Храната в детството
Винаги съм била свито и притеснително дете, а сетне тийнейджър и възрастен. Не мисля, че като дете е имало някакво особено или специално отношение към мен. Може би леко пренебрежително/подценяващо ме – например никога не ми купуваха светли дрехи, понеже ще ги окапя. Получвах прякори както от връстници, така и от възрастни, които винаги бяха свързани с някаква храна. От връстниците ми ставаше обидно, от възрастните чувствах някакво доволство, тъй като съм била забелязана.
Като цяло винаги са се отнасяли към мен като към пълничкото дете. Това, което си изяжда всичко. И хем бях пълничката, хем ми е сипваше допълнително. Което продължава и до днес…
Чувах обичайното “Няма да станеш от масата, докато не си изядеш яденето” и “Ще ти го сипя в пазвата”, което сега се чудя защо се е налагало, тъй като изключително рядко съм оставяла неизядена храна. Усещала съм може би притеснение, че ще разочаровам. Никога гняв или недоволство.
Вече като голяма знам, че обичам храната повече заради вкуса, отколкото от глад. Осъзнавам, че и като дете е било така. Имала съм (имам и сега) любими храни, които мога да ям всеки ден.
Един от първите ми детски спомени, свързани с храната: на вилата сме. Дядо ми е направил попара с хляб, бисквити и мляко. Сядам в скута му, докато хапвам. Усещането ми е за сигурност, специален момент, който се случва рядко.
Моделите за подражание
По-скоро не съм имала. Сега се сещам за един въпросник в 4-ти клас, питаха ни на кого искаме да приличаме, но знаем, че е невъзможно, и бях отговорила Марая Кери. Не знам дали заради външността или певческите способности.
Довереният човек
Винаги съм имала най-добра приятелка, с която сме споделяли.
Тийн годините
У дома винаги сме се хранили цялото семейство и в точното време. Ключовият момент дойде, когато заживях в София като студент. Цяла кофичка течен шоколад за вечеря? Защо не? Макарони със сирене за закуска, обяд или когато ми се хапват в няколко поредни дни – разбира се!
Коригирането на килограмите
Вече смятам, че не бива да се коригират непременно. Въпреки че досега не съм спазвала диети или активно спортувала, преди смятах, че е желателно да се отслабва. А и покрай мен, в женски колектив, винаги актуална тема са били килограмите и “борбата” с тях.
Отношението ти към храната сега
Донякъде се освободих от чувството на потиснатост, когато семейството ми коментира негативно тялото ми. Остава да преодолея това чувство напълно.
Сещате ли се за онази серия от „Приятели“, когато Джоуи трябваше да избере храната или секса? Освен това Джоуи (ДжоЯна) doesn’t share food! И ми е адски неприятно някой да ми бърка в чинията.
Да обичаш себе си
Да се чувстваш добре в тялото и с емоциите си. Да си спомниш какъв си бил и да ти харесва това, в което си пораснал.
Думите ти към 10-15 годишната Яна
Яна, красива си.
Не си реши косата и я мий по-често.
Пробвай да не се притесняваш толкова. Само ти знаеш как се чувстваш, другите не разбират, че си притеснена.
Не спирай с коремните преси. Мажи лицето си с крем и ползвай слънцезащита.
Дъщеря ти Мая
Притеснявам се (вече) да не търси утеха в храненето. Иска ми се по-скоро да се наслаждава на храната и да не се притеснява да експериментира с нови вкусове, за което, обаче, няма как да ѝ дам пример.
Май вече имам точен отговор на този въпрос*:
когато се сетих,
че имам да се грижа за теб,
да те пазя и те обичам, разбрах,
че за себе си имам да върша същото.
*от блога на Яна