и “против” по темата. Да се информират за хранителните разстройства, защото те са много и различни. И най-важното: да не вървят срещу природата си, ако това не застрашава здравето им. Да не отказват перманентно “вредни” храни, които обичат, ако нямат непоносимост към тях.
©Лили Дянкова